ФлюеленОще с името чужденците потреперват от ужас. Гарата на Флюелен се намира на 436 метра надморска височина. Това я прави най-ниската гара по трасето откъм северната страна на Алпите. Като имаме предвид, че сме на планинско трасе звучи учудващо, че откакто напуснахме Имензее всъщност сме слезли с 24 метра надморска височина. Излиза, че а изминатите досега 32,3 км всъщност сме се снижили.
Това трябва да бъде обяснено, защото човек би решил, че едно планинско железопътно трасе започва от най-ниската си точка. Ще направим по-дълга почивка, което ни дава възможност да разгледаме околността.
Но първо ще се обърна към немско-езичните чужденци. Флюелен се изговаря така, както се изписва, изговарят се както "ю", така и "е". Това е характерна особеност на местните диалекти на немския език. Надали има друг език, в който "ю" е следвано непосредствено от "е".
Във Флюелен много пътници слизат от влаковете, за да вземат параход до Люцерн, пътуване, което си струва. Корабите вземат разстоянието за 3 часа. През това време ще бъдете преведени през швейцарската история и пред вас ще се разкрият най-красивите гледки на Централна Швейцария, които вероятно ще променят плановете на бъдещите ви пътувания.
Но корабите също така докарват и много пътници, които се качват на влак и поемат на юг. Преди железницата да стигне дотук хората са вземали файтони, с които да продълват трудното пътуване през прохода. Днес корабите имат роля само за регионалния транспорт, а и повечето пътници са туристи.
От гарата тръгват и много туристически пътеки към планината, стигащи далече на високо до Арт-Голдау. Ние сме насред Алпите в долината на река Ройс. Ще следваме Ройската долина след напускането на гарата. Но сега сме на северния и край, граничещ с езеро по цялата си ширина. СТолетия то е било естествена преграда, която превърнала местните в свободолюбиви и разчитащи предимно на себе си хора.
Повечето туристи, идващи в Швейцария за пръв път започват пътешествието си именно от гарата на Флюелен. Това е, защото туристическото трасе, създадено през 1991г. минава непосредствено до гарата. Който не велае да извърви целия път може спокойно да се качи на друг влак, с който да отиде до Рютли или Брунен. Всяко решение си има своето очарование и може би неведнъж ще се двоумите, виждайки преминаващите влакове.
Но тук ще си вземем довиждане с езерния ландшафт, защото по-нататък по пътя ни няма езера. Трите езера, покрай които се виеше линията остават зад нас, когато се устремим към централния дял на Алпите с неговите сухи и високи отвесни скални стени. Дотук не сме преминали и през тунел, който е двуколовозен през цялото си протежение. Причина за това са конструктивните и финансови затруднения при това начинание. Затова ще обобщим този първи етап на пътуването:
Имензее - Зисикон (коловоз откъм планината) - 3 тунела, 2 големи моста
Имензее - Зисикон (коловоз откъм езерото) - 5 тунела, 2 големи моста
Зисикон - Флюелен (коловоз откъм планината) - 2 тунела
Зисикон - Флюелен (коловоз откъм езерото) - 5 тунела, 1 голям мост
Така завършваме престоя си във Флюелен. Ако сте изкушени от историята по-добре пресечете улицата и вземете автобус, защото той ще ви закара до Алтдорф, където се намира Паметникът на Вилхелм Тел. А и може да се каже, че там Швейцария е още "по-швейцарска". Ние обаче се качваме във влака и продължаваме.
(Следва главата Флюелен - Ерстфелд)
