Здравейте, нямате представа колко ми е тъжно, че първата ми тема в този подреден форум е проблемна

Обаче това е положението ...
За да я разведря "две думи"

Трябва да призная, че за съжаление бях от децата растнали без влакче

Никакво влакче. Ами нямаше ...
Няколо деца(едно или две) имаха и след много време и пазарлъци успявах да покарам.
В последствие, когато ги счупиха успях прилагайки всичките си умения да разменя някакви мои играчки за трансформатор Пико,
който положи началото на слаботоковата ми лаборатория. Това е. До влакче не се стигна. Останах си с трансформатора.
После порастнах. Така стана, че когато за първи път посетих панаира в Нюрнберг почти бях забравил за влакчетата ..
Обаче двете палати с влакове много мощно ми припомниха всичко ... като вчера

Първата година апарата ми беше слабичък ...обаче зяпах как сипват пушек, как снимат, говорят обсъждат ...











Разбира се нищо не знаех за влаковете (и все още не знам ...) Обаче си мечтаех за момче.
Момчето се появи, и аз продължих да ходя в палатите с влаковете. Е, дойде момента. Казах на жена ми
"Няма как, това е като "слънцето и въздуха за всяко живо същество", като кърмата и бибата, като памперса..."
Хората казаха - НЕ. Рано е. На една годинка е твърде рано да започне

)) ОК изчаках, нервно - 5 години.
След дълги, много дълги и отегчителни предполагам(за консултанта) разговори в поредния магазин реших: Мерклин-HO.Не ме питайте защо. Няма да отговоря смислено

Това ще е. Избрах стартовия сет и се запътих към летището ...И така започна всичко

При всяко излизане навън влача по нещо към БГ. Възпитавам внимание, търпимост, прецизност и т.н. качества, които децата нямат.
Последно донесох още релси иняколко вагона.
Ужас объркал съм стрелка. Полудях, рових, четох, това е. Объркал съм я и не можем да удължим и без това малкия релсов път.
Разбрах от нет-а, че всъщност аз нищо не знам

За влаковете, за макетите, за диорамите, за програмите ...
Започнах обмисляне на по-сериозен проект. От самото начало, както си трябва. Отделих място (в стаята му), обсъдих (със себе си) размера 200х120см
и започнах да чертая пътища, тунели, двете гари едната бургаската, другата - Пловдив и т.н. Открих магазина в малкия цум. Купих къщичка.
Вчера я сглобихме двамата - приятна работа. Свързах новите релси някак с малки луфтове, където локомотивът при бавно движение спираше.
Почистих локомотива с пинцета до където стигам и капнах по една капка фино масло в трансмисията (ако така се казва).
Оставих го да се врътка и двамата го наблюдавахме с блясък в очите ... спираше сам на лошите връзки, но си вървеше след побутване.
И влакът спря

Фаровете изгаснаха, всичко ...
Наведох се до трафа - бръмчи. Нямам мултицет за да меря ... Да отварям локомотива ? ми той в гаранция още ...
Та споделете моля. Кой ремонтира локомотиви в София. Всъщност защо пък да е изгорял ? Има ли защити?
Вероятно само управлението му (аналогово). Не знам или пък съм капнал твърде много и съм омазал релсите ....?
Ей такива ... глупави въпроси, смешни сигурно за нповечето от вас ...
С една дума :
Здравейте
