Макетиране и техники на макетирането | All about layouts > Похвалете се с вашия макет | Show us Your layout
Плосък макет
Жоро:
--- Цитат на: lubomir link=topic=2169.msg35120#msg35120 date=1265275725 ---... не е лошо да имаш "винаги готов" макар и "прост" терен, но е важно все пак да го имаш, нали?
--- Край на цитат ---
Ако знаеш, колко си прав Любо. Почти всички имаме грандиозни пректи за далечното бъдеще. А сегашното настояще? По-добре една такава "гола" дъска, отколкото модели заточени в кутии и кашони. Винаги съм се чудел на Васко, защо не направи нещо повече от една елипса. Да, ама колкото пъти съм бил у тях, сваля от релсите една и пуска веднага друга машина. А при мен има локомотиви, коити от идването си, не са виждали релса. Срам, срам :blush2:
lubomir:
Жоро, идеята за тоя тип "полигон", както знаеш я "откраднах" от тебе едно време през 90-те. Причината е че с времето, живота си минава, и като гледам как покрай мене приятели си отиват от тоя свят, си давам сметка, че всяка минута е важна, и то не само за хобито, а въобще!
В края на краищата нашето хоби е най-добрия заместител на психиатъра в абсурдния ни живот и изобщо не ми се чака момента да си построя къща, пък да си отделя стая, пък да си направя макет, пък години наред да слагам това или онова, и докато се огледам камбаната забила. Живота е сега и на момента, а утре може да няма! Затова е грехота, да имаме толкова прекрасни модели и поне да не ги врътваме от време на време. И като подкрепа на това твърдени ще кажа, че моделите не обича да седят в кутии и витрини. Освен зацапването на колекторите от седене, наскоро открих, че една от реликвите ми(ОВВ 1044 на Лилипут), подарена на един от диркторите на локомотивно стопанство на БДЖ от SGP, нейде през 60-те може би, я открих преди няколко месеца в невероятно състояние. Цялат рама на талигата, направена от ЦАМ, беше все едно се е свила, всичко се е напукало и разкривило(метално не пластмасово), и като резултат модела не може а се движи въобще. Честно не съм очаквал такъв проблем от метални детайли на модели. Все едно метала е остарял от седене и се есвил. Куриозното е че пластмасовите детайли са си в перфектно състояние. Това е голям пирон в ковчега на подкрепящите вечността на металните модели на Мерклин. На мен обаче този сюрприз ми подейства, катализиращо за да направя въпросния полигон!
Така, че правете си макетите ли, полигоните ли и си карайте треновете, щото всичко тече и се променя и нищо не може да се върне!
И не очаквайте медал, или благодарност за това, че сте се лишавали от удоволствието на едно от най-хубавите хобита!!!
pach:
Това за психиатъра е абсолютно вярно!!! :haha:
И аз съм стигнал до същия извод (то форума ще се успокои всички като го прозрат). :hi:
А довечера щом я видя, ще си счупя печата и витрината за да "подкарвам влаковете"!!!
:dance: :locomotive: :locomotive: :locomotive: :locomotive: :friends:
Жоро, да та питам - стрелки на тилиг Т-профил за ТТ при теб има ли в наличност?
:scratch_ones_head:
Жоро:
--- Цитат на: lubomir link=topic=2169.msg35156#msg35156 date=1265289798 ---... живота си минава, и като гледам как покрай мене приятели си отиват от тоя свят, си давам сметка, че всяка минута е важна, и то не само за хобито, а въобще!
И не очаквайте медал, или благодарност за това, че сте се лишавали от удоволствието на едно от най-хубавите хобита!!!
--- Край на цитат ---
Малко минорна стана темата, но е хубаво човек поне веднъж в месеца да ходи на гробища, та да види къде свършват всички, и бедни и богати.
А иначе си прав от първата до последната буква. Само дето тия изводи идват с възрастта.
А това за напукания метал е болест на всички метални модели. Устойчивостта на метала, зависи само от неговия състав. И аз имам една 38-ца на Лилипут, която не си знае годините и е започнала да дава такива дефекти. Пластмасата старее, както знаеш, по-бавно.
Паце, да, има останали лява и дясна. :buba:
760mm:
Добър пост за краткостта на живота, от една страна - песимистично виждане - от друга (според мен) - по-скоро оптимистично, подтикващо към слоган "ЖИВЕЙ!".
Моят единствен модел стоя ТРИ ГОДИНИ под леглото; докато най-сетне осъзнах, че живея в малка стая и няма място за макет; но не ми пречи да наредя на пианото един разклон с три края и сега по цял ден локомотивчето седи захранено и си доставям чай с него от гара пичковци до другия край. Детска радост.. но поне се движи и ми подсказва, че следва развитие.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия