Защото съседната гара е на централно диспечерско управление. Там има ръководител-движение, но той само присъства и нищо не прави.
Това означава, че тази комуникация трябва да е с влаковия диспечер, който няма как да "зачисли" влака в диспечерската централизация, ако той не замине от коловоз с редовен сигнал, което предполага, че и той е бил съгласен на такова заминаване, както вероятно се прави всеки ден. Значи в схемата е замесен и диспечера и сигурно още там е тръгнала веригата от събития. За такава катастрофа обикновено са необходими поне 5-6 груби нарушения и грешки накуп, които се правят ежедневно и в някакъв момент неизбежно се подреждат в злополучна комбинация.
А понеже движението се осигурява чрез автоматична блокировка, отпада задължителното попълване на дневници за размяна на телефонограми и не се иска писмено (записано в дневниците) съгласие от съседната гара за изпращане на влак. Разчита се, че автоматичната блокировка се грижи за това да не може да се даде разрешителен сигнал, ако не са изпълнени всички условия за безопасност. Това обаче очевидно изцяло е пренебрегнато, когато влакът заминава "на честна дума" от коловоз без никакъв сигнал.
Затова казвам, че такива катастрофи са рядкост у нас само, защото влаковете са малко. Бедна ви е фантазията колко често се случва, но просто няма насрещен влак и всичко завършва без никой да разбере. Знам за десетки случаи, които при по-натоварено движение щяха да са десетки катастрофи.
Само преди месец гарите София и Захарна фабрика изпратиха два влака един срещу друг. Там в момента не работи никаква междугарова осигурителна техника и движението е изцяло по телефона. Двамата ръководители-движение обаче се скарали и не си говорели и всеки изпратил своя влак на своя глава, без да иска съгласие от другия. Добре, че скоростта е малка и машинистите се видяха в прав участък и спряха.
