Парни локомотиви

[pach]

...Пламене, аз съм от Русе и специалността ми е речно корабостроене и корабоплаване.
Работих по корабите в периода 1989-1991г. (тогава имаше задължителни договори).
Мисля, че по-добре познавам реката
Още повече, че съм ходил и във Виена и съм видял.
Колко е широк Дунав при Виена (подбрал съм снимка на сравнително широка част, а нагоре, в Германия е още по тесен):

(Image removed from quote.)

ето го и при Регенсбург:

(Image removed from quote.)

ето го и при Русе:

(Image removed from quote.)

Именно това имах предвид!

...
В горното течение Дунав си е доста пълноводен и широк, да не забравяме че е водната артерия на Европа (в тази част), пък и от къде точно е плавателен? ...ти ще си спомниш по-бързо то мен...

Но може би точно така е станало в крайна сметка...
 особино при този аргумент със снимките.
Ако има възможност ще се свържа със сайта  и ще да попитам от къде имат тази снимка,
пък ако излезе достоверна, ще е достаааа... "екзотична"!!!
 

[widowmaker]

Предполагам, че както и през 2-та световна война (в Русе е имало полева кухня за вермахта, при положение,
че не са били много хора и е можело храната да се уреди и от наша страна),
така и през първата, швабите са си били докарали всичко необходимо.
В случая локомотив, който е ползван за товарене на вагони на импровизирания със шлепове ферибоот.
Колко му е да го докарат и откарат.
Така, като гледам са 3 съединени шлепа, което значи поне 1800т. вместимост.
Локомотивът е около 60т., нищо работа в случая, само е заемал место, но те са го возили до тук
един единствен път, после (поне след 1-2г.) са си го прибрали.

[pach]

За теглото аз имах предвид "импровизираната" железнорешетъчна конструкция.
По нея обаче преминават най много 100 тона, което е достатъчно тя да не е импровизирана, а регулярна (русизъм, ама не се сещам нашата дума...) на пристанище Русчук.
Колкото до снимката от към реката с поглед към Русчук,

струва ми  се ,че е точно както ти твърдиш - на старото Русенско пристанище
(дето сега е морската гара/администрация май...),
поне така изглеждал май хълма отзад по други снимки.
 ...но ти си от Русе, така че явно ти говоря   за нещо "твое си"!
 

ПП.
 !!!!! Впрочем влекача (или тласкач...не му виждам носа, и ако въобще е от този тип кораби...),
 на тази снимка е именно с името "Регенсбург"!!!!!
 

[widowmaker]

Не е било там , по скоро това  е на входа на лимана, където сега е корабостроителницата.
Жп линията , която минава покрай речна гара е успоредна на брега и там мястото е тясно, за да се направи завой на 90 градуса.
А обръщач почти сигурно не е имало.
Трябва да се пита някой по стар русенец, който да има спомени поне от периода 35-40г. преди построяването на ферибоотния терминал.
За тоя терминал имам съмнения, че са използвали стари съоражения, не са го почнали ей така, от нищото.
Но пък той се намира вътре във въпросния лиман.
А на снимката се вижда открит дунав...
Всъщност тогава нещата са били по друг начин и брега е бил съвсем различен, не е имало корабостроителница:



п.п. Влекач със сигурност (то се вижда де), а и тогава тласкачи не е имало.
Отзад е написано пристанището, в което е регистриран кораба.

[anubis]

А локомотивът си е немски Т9.3, що трябва да е под наем или що трябва да е български?

Мисля, че това е верния отговор.През ПСвойна,по силата на съюзния договор между Германия и България сключен през 1915г., първата получава правото да разполага войски на наша територия, да ползва неограничено инфраструктурата ни и т.н.Основно в Македония, но и във вътрешноста на страната са работили германски жп дружини, концентрирани главно в подръжката на релацията Ниш-турска граница. По това време тя се явява единствената сухопътна връзка между Германия и основния й съюзник Османската империя, както и част от проекта Берлин-Багдад. През лятото на 1916г. се взема решение за съвместна операция между Германия,Австро-Унгария и България срещу Румъния, която наскоро се е присъединила към Антантата. Австро-унгарски и германски войски се дислоцират на север по протежение на Карпатите, а български и германски в Добруджа, където се намират основните румънски отбранителни линии и града-крепост Тутракан. В последвалите военни действия нашата 3-та армия на ген. Стефан Тошев постига славни победи, но забележете, тя е починена оперативно не на българския,а на германския генерален щаб. В резултата на успешните военни действия,Румъния е окупирана от германски, български и австро-унгарски войски и престава да съществува държавно до края на войната. Смятам, е след приключването на военните действия германските части са започнали прехвърляне на подвижен състав на север през река Дунав. И тъй като единствения дотогава съществуващ мост в този участък (при Черна вода) е бил взривен от отстъпващите румънски войски, се е наложило строителството на такова полупонтонно съоръжение. Дали е било при Русе? Най-вероятно, защото концентрацията на военни части е била основно в източната част на Румъния (да,тя е окупирана но на молдовската й граница по р. Прут вече се е образувал нов фронт срещу руската армия).А по това време единственото място  в източна България, където железопътната ни мрежа достига р. Дунав е Русе.Между другото,със сигурност на румънския бряг е имало друго подобно, но по-солидно съоръжение,построено от румънците преди войната, за да прекарат през реката тежката артилерия за тутраканската крепост(по това време транспортирана на дълги разстояния само по релси) идваща  от вътрешноста на Румъния. Най-вероятно и най-логично да е било при срещуположния на Тутракан румънски град Олтеница. Имам някакъв бегъл спомен от една карта от края на ХIX век, че този град беше даден като свързан с железница.Доколко е било запазено от ожесточените военни действия, водени в този район, това е друг въпрос.

[Сaprycorn]

Не е зле да се погледне в книгата на Деянов "Локомотивното стопанство в БДЖ 1947-1990 година". Там се разказва подробно за прyските локомотиви T16, които (цитирам по памет) са останали в България след Първата Световна Война, бездействат, гарирани на някакъв коловоз. Частна фирма е натоварена през 1931 година да продаде, или да върне в Германия тези локомотиви. Комосия от БДЖ прави оглед и избира 10 сравнително по-запазени машини за закупуване, като липсващите части ще бъдат взети от останалите локомотиви!...Никъде, обаче не се споменава, че T16 са звимани под наем от БДЖ, или че са експлоатирани в БДЖ! Нищо чудно на въпросния коловоз с T16 да е бил гариран и Т9.3 от снимката!

[widowmaker]

Ето карта на града от 1896г., вижда се, че на устието на река Р. Лом все още не е правена корекция:



Някъде там, отляво (изток) на устието на Р. Лом е било съоръжението.

[pach]

Русе 1929 г.
Вече ги има съоръженията, които обикновенно се построяватименно по време на война - нуждата от тях е най-належаща тогава.
(като летище Божурище край София например). След това остават и се ползват дълги години. (подобно на дървеният немски хангар на водолетището край Варна останал след Втората Световна Война).

по всяка вероятност снимката на която се вижда и корабчето "Регенсбург", е правена (май го каза ти) от към полуострова.
Вижда се че там където казваш има достатъчно място за такова съоръжение и такива товарно/разтоварни действия през Първата Световна...И железопътната линия вече е там.
Това с картите на Русе е идея и ще потъся и аз нещо по близко до годините на Първата...

[widowmaker]

Значи полуостров и лиман е имало 1929г., което значи, че м/у 1896г. и 1929г. устието на Р. Лом е било коригирано
и са направени пристанищни съоръжения там, най вероятно заради войната или заради увеличаващият се трафик на
стоки и товари, превозвани по Дунав.
След това обаче е направена още една корекция на Р. Лом, пуснали са я да се влива в Дунав западно от лимана - както е и сега.

[pach]

...След това обаче е направена още една корекция на Р. Лом, пуснали са я да се влива в Дунав западно от лимана - както е и сега.

Има карта и с тази корекция но не е по темата. Поданах на нещо друго за Русе обаче...но и то е за друга тема.
Тук сме за парните локомотиви...


още малко търпение...и още едно попадение...

тогава...
...и сега (скоро)

[pach]

Дани, с теб мислехме явно напълно логично. Не само че немците са направили разтоварното съоръжение през Първата, но и точно там в последствие се е развило фериботната пристанище (аз до скоро не знаех за такъв ферибот - просто не съм се интересувал... ). Та ето какво намерих в тази връзка.

Ж. П. ферибот Русе- Гюргево 1940- 1954 год.
След дълги преговори за мост или ферибот през р. Дунав, през м. юни 1937 г. България и Румъния се договарят за построяване на железопътна фериботна връзка между двете съседни дунавски пристанища - Русе и Гюргево. Главен изпълнител на всички мостови конструкции и механичните инсталации за двете крайбрежни съоръжения става германската компания „Man - Werk Gustavsburg”, която трябва да достави и фериботния кораб. Подизпълнител за построяването на кораба е фирмата „Gutehoffnungshütte Werft in Walsum” от гр. Валзум ( сега предградие на Дуйсбург) на река Рейн. Фериботният кораб „София”  извършва по две пътувания дневно в двете посоки. Официалното откриване на фериботната връзка става на 10 декември 1940 г. с участието на правителствени делегации на двете страни, на представители на фирмите, участвали в изграждането, на двете железници и много граждани. Връзката съществува и се експлоатира до края на 1954 г., когато е построен шосейно- железопътният мост Русе- Гюргево (т. нар. „Мост на дружбата” или „Дунав мост”).
Прикачени снимки:
- подходът към ферибота в Русе през 1940 год.
- същото място- юли 2009 год.
- фериботния кораб София- 1941 год.

А снимката на ферибота "София" ме изкефи на мах!!!
 

ПП. И още малко по въпроса...

Магията, обаче, започна с обясненията на баща (там съм ходил няколко пъти и с дядо си, но си спомням обясенията на баща ми) ми как фериботът влиза в камера в която се помпи или изпомпва водата и съответно фериботът се вдига или слиза - за да дойдат релсите му на нивото на ЖП релсите. В същност на тая снимка, на съвременната, се вижда точно тая камера, само че имаше една желязна врата-шибър. Помпите не се виждаха.

И пак важно уточнение за Русенския...

И на Дунава и в Северно море винаги е така, че вагоните се изтъркулват върху един "slip" - това вече не го знам на български и има една подвижна част, която винаги е малко по-ниско на страната към която се търкаля вагонът, а и за да се използва G-силата вместо маневрен локомотив, който хич не е лек. А и без това не може да се нивелира до сантиметър. Това го го има и на фериботите за коли. Който е пътувал с такъв знае, че между ферибота и твърдата земя се спуска една дебела ламарина, по която минават колите. За колите ламарината може да е наклонена и нагоре и надолу, но за вагоните е наклонена винаги в посоката на движение. Самите вагони имаха спирачни кабинки и собствена спирачна система. Спирачните кабинки се виждат на снимките на ystoyanov.
Нивелирането на съда към твърдия бряг и в Северно море (заради прилив/отлив и пълен/празен) става с баласт - помпи пълнят резервоари в трюма. И после като тръгне ферибота водата се връща в морето за да не тежи ненужно. При ферибота София пък се пълнеше самият басейн и фериботът се вдигаше. Като шлюз. (Не е изключено, макар и малко вероятно, самият съд ферибот да е имал помпи за воден баласт.) Това е което съм запомнил от тогава. И съм си дообяснил в последствие.

[bdz43r]

http://commondatastorage.googleapis.com/static.panoramio.com/photos/original/7658015.jpg
Откриите разликите.

[pach]

http://commondatastorage.googleapis.com/static.panoramio.com/photos/original/7658015.jpg
Откриите разликите.

При ферибота София пък се пълнеше самият басейн и фериботът се вдигаше. Като шлюз. (Не е изключено, макар и малко вероятно, самият съд ферибот да е имал помпи за воден баласт.)

Ами явно това е сегашното състояние на въпросния басейн.
 

[pach]

Значи полуостров и лиман е имало 1929г., което значи, че м/у 1896г. и 1929г. устието на Р. Лом е било коригирано
и са направени пристанищни съоръжения там, най вероятно заради войната или заради увеличаващият се трафик на
стоки и товари, превозвани по Дунав.
След това обаче е направена още една корекция на Р. Лом, пуснали са я да се влива в Дунав западно от лимана - както е и сега.

Всъщност това е станало около 1936 г.

Зимно пристанище- Русе 1936 год.

През двадесетте и тридесетте год остров Матей е свързан със сушата, коритото на Русенски Лом е коригирано. Оформено е зимовище за корабите и за пристанището. От началото на 16 век тук се строели лодки , кораби и шлепове. Сега това е лимана, който се използва от Корабостроителницата и Пристанище Русе- Запад.

(Image removed from quote.)

Забравих да спомена, последните няколко поста са от Русенският официален сайт и сайта "морска и речна България"
по точно от форумите им.
 

пп.снимкщите са качени "незнамкъдеси" и явно понякога връзката с там изчезва...ще се появят отново.

[widowmaker]

През войната са разчитали на дългият мост (желязно-решетъчна конструкция), на който единия край е бил шарнирно хванат на брега, а другия към понтона.
Това ясно личи на старите снимки.
Шлюзът е правен много по-късно, като постоянно, а не временно съоръжение.