Изчетох темата и установих, че тя може да са изчерпи с не повече от 4-5 поста. Ама явно писателите са повече от читателите, а бисерите са в изобилие.
В последните 70-80 години (за преди не знам) съществува ежегодно издавана с всеки нов ГДВ една служебна книжчица, наречена ПКВ (план за композиране на влаковете), в която е описан състава и подредбата на всички редовни бързи, пътнишки и смесени влакове. Таз книжка допреди 10 години имаше задължителен характер, като от тогава насам добива все по-пожелателен успоредно с нарастващия недостиг на вагони.
Та по таз книжка зад машината са прикачат първо пощата, след нея фургона (ако ги има по ПКВ). Съображението е, че първо пощата от съображения за сигурност няма челни врати, второ че канцеларията на н-к влака е във фургона, а н-к влака трябва да стои в началото на влака максимално близко до машината, за да може машинистът безпогрешно да възприема подаваните сигнали. А-вагонът са прикача приблизително по средата на състава (като изключим служебните вагони), до него, без значение отпред или отзад, са туря кръчмата. На опашката са кушетите и спалните. Когато имаше вагон "за майки с деца и бременни до 3 г" (не е грешка, на няколко табели съм го срещал точно тъй изписано), той са поставяше 3-ти, 4-ти или 5-ти. Идеята е А-вагонът да са установява максимално близо до приемното здание, а спалните могат да са далеч, тъй като от тях има най-малко качване-слизане в междинните гари. За всички останали вагони е без значение как ще са подредени. А дали А-то ще застане пред приемното здание много зависи от дължината на състава - при 4 вагона А-то ще е 2-ро или 3-то, докато при 15-вагонен състав то ще е 6-то, 7-мо или 8-мо. Като са добави евентуално фургон и/или поща, отива още по-назад. А по нар. 58 пътническите състави са установяват в гара тъй, че челната буферна греда на машината да са изравни с полукръглия знак "П", от което следва, че 1-та класа може да застане къде ли не.
Знам, че на времето вагоните в състава са били обръщани тъй, че лятно време купетата да са обърнати към по-сенчестата страна по маршрута, а зимно време обратно. Но туй правило е изоставено още през 50-те години поради нарастване на пътникопотока, броя на влаковете, и от там липса на време за такива сложни маневри. От тогава си спомням, че всеки вагон беше обърнат както доде, а по-късно в ПКВ не съм срещал никъде такова изискване.
Още нещо: само в състава на пътнишки влакове на дълги разстояния (Сф-Ва, Сф-Бс, Сф-Вн, Р-Дг) са предвиждаше А-вагон. Също тъй пощи возеха почти изклюбително бързите влакове, с изключение на направленията, по които са движеха само пътнишки. Фургони возеха всички влакове без КПВ.
