Гара Сердика

[Eliyan]

Благодаря на Ванката за чудесните топографски материали!
На тяхна основа мога да заключа следното:
1. Завод 12 действително е имал индустриален клон от северната си страна, отделящ се от Стан. Вероятно е пуснат във връзка с прекъсването на околовръстната линия в края на 70-те, за да не остане заводът без жп-връзка. Може би това е било принцип тогава - струва ми се, че прекъсването на линията не е лишило нито един обект от тези, останали да съществуват и след изграждането на Южния парк и НДК, без жп-връзка. За по-южно разположените - около Хладилника, е запазена връзката им с Пдр, за тези от района на Сердика - връзката със Захарна фабрика. Разбира се, няма спор, че прекъсването на линията е било критично за бъдещето й, но все пак е направено грамотно, без да се лишат съответните обекти от нужното им жп-обслужване.
2. Текущият път Стан-Сердика не е бил разположен долу в ниското, до оградата на Обувния завод, а на малко по-висока кота (в района на Стан имам предвид). Допускам, че чакълената алея, (почти) перпендикулярна на бул. Гешов, и разположена от западната му страна, точно под ската и недалеч от останките от подпорната каменна стена, която алея сочи към гърловината на Стан, е именно трасето на текущия път за Сердика. На нея се намира двуетажна тухлена сграда (някъде между булеварда и гърловината), която, ако не се лъжа, виждам точно на топографската карта.
3. Обувният завод - сегашният Бизнес център Сердика, изглежда е нямал жп-клон.
4. Долу в ниското, до неговата ограда, действително е минавала линия, но това е бил клон, който, някъде точно под сегашния булевард, се е разклонявал още веднъж. Стига до някакви обекти, които не са ми известни, но ми се струва, че достига млекоцентралата "Сердика".
Интересна е една точка, близо до Обувния завод, която е отбелязана с кота 564,8, а около нея околният терен е даден с кота 560,6. Ако това, разбира се, са коти, и аз ги разчитам правилно. Що за точка ще да е това?
5. Отбелязаните на картата като "цист", навярно цистерни, някъде в района на бетоновия възел, северно от хотел Шипка, изглежда са свързани със Сердика с коловоз - но тук не съм напълно сигурен. Ако предположението ми е вярно, това значи под моста на Опълченска да са минавали три коловоза. А не два. Другият вариант е коловозът от тези цистерни, намиращи се под хотел Шипка, да е свързан с най-южния от коловозите на Сердика.
6. Ако правилно разчитам коловозното развитие на Сердика, би трябвало тя да е имала дълъг краен коловоз с магазия, до него два коловоза, над които има портален кран или кранове, до тях гаражен/изтеглителен коловоз, до тях два или три, като тези два или три минават и под моста на Опълченска.
Приемам корекции, ако не съм прав в някое от предположенията си, както и допълнителни сведения от по-запознатите;) Все повече съжалявам, че не можах да огледам хубаво гарата, докато още я имаше...

[pach]

Правилно си разчел някои от нещата...

1. Да, явно завод 12 е имал втори ( наричан северен) коловоз.
На него са пристигали до последно материалите и ресурсите за производството на Балканкар. Попитах  човек, (оказал се на една ръка разстояние от мен), който е работил
там до средата на 1992 г. Той твърди, че завода ( имало е към 35% работници от Виетнам) е бълвал продукция едновременно за САЩ, СССР (Русия), Япония и малки серии за Германия.
Товарели са се на двата коловоза - северен и западен. Западния
до самата реконструкция на булеварда (Борис III) е бил обслужван чрез маневра:

- С локомотива напред от гара Стан.
- Плътно до новият край на околовръстното линия.
          Сега там е кръстовището до ухото на тролейбусите.
- Назад с вагоните напред, по западния коловоз.
- Пресичане на булеварда през прелеза.
- Установяване на рампата.

Западния коловоз е бил предпочитан защото
са товарели високоповдигачите на собствен ход.

Сведенията са сигурни - човека е отчитал готовата продукция,
частите по различните поръчки и изплащал заплатите на виетнамците.
Напуска през юли 1992г. Останалият персонал постепенно
са били съкратени. Към 97-ма година последните са имали да
 получават заплати за година назад. Някой са си ги получили
чак след 2000г.при окончателната ликвидация на завода.

2. Там терена вече е страшно много променен.
 Пробива под булеварда беше разширен до сегашните си 
размери  (4-6 улични платна) при реконструкцията на
околовръстната линия до сегашния бул. Гешов.
Жп.линията минаваше в един тесен ( габаритен) изкоп.
Отгоре между западния коловоз и квартала отсреща имаше саморасла горичка от акации и храсти, която беше отсечена.

3. Да обувния завод не е имал коловоз.

4. Оказва се че млекоцентрала Сердика е била по- голяма от мойте детски спомени и ДА,  имала е два коловоза.
 Въпросните 560.4 и 564.8 не са коти а означения на ...Чертите,
(Изобари беше в метеорологията, но съм забравил в топологията как се казваха въпросните черти), които указват височината на релефа.
Кота се означава със специален знак до числото и.

5. Освен силозите за сух цимент ( не бетон) там имаше и ГСМ,
Както и компресорна станция за обслужване на тези силози.
Трети коловоз под моста на Опълченска, НИКОГА не е имало. Живея в района вече над 50+ години.

6. Правилно разчиташ схемата, но не е лошо да прочетеш тази тема от началото до тук, защото повечето неща които ги гадаеш и разчиташ, вече сме ги изяснили и уточнили в предни постове.

Сега е мой ред да попитам - какъв е този интерес към района на гара Сердика?
Често са ни задавани въпроси и от проектантски организации във връзка с новия парк на нейно място. В момента има студентски интерес около цялата 14-та линия ( околовръстното).
Може да се окаже че сте от един колектив май...
 

[Eliyan]

Благодаря ти, Pach, за информацията
От години съм изчел всичко в нет-а, до което съм се добрал, относно тази линия - включително материалите в този и другите форуми. Имах обаче много неясни моменти (и все още имам). Затова питам, за да изчистя детайли, със съзнание, че отговорите поне частично ще се покрият с вече известна информация. Та, моля за извинение, ако съм досадил.
Потресаваща е липсата на исторически извори за едно толкова близко все пак минало. Или, ако не липса - то да речем изключително малко са или поне не (ми) е известно някой да се е заел със сериозно историческо проучване и систематизиране (в детайли) на данните за тази линия и за тази гара. За пръв път в този форум видях например снимка на гаровото здание на Сердика, а снимки на гарата като действаща не съм виждал изобщо. Най-малкото, това е учудващо за гара, намирала се в центъра на града и работела вероятно поне до началото на 80-те регулярно, а на издихания - поне още 10 години...
Интересът ми е чисто любителски и смесен с много съжаление ...


И отново въпросче;)
При начина на маневриране по т.нар. западен коловоз на Завод 12, описан в твоя пост, да разбирам ли, че линията от тунела под бул. Девети септември е успявала да набере височина до мястото на днешното кръстовище на "Св. Георги Софийски" и "Гешов", и там, на ниво терен, да се е отклонявал със стрелка клонът към Завод 12? Тоест, стрелката се намира северно от кръстовището и непосредствено до него самото? Винаги съм си мислел, че мястото там е недостатъчно, и линията от траншеята вероятно е излизала на ниво терен около Центъра по хигиена, а и прочетеното от мен до момента в общи линии я поставя по-натам...
Тоест, конкретно питането ми е дали стрелката на 14-та линия към завод 12 е била при Центъра по хигиена (както смятам и както съм чел) или е била при (северно от) кръстовището на "Св. Георги Софийски" и "Гешов", което ми се струва по-малко вероятно?
Имам спомен за вече прекъснатия западен коловоз на завод 12 - при пътуване с трамвай 5, съм виждал част от релсов път, пресичащ локалното платно на "Борис" точно между завода и жилищната застройка, като там имаше и широк портал. Коловозът вече беше отрязан дотам. Но това ще да е било края на 80-те - началото на 90-те. Така че навярно маневрата по зап.коловоз откъм Стан се е осъществявала точно така, както е описано по-горе, но (предполагам) максимум до средата на 80-те. Твоят познат, работел в завода, дали може да сподели още някой детайл?

[pach]

Такива бяха годините след 1944. Всичко се водеше " строго секретно" и дотолкова закостеняло в нечий глави, че въпреки военните сателити още от онова време ( сега са в пъти повече и по-добре) и дори чичко Гугъл в днешни дни, по някои гари персонал и/ или специалните служби ( органи на реда били) все още по навик не дават на се снима на гарата. За гара Пловдив, няма да коментирам...Все пак там преживяха и бомбен атентат.


Набирането на информация и нейното систематизиране, както и ровенето в различните архивни управления, освен че е трудоемка и неблагодарна работа, изисква и много свободно време.
Нямам такова, но съм се добрал до няколко информационни банки, от където съм извадил малко повече.информация.
Понякога са коствени данни, които трябра да се съпоставят и евентуално потвърдят поне от още един източник. В днешните времена​ на телефонни измами, малкото оцелели възрастни хора в районите на 14-та линия, са твърде подозрителни и дори да си спомнят нещо, не го казват на първия непознат задаваш им въпроси. Някои се представят за бъдещи съседи и разпитват уж че ще купуват имот в района, но хората вече и на това не селовят. Въобще заради битовата престъпност възрастните хора станаха по-мнителни, подозрителни и недоверчиви, от комунист-функционер от преди 1980 година. Те все още смятат "че врага не спи" и са прави в някои отношения, въпреки че сега вече не е идеологически, а криминален. За съжаление отидат ли си и последните живи старци, ще ни останат само малкото документни банки, които също се унищожават ( понякога целенасочено) или са пълни с ...Непълноти! Както и ровенето, в разни купища семейни снимки извадени от вехтошарите по битака от кофите за боклук, или останали в антикварите изкупили ги заедно с разни ценни стари предмети след кончината на поредния възрастен софиянец.

За това не смея да заявя, че имам интересна и систематизирана информация. Въпреки това от години се занимавам с това, с надеждата някой ден да съм събрал достатъчно инфо в своята пълнота и завършеност.

Иначе за западния коловоз, си разбрал съвсем правилно.
Разклонението е било именно от към  Северозападния  край на
някогашната гара " военна болница" - тоест приблизително където е сега центъра по хигиена. Впрочем западния коловоз след това разклонение продължаваше леко да се изкачва още малко, за да излезне на бул. Борис трети.
По въпроса за отрязването му, ще доуточнявам нещата допълнително, но не е смятам че е било преди 90-та.
Точно срещу въпросния портал, имаше една топола ( около 20 см диаметър) която се оказа достатъчно твърда ( а тополата е меко дърво) за да сгъне левия калник на една шефска кола, след аквапланинг там през лятото на 1991г и коловоза си беше работещ. Впрочем голямата локва събрала се пред неговото издигане спрямо локалното платно + несъобразена скорост след дъжд, доведе до ...Нов калник, фар и носач на колата. Макар носача да "се води" именно на тези около 30 см с които павираното като трамвайна линия трасе на коловоза да стърчеше над платното за автомобили. Нещо като дебел " полегнал полицай" без отводнителни канали пред него.
След дъжд там ставаха огромни локви - нещо като санитарните на митниците. Е, през 1991 г лятото и шефа ми запомни тази локва!

По въпроса за т.н. траншея, според някои софиянци, там си е имало естествен овраг, (през 20-те години на 20 в. София е стигало до Пирогов ), който е бил използван като естествен преход-спускане в посока гара Стан. Снимката със зидарията около него, го потвърждава коствено.

Напоследък излизат и нови сведения ( музея за история на София), че след южния парк в района на сегашния мол Парадайс ,
Трасето на околовръстното линия или е било проектирано ( или е минавало ...Нещо по-невероятно) по днешния бул Гоце Делчев.
Тоест трябвало е да се завърти в посока северозапад още при тогавашните тухларни в бъдещия южен парк, и след спускането му от Красно село към Овча Купел с огромен плавен завой на запад почти до юг, да се свързва с трасето към Перник. Остатъка от този огромен и плавен завой ( или част от проекта) е завоя на пернишкото направление, където и сега има голям завой с безнаставов път м/у спирка Овча купел (неработеща) и гара Горна баня.
Нооо и за това трябва време и ровене в най-новия музей на София. Даже имало подробна карта с ТАЗИ НЕ РЕАЛИЗИРАНА околовръстна линия. Поне така съм чул от човек, който също работи по въпроса на 14-та линия!!!
 

[pach]

Мнозина от старите софиянци знаеха "завод 12" като
"Инженерната" - така казваха разговорно, на бившата
автомобилна работилница и бъдещия наследник "Балканкар".

Ето една снимка от най-добрите времена на работилницата.

   Персоналът на Автомобилния отдел на Инженерната работилница в София (по-късно Завод 12), Юни 1925 г. 

[Eliyan]

Благодаря за информацията, Pach. Явно вече има и конкретика за това, което беше споменавано мимоходом, а именно, че още през 40-те е била осъзната нуждата от изместване на околовръстната линия по-далеч от центъра. Като даваш конкретни данни за трасето, което е било обмисляно.
Мисля си, че днес и в бъдеще, ако ще се възстановява южен околовръстен обход на града (което е нужно), той трябва да бъде максимално близък до околовръстното шосе.
Спирам дотук, колкото и да ми е интересно, за да не задълбочавам оф-топика, все пак темата е конкретно за Сердика

[pach]

Малко омешахме темата с тази за околовръстната линия,
но е така защото са взаимообвързани!
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,3764.msg75912.html#msg75912

Впрочем и по двете теми очаквам развитие ...
Може би след Великден. Ще имаме нови потвърдени сведения. Но търпение и още време  ми (ни) трябват!
 

ПП. Специални благодарности на Ванката за предоставените скици!
 

[mitko0888]

ПП. Специални благодарности на Ванката за предоставените скици!

Ам'чи той Ванката да вземе да извади още някакви скици - на околовръстната... Пък ако може и на цяла София - няма да ги даваме на никого! Обещавам! И ще почерпя.

[pach]

Ш4шшшштттт...
Не е толкова лесно ....Пък и не е малко.
Работи по въпроса! От нас търпението!
 

[Rado]

Доскоро тези топографски карти (в мащаб 1:5000) бяха общодостъпни на сайта на АГКК. Покриват 100% от територията на България. За да се разглеждат беше необходимо само инсталирането на програмата Sylverlight. Освентова беше възможно наслагването на картите върху съвременните сателитни изображения от Google Earth. Пасваха с удивителна точност и можеше да се сравнява старо/ново. За огромно съжаление около Нова година промениха концепцията на сайта и вече не може да се ползват тези благини. Или поне аз не съм открил начин...

[emilchaushev]

Здравейте,

Имам три питания по две снимки.


На тази снимка коя стена в коя посока гледа?

От втората снимка... Може ли да се заключи, че гаровото сдание е след края на южния коловоз , на който са паркираните вагони?



Коловоза с вагоните челно в гарата ли е завършвал или е имал платформена част по дължината и?

[pach]

Емчо, както знаем, гарата е било предвидено, да е челна с
четири пътнически коловоза завършващи вътре в "г" образната сграда. Нещо подобно са Варна и Бургас.
По неизвестни за сега причини, след началото на построяването и, и най-вече след изкопните работи ("прорязан" е малък хълм с връх днешната мвр болница съгласно изометричните или физически карти на района) е преработена в товарна гара.
Съответно гаровата постройка не е довършена - за това на
снимката левият ъгъл е "грапав" - там е трябвало под прав ъгъл сградата да затвори въпросните четири коловоза зо регионални пътнически влакове. За това и в първите карти на София, които
отбелязват вече строящата се гара, тя е обозначена като "Западна гара".
Когато се трансформира (както казах още при строежа и) от четирите коловоза на изток (най-дългате и) остават само двата
крайни и между тях вместо перони, изграждат павираната
"улица"  (все още съществуваща) между тях.
Там спираха до края на експлоатацията и,
камионите за разтоварване на вагоните (без насипните товари).

На снимката (не мога в момента да чертая) със зданието изгледа е такъв.:
- зданието се намира между фотографа и двата коловоза...тоест
сградата скрива въпросните коловози от погледа на фотографа
(който е с гръб към изгрева)
- в ляво назъбената фасада на зданието е недовършената част
от сградата която би затворила коловозите от към изток.
-в дясно на снимката се вижда част от рампата обграждаща магазията от три страни (рампата е п-оброзна)
- На снимката се вижда частта от рампата за камиони. Невидимата част (другото дълго рамо но П-то) е до северния глух
 коловоз.
В много по-късно години тази рампа е направена челна, чрез скъсяване на коловоза до нея. Така той стана вече пред нея,
защото рампата е разширена за негова сметка. Такава беше някъде от 1975г. до разрушаването и.

И това беше единствената висока разтоварна рампа в цялата товарна гара Сердика.
 Това дето ти се струва от въздушната снимка от мостта до края,
на другия глух коловоз на юг че е рампа, всъщност е подпорна стена от дялан гранит, която подпира и до сега, остатъка от "прорязания" хълм. Тази стена също все още съществува и може са се види на снимките ми в темата.

Дано да се ориентираш пространствено по това описание.

Това е!

ПП. Впрочем вече съм намерил чертежите на гарата от 1929г.
Трябва да им направо копие, но не ми остана време...трябва да пускам специално отпуска за да го направя.

Много е важно в коя епоха решихте да правите модела,
тъй като гарата е различна и в трите епохи на съществуване!


ПП2. На втората снимка гаровата здание е в края на СЕВЕРНИЯ коловоз.Сградата е на изток, а коловоза с вагоните е на юг!!!

[Adrian]

http://stara-sofia.blogspot.bg/2017/01/blog-post_17.html

[pach]

 
Макар това вече да е показано на предната страница в тази тема...

[liro4605]

Тез дни ми попадна една карта на железницата от 42ра година