Тук приемам нещата много лично ,тъй като част от детството ми е минало по тази гара.Сега просто фасадата й е разбита

.Няма го сигнално жълтия цвят.Няма ги извитите прозорци с ръчно кованите решетки.Всичко е опорочено!

На заден фон грозотата е още по -голяма.Днес имах път към центъра на града, та се поразходих и около "гарата".

Като си спомня какъв усилен труд кипеше тук


Много обичах да ходя там.Къде при леличките в централната сграда (търговските),занимаващи се с товарителниците на вагоните,къде при един от дядовците ми на крана,къде при машиниста на маневрата,къде със стрелочниците по стрелките,къде с майка ми по коловозите.Уникални детски спомени.Днес са останали само тонове баласт и паветата ,оформящи площадките за товаро-разтоварна дейност.Към всичко ме върнха едни перила, които видях преди няколко дни на снимката от по- предната публикация.Такива имаше и на този кантар от последната снимка.Под обвивката си той е точно като онзи стария, че и цялата сграда на "смяната".

Днес за съжаление перила не намерих.Освен един пиян пазач на нищото да ми се развика и кучета да ме налаят, друго не ми се случи.
Ех, какви години бяха.(са били)