Да попитам по-опитните и знаещи!?!

[pach]

Медната тел дори от мостов кабел не е ли прекалено мека и гъвкава?
Оригиналните контактни мрежи (фирмени моделни) са от доста по-твърд материал.
Виж при Тодор (бдж43) дали не е писал с каква тел си е правил контактната мрежа.
В Бриколаж има стоманизирани (подобно на струните) в раздела за въжетата.
разходи се до там (теб ти е близо) и разгледай, особено белите - нема изтъркване и лош контакт.
И са на приемливи цени за метража (3-5-10 м) който предлагат.
 А са и по-тънки и може да се опъват от винтови пружинки каквито се слагат особно в тунелите и кривите.
Търсачката на Бриколаж е изключително "тъпа", така че прескочи на място да ги видиш - намират
се при веригите и въжетата (алпийски) струва ми се (понякога ги пишат като струни или простори).
Навити са на кръг с диаметър около 15 см в найлонови пликове с етикети за окачване на продажбените стелажи.
 

[bdz43r]

Виж при Тодор (бдж43) дали не е писал с каква тел си е правил контактната мрежа.

С обърнат релсов профил.

[gregary]

Благодаря!
Имам в изобилие мостов кабел 4 мм2 и ще се пробвам с него на малък участък, пък да видим. Иначе и аз в спиралата си правих К.М. с обърнат Т-профил:
http://media.snimka.bg/s1/2796/031836880-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/s1/2796/031836870-big.jpg?r=0

което хич не е лошо, но видях тук , че човека се е пробвал с медна тел около 3мм и реших и аз да пробвам.
Все ми се струва, че с медната тел ще е по-лесно за работа/запояване.

[D2]

Малко помощ :в действителния размер контактният проводник е100 квадратни милиметра,диеметъра е 12 милиметра,който му трябва в мащаб,да го пресмята.

[liro4605]

На 29.08  направих 20години служба в родното жепе.Днес(вчера вече)за първи път обаче влезнах в сградата на Иван Вазов №3
Въпроса ми е:
Защо е на това място тази сграда(далеч от железницата) и каква е историята ѝ?

[Vlado]

Някогашният дом на Българската земеделска банка, а по-късно в периода 1934-1944 г. и дом на Министерския съвет, сега е убежище на Българските държавни железници. Архитект на сградата е малко известният арх. Старев.
Фасадата й е пищно декорирана с елементи, характерни за барока и неокласицизма. За съжаление, покривът й не е в оригиналния си вид, но и в сегашния си вид сградата е безспорен архитектурен шедьовър.

Източник: Altersofia

п.п. А относно това защо в тази сграда предполагам, че някога, когато са раздавали сгради, е имало тази свободна и БДЖ са я заели. Не винаги се търси близост до нещо или някой, за да се вземе за ползване една сграда и най-вероятно и този случай е такъв - това е имало, това са взели.

[Adrian]

На снимката прави впечатление сръзката траверсa-релса , за първи път виждам такава - ако може някой да я обясни . Да изчакаме първо Пацо и кантонера Рип да се изкажат , а после може и други желаещи .

[Vlado]

А ето и още едно още по-пълно описание:

"Една великолепна сграда, намираща се на ъгъла на софийските улици „Иван Вазов” и „Раковски”, неизменно създава усещане за стил, аристократизъм и архитектурен вкус. Това здание, което днес е административната сграда на БДЖ, в началото на ХХ век е собственост на една от най-значителните банки на България – Българската земеделска банка.

Българска земеделска банка (БЗБ) е третата държавна банка в България след Българска народна банка и Пощенска спестовна каса. Тя е основана през 1904 година със специален закон и функционира до 1934 година, когато е обединена с Българска централна кооперативна банка (БЦКБ) в Българска земеделска и кооперативна банка.

Централата на Българска земеделска банка, разположена на улица „Иван Вазов“ №3, днес е паметник на културата с национално значение, като в нея се намират централата на Български държавни железници и Държавна лаборатория „Българска роза“.

Тази най-голяма и внушителна постройка за времето си, струваща 1 472 143 тогавашни лева, е построена през 1900 г. по проект на арх. Янаки Ставрев, строителен предприемач.

Художественият и архитектурен стил на сградата включва елементи на барок и неокласицизъм. Главният вход на БЗБ е бил откъм ул. „Раковски”. На втория етаж се помещават кабинетите и заседателната зала, богато украсена с красиви стенописи, изобразяващи моменти от земеделския живот. Откъм входовете към ул. „Иван Вазов” са били канцелариите на служителите на банката и помещението, където се изпълняват касовите операции. Още през 1934 г. зданието е харесано от Кимон Георгиев за Министерски съвет на Царство България, тук именно той се е помещавал до 1944 г.

Красивото архитектурно творение пострадва сериозно от бомбардировките над София. В съседство на тази сграда се е намирала и Народната библиотека, разрушена от съюзническата авиация. Покривът на постройката по онова време е бил куполообразен, в стил сецесион, с красива желязна решетка. А балконите са били украсени с парапети-плетеници от железни нишки. Първият етаж представлява значителна по обем аркада с мощна рустика или релефна каменна облицовка. На втория етаж аркадата е в йонийски стил, а на третия изпъкват пиластрите, пак в същия стил.

Но според специалистите тези балкони, фасадата и монументалната скулптура, която не оцеляла до наши дни, са барокова смесица, нарушаваща изчистената форма на ренесансовата архитектура.Вътре в сградата се извива парадното стълбище с красив парапет от ковано желязо, започващ с два бронзови пегаса. А подовите теракотени настилки, за съжаление недотам добре запазени, също допринасят за всеобщото усещане за изящество и разкош.

Цялата фасада на елегантното здание е обновена преди няколко години по проекта „Красива България”, финансиран от Европейския съюз, с изпълнител Столичната община. Чарът на сградата е подсилен от керемидения цвят, отреден за една от най-забележителните постройки в София – Народния театър. С право можем да причислим красивата къща към шедьоврите на архитектурата и градоустройството в столицата."

Източник: momichetataotgrada

[pach]

Владо е донякъде точен, защото в тази сграда не е бил и министерски съвет. Но той (министреския съвет)
е "обиколил" няколко сгради в района. Ето сградата му през 1917г (пострадала от земетресение)


А това е една от следващите сгради, която е построена първоначално като частен дом през 1899г.
След 1917г става министерски съвет, като той е разделен от сградата на Иван Вазов №3 , от тогавашната
народна библиотека.(в дясно на снимката). А това е била разделящата ги сграда на библиотеката.

Грешката идва от това че са били три съседни сгради. В дясно на горната снимка е входа на "нашата" сграда от към ул. Раковска.

Всъщност сградата на ул.Иван Вазов №3 е започната през 1900г да се строи  и влезнала в експлоатация през  през 1904 година.
построена е като собственост на "Българска Земеделска  Банка", която се помещава там до 1934г.
когато се обединява с  "Българска Централна Кооперативна Банка"(банката отсреща - ул. Иван Вазов №1)
 и след обединението стават "Българска Земеделска Кооперативна Банка" .

Днешната фасада на сградата от към ул. Раковска.


която "скрива" колко е голяма назад в дълбочина. Тази сграда е достроявана още един път - през 1910 г.
 стига до ул."6 септември". Ето снимка, която в днешно време не може да бъде направена,
тъй като този ракурс вече е закрит от построената по-късно сграда на военното издателство.


Защо сградата е там. Да не забравяме че е била построена по поръчка на доста мощна банка.
А пък в началото на миналия век там е било "пъпа" на София.
Наоколо по ул. Г.С.Раковски са били още "Юнион клуб",а срещу него къщата на ген. Владимир Вазов (пресечката с ул.Гурко),
както и къщата на чичо им - в която е живял и писателs Иван Вазов, наблизо е построена и сградата на
"Българско Инженерно и Архитектурно Дружество" (днешното НТС),читалище "Славянска беседа" (1890),
болница "Милосърдие" (1920),а в непосредствена близост до нея са сградите на Министерски съвет (1899) през 1917г.
и  Народната библиотека (1899) които изгарят при бомбардировките от 1944г. На "нашата" сграда
изгаря само покривната конструкция при същите поражения от бомби. Сега там е паркинга на някакво министерство,
 тоест празното място пред входа на театър "199"  на ляво от входа от към ул.Раковска.
Отсреща сега е министерство на финансите, но тогава е била Българска кооперативна банка преди обединението им.
Тоест двете банки са били една срещу друга. В последствие както казах, те се обединяват и сградата отсреща на
"нашата" е вдигната с още два етажа.

Горе долу през тези години е създадена и  "Главна дирекция на железниците и пристанищата" (1907г),
което има за цел да отдели, подобри, улесни и уголеми работата с железницата, като част от   
"Министерство на обществените сгради, пътища и съобщения", защото в предните  години  вече са построените
модерните за времето си пристанища в Бургас (1903) и  Варна  (1906), впрочем с първи управляващи директори - железничари.
Първият директор на тази новосъздадена дирекция е Богдан Морфов (1907-1920),
а последните два истински директори са инженер (и полковник) Борис Колчев от 1934 г.
до 1943г (растрелян от комунистите на 1 февруари 1945г) и инж. Георги Филипов от 1943 до
 осъждането му на 3 години тъмничен затвор през 1945г.
 По това време главната дирекция се помещава в една близка сграда (на ул 6 септември №21 - братя Иванови),
която е изглеждала така преди надстрояването и за целите на дирекцията.


Тези две сгради в течение на годините развитие по ул.Раковска, дават насоки че сегашната въпросна сграда
е станала на БДЖ след този превратен период.  Колкото до това кога точно сградата на ул. Иван Вазов №3 става "наша",
някъде имах още матералисвързани се нея, но те са у дома, а кога ще ги намеря врема да ги потърся не знам.
Сградата заедно с тази на старата Ценрална Гара и чертежите на двете, са много приятни за моделиране,
 особено ако се закупят няколко комплекта на фалер за донори на части. И разбира се малко творчески труд с листове "симона".
Но да оставя нещо и г-на Адлиан да напише  по съществото на въпроса - все пак неговото семейство
е пряко свързано (баща му доколкото си спомням) точно с тези години в БДЖ, когато май сградата на ул. Иван Вазов №3
 става тяхна (на БДЖ). Може би ще е научил нещо по-точно и иска да го сподели с нас.

[mitko0888]

По това време главната дирекция се помещава в една близка сграда (на ул Раковска №21 - братя Иванови),
която е изглеждала така преди надстрояването и за целите на дирекцията.

6-ти септемвриЙ 21, а не Раковска. Това е ъгълът на 6-ти с Гурко. Сградата си е там и сега, леко надстроена. В нея сег има някаква измислена агенция. Преди това Дирекцията по влакове и кораби и била пак на 6-ти септември, но по-нагоре, номер 42, т.е. все в този район.

[pach]

Да така е - моя грешка - всичките са в този район и в бързината съм я писал на Раковска
Ето трите сгради на ул Раковска непосредствено след като са пострадали от бомбардировките.
Народната библиотека, Министерски съвет и ъгъла с входа (в дясно) от там на Българска Кооперативна Земеделска Банка (бъдещата на БДЖ), а най-в ляво на снимката се вижда и новата (още тогава) сграда на "Славянска Беседа", съществуваща и днес (хотел).

[mitko0888]

Още една снимчица докато е банка:

[TheJackal]

Едно от фирмите произвеждащи в ТТ 1:120 "BECKMANNTT" се кани да произведе следните два локомотива:

Подробности за BR 37 0-1/pr.P6, Epoche II - http://www.beckmanntt.de/sites/dampflok-dateien/BR37_P6.html






BR 89°/pr.T8, Epoche III - http://www.beckmanntt.de/sites/dampflok-dateien/BR89-prT8.html



Въпросът ми е: имали ли сме локомотиви от тези двата в България или на кои са по - близки от нашите серии? 

[liro4605]

Благодаря на всички относно дискусията по въпроса ми за сградата на №3

Един нов въпрос.Как ви се струва,нормално ли са„прилепнали“езиците на стрелката?

[bdz43r]

Доколкото "контролата" се интересува от прилепването срещу обръщателния апарат и също там е най-важното място - нормално са прилепнали. Понякога обаче са криви и не прилепват плътно по дължина, а друг път (докато са нови) лъскавата част е само от вътрешната страна и създава впечатление, че не се допират изобщо.