История на АА20-1 е следната:
През 30-те години железниците в Русия са в постоянна криза поради липса на ресурси и главно поради некадърното ръководене от страна на комунистическата върхушка. Проблемите са се решавали по болшевишки – чрез “гениални” идеи, наложени от технически неграмотни комисари и партийни функционери (част от комунистическата политика тогава е било създаването на проблеми, които да бъдат гениално и мъдро решавани от гениални и мъдри другари). Резултатите както обикновено са плачевни, обаче това не е имало никакво значение. Предварително е набелязвано кой ще обере пишкира. Така ефектът е бил 2 в 1 - хем се поддържа ореола на величията, хем се създава враг на народа, срещу когото се води победна борба .
Великият проект за най-големия локомотив в света е бил възложен на Krupp, откъдето след доста усилия обявяват невъзможността да създадат локомотив със 7 сцепни колооси в твърда рама, който да може да се вписва в зададените радиуси. Предлагат да го направят при същата мощност с 6, но руснаците отказват категорически под претекст, че това ще увеличи осовото натоварване над 20т, а те искат да карат машините по слаби пътища между Москва и въглищните мини в Донбас. Истинската причина е, че не могат да допуснат някакви мръсни капиталисти да доказват глупостта на партийните им лидери. Русия прибира проекта до там, до където е стигнал и възлагат на специалистите в Луганск да го осъществят (естествено под страх от Сибир или разстрел).
Машината е готова през декември 1934г и е наречена АА20-1. Още при маневрирането й из завода установяват, че тя изпада при всяко помръдване. Решават да да сложат на 3-та, 4-та и 5-та сцепна колоос безребордни бандажи, да дадат известна подвижност на 1-ва и 7-ма и да поставят ябълковидни лагери на крайните сцепни щанги.
Тъй като крайният срок изтича (след това – Сибир), почти без пробни пътувания, машината предприема единственото си демонстрационно пътуване до Москва през януари 1935г. По целия път тя разчеква релси, къса джонтове, чупи стрелки. Парообразуването на котела е крайно недостатъчно за таз мощна машина, автосцепките се късат при потегляне. Гвоздеят на програмата е, че в цяла Русия няма обръщателен кръг с такава дължина и товароподемност.
Въпреки приготвеното тържество с музика и речи машината е спряна преди да разоре Московската гара и е скрита в някакво строго охранявано хале около Москва. В последствие тайно е прекарана и скрита на територията на железопътния изпитателен полигон Шчербинка, където престоява 25 години. Нарязана през 1960г. За част от конструкторите се знае, че са свършили по лагери из Сибир, другите се водят безследно изчезнали.
Това е всичко, което се знае за таз машина, и то се узна през последните 10-12 години. Дотогава беше пазено в дълбока тайна. Единствено снимката беше широко разпространявана с надпис “Самый большой в мире”, и то много години след злополучната история, за да бъде забравена истината.
Друг такъв локомотив в света не е строен.
