Да се разпиша още веднъж преди прзниците.

По молба на gregary съм добавил снимки от нета, надявам се да са достатъчни.
Брунен - Флюелен

Гара Брунен
Нека приключим кратката пауза и продължим пътуването си на юг. Влакът ускорява отново, прави ляв завой и минава по втория голям, но едва забележим мост, за да изчезне в тунел. Той е по-дълъг от този преди Арт-Голдау. Наклонът на трасето също се променя, защото в тунела железният път започва изкачване. Но ние не усещаме това.
Излизаме от тунела и от дясната ни страна се разкрива гледката към езеро. При добо време можем да разпознаем на другия бряг на езерото Скалата на Шилер, а вляво от нея едва забележима полянка насред горите. Това е тя, прочутата Поляна Рютли. Рютли е родното място на Швейцария. В началото на месец август, в лето Господне 1291 се срещнали мъжете и дали клетва, поставила началото на Конфедерацията. [Малко уточнение от моя страна. Днес след дълъг период на промени, започнал още от средата на 19ти век Швейцария е по-скоро федерация. Но официалното й наименование на немски продължава да е Швейцарска конфедерация. Само че на немски думата е die Konfederation и е с френски произход. А думата която използват самите швейцарци е уникална само за тях и е die Eidgenossenschaft, което буквално ще рече "клетвена дружба", тоест събранието на Поляната Рютли от 1291г. е своеобразно учредително събрание, дадената клетва е първата швейцарска конституция, а самото място е особено тясно символично свързано с държавата още от тогава до днес.]

Поляната Рютли
Това е записано в сводка и може да се види във федералните архиви, разположени само на няколко километра оттук. Но всичко това е много спорно и винаги ще се намери някой, който да твърди, че Швейцария въобще не трябва да съществува. Но тук в сърцето на страната такива идеи нямат място, тук живеят швейцарските патриоти. А вие успяхте да хвърлите само един кратък поглед към Поляната Рютли, защото влакът изчезва в друг тунел.
Отново пътуването в тунела продължава доста дълго и влакът отново има възмжност да ускори сериозно. Когато отново задейства своите спирачки ще сме близо до изхода му. Вече сме там и тунелът свършва най-после. Само че защо вторият коловоз излиза от свой собствен тунел? В Брунен и двата коловоза влязоха в общ тунел. Нещо не е наред.
Не ни остава нищо друго освен да се върнем обратно и да погледнем отблизо къде е станала "грешката". Връщаме се в Брунен и тръгваме по пътя. Двата коловоза влязоха успоредно и заедно в тунела и след него се появи Рютли и отново се появи вторият коловоз. Но чакайте малко, Той не идва от същото място, откъдето идваме и ние.
Това е, защото първият тунел след Брунен се разделя вътре и ние по по-късото продължение излязохме от него с гледката към езерото. А езерото, което сега виждаме по-добре се казва Урнер и е само част от познатото като Езерото на четирите планински кантона
http://de.wikipedia.org/wiki/Vierwaldst%C3%A4ttersee
Поглед към езерото от връх Пилатус

Поглед към бухтата на град Буохс
Това езеро в сърцето на Швейцария кара всеки пътник, отправил погледа си към него да забрави напрегнатото ежедневие и стресът, които властват на всяко друго място. Това е мястото, зареждащо швейцарците със спокойствие. Духът потъва в него. Петте парахода, пътуващи по езерото карат всеки, който ги види да се върне мислено към една прекрасна отминала епоха. Епоха, в която далеч не всеки е имал достъп до влак и корабите са били необходимо транспортно средство.
Повече за това ще научите, когато стигнем края на този етап от пътуването. Отново влизаме в тунел и стигаме до мястото, от което се любувахме на Рютли и Скалата на Шилер, изсечена във формата на обелиск и посветена през 1859г. от старите кантони в чест на Фридрих Шилер, автор на драмата "Вилхелм Тел". Тук за кратко двата железни пътя отново са паралелни. Но след като заедно преминават през завой отново се разделят. Така ние можем да се полюбуваме на магичния пейзаж.
Стръмните планински склонове ни показват, че Алпите вече са започнали. Влаковете и шосетата се скриват отново и отново в тунели. Ето че стигнахме мястото, където забелязахме "грешката" и продължаваме пътуването си.
Дори за професионалисти тази отсечка е много специална. Двата коловоза имат различни експлоатационни скорости и различни пунктове за сигнализация. Само по себе си това не прави разбирането на ситуацията по-лесно.
Ако човек гледа повърхностно на нещата няма нищо особено - двоен електрифициран на променлив ток железен път и толкова. Само че двойният железен път трябва да е с паралелни коловози с еднаква експлоатационна скорост на влаковете, а този не е такъв.

Вече се намираме в Зисикон (или Сисикон). Спирката се намира на 446 метра надморска височина в средата на селото. Старото приемно здание на гарата е непосредствено до новата спирка и е превърнато в съборно място на общината. Общината Зисикон е първата в кантона Ури, през която минаваме. За пръв път, откакто тръгнахме на пътешествието си по Готтардската железница преминаваме граница между два кантона.
Преди спирката се намира мястото, където влаковете могат да преминат от единия коловоз на другия. Нашият влак го прави и се озоваваме на десния коловоз. Това се прави, защото другият коловоз влиза в дълъг тунел, а така ние можем да се насладим на гледката към езерото.
И по този коловоз влизаме в тунел, сравнително дълъг, но след него се открива гледка към езерото. Езерото Урнер е особено обичано от уиндсърфистите, заради силните ветрове. Влакът преминава през Гумпишбах. През тази стоманена конструкция минава само нашият коловоз.
Отново виждаме място, свързано с историята на Швейцария - линията минава до Параклиса на Тел, където според преданието Вилхелм Тел скочил от лодката на злия селски наместник Херман Геслер и то на място, където и днес могат да преминат само най-опитните уиндсърфисти.

Най-накрая сме на мястото, където двата коловоза се събират. Скоростта на преминаване през тунела в планината е по-висока отколкото тази през крайбрежния коловоз. Двата железни пътя не само се събират, но има и място за смяна на коловозите и така отново можем да минам на левия. Отново влизаме в къс тунел. И тук двата коловоза минават през собствени тунели, след които отново попадат в серия от завои, където можем да минем на дсния коловоз.
Ето, че вече сме в гара Флюелен. Но ние не сме в състояние да забележим това, защото преминаваме през жилищни квартали.


Гара Флюелен

Схема на трасето от Брунен до Флюелен
(Следва главата за Флюелен)