Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
Фотография
Der Hetzer:
Това ми беше първия, ама най-първия апарат, който имах.
Готиното беше, че с един филм правеше двойно повече снимки, с него съм снимал дори самият Франц Бекенбауер, освен това тия скорости и бленди дето се въртяха на обектива бяха абсолютно символични, както и да го завъртиш - снимките си ставаха, с други думи - братушките без да искат бяха направили пълен автоматик.
След това отнякъде ми подариха (за щастие не съм дал пари) най-известния апарат у нас
Ставаше само за хладно оръжие и беше абсолютното доказателство за сделано изделие... в по-късни времена заедно с един радиотранзистор "Селена" се доказаха като най-резистентните изделия при многобройните проби на първият ми самурайски меч (то и той беше от същия клас ментета)
Това обаче не може да се каже за неговият побратим
Тъкмо бяхме гледали филма "Кинг-Конг", където един пич с брада от главните герои притежаваше невиждан от нас "Никон", който имаше моторче за пренавиване на филма и правеше по 8 ли там, колко ли снимки в секунда. Веднага разкрихме че механиката на Смена Символ позволява като държиш копчето за снимане отгоре постоянно натиснато, да превърташ с палеца ръчката за пренавиване на филма бързо, нещо което другите апарати като Смена 8м, Вилия и Байрета не можеха... Та за нас това си беше почти като Никона от Кинг Конг, много бяхме доволни :haha:
Един приятел (и до днес най-добрия ми приятел) беше споменал веднъж че една от семейните им ценности е цитирам дословно "Професионален апарат Вилия", който изглеждаше точно така:
:haha: :haha: :haha:
И той беше пълно дърво, но тогава за да опровергая недалновидната покупка на неговите родители, които му даваха семейната Вилия да снима с нея, както и да докажа че за същите пари (тогава струваше 30 лева) може да се купи нещо по-добро си взех този звяр:
Известно време бях най-големия гъзар сред скромната ни компания, докато един друг не откри огледално рефлексните апарати, сдобивайки се със Зенит Е, който въпреки че изглеждаше като истински апарат, имаше смехотворно- комичен вид на обектива
Това беше първия апарат, който държахме в ръце и на който обектива му се развинтваше, карахме "гордия" собственик да развинти обектива, след което настъпваше бурен смях и сочене на обектива с пръст :haha: :haha: :haha: - други думи пълна проява на неуважение към съветската дизайнерско-инжинерна мисъл :lol:
Откривайки магията на огледално-рефлексните апарати веднага започнах да си мечтая за Практика (Канон, Никон, Олимпус и Минолта виждахме само на картинки и дори не смеехме да си мечтаеме за тях), но с Практика така и не се сдобих, но за сметка на това се сдобих с това чудо:
което си изглеждаше направо като "истинските" фотоапарати, въпреки че калъфката му беше доста грязна, но пък за сметка на това се отделяше на 2 равни части и позволяваше да си го носиш на врата, даже после се сдобих и с фирмена каишка, на която по цялото протежение пишеше "Зенит Зенит Зенит..." и имаше и капачка на обектива - направо си станах истински келеш-професионалист :dirol:
В по-късни времена брат ми ми даде:
който после и дума не искаше да става да му го връщам обратно, та с него съм правил само пиянски снимки.
Вече на дърти години бяха настъпили времената на цифровите апарати и един ден през тогавашната ми работа мина един приятел, който тъкмо си беше закупил цифров Самсунг 2 мегапиксела... ударихме се 2 снимки, които той после ми изпрати чрез електрическо писмо по интернет... бях силно впечатлен от двата мегапиксела - снимките бяха големи колкото целия екран и даже си личеше че не се бях бръснал предишния ден... така че когато настъпи времето да си купя и аз цифров апарат - 5 мегапиксела ми прозвучаха като чудо-невиждано, влязох в един магазин, не ми дремеше особено какво точно ще си взема, бях на принципа "Важното е да снима" и воден от спомените от детските ми мечти за "Практика" - направо посочих този:
Леко дръвце е, но за близо 5 години не е мръднал и мисля/надявам се още дълго време да го ползвам, пък някой ден може и да си купя истински, ама съвсем истински апарат :yes:
widowmaker:
И аз като други хора с по-малка първа цифра от егн-то започнах със Смена 8М.
След това получих като наследство Beirette (като тая по горе от поста на Zazo)
Минах за кратко през Зенит TTL, който беше с вътрешно кадрово измерване (като истински апарат, ама само до там),
после Практика LTL-3, Minolta X-700, Pentacon 6 които бяха за "временно ползване", че бяха клубни машини.
Все още си държа аналоговата Minolta Dynax 7, а когато нещата с цифровизацията понапреднаха, останах верен на A-mount-a и си купих А200.
Така пълноформатните ми Minolta AF обективи освен, че останаха използваеми,
(благодарение на стабилизацията, вградена в тялото за сензора, а не на оптическата система) ами са си и съвсем пълноценни.
При Никон и Канон ако ползваш стара оптика се прощаваш с тая екстра и при малки скорости на затвора ползването на статив е задължително.
(Това е единствената причина да нямам Канон или Никон).
Живот и здраве, като извадят достатъчно добър фул фрейм машина с A-mount (визирам по-безшумен сензор, за да цъкам и астрофото) ще се ъпгрейдвам.
pach:
Мдааа, пътят ни кажи речи е бил един и същи...само дето моя път спря някъде
на третата бройка от "Zenit Е", който отгоре на всичкото беше с обърнати гривни за фокуса и блендата.
Всъшност първият апарат ми бе една немска "Лайка" от войната (спомен от дядо ми).
преминах последователно през "Зенит С" - смешният обектив на Хетцера е от него модел всъщност,
следваше едно "залитане" към широкоформатните ленти - "Любитель-2",
и последващо завръщане към руския аналог на "Канон", "Zenit-TTL",
(не е вярно че Зенит е съветска конструкция - всичко бе копирано В НАЧАЛОТО от Канон,
по заповед на ...товарищь Сталин, но това е друга история - за Терасата :drinks:).
Е не, че из фотолабораторийте у дома и в социалистическия завод (първата ми работа),
не се търкаляха няколко "Смяна" и първите ми (лентови) камери - "Кварц Super 2x8" и една 16 милиметрова,
дето да ме убиете името съм забравил, но при всички положения те ми дадоха началната подготовка,
с ръчните настройки, подбиране на високочувствителни филми
или обратното - слабочувствителни но ситнозърнести ленти, допълнителни прожектори,
светкавици и специални триноги за тази техника.
И какво от това?
С навлизането на цифровата техника, преминах на един 3 мегапикселов "Полароид",
купен покрай ъпгрейда на домашния компютър. Този апарат ме разглези дотам, че почти не знам,
вече дори как да го изхвърля. А той определено вече е за боклука, дори след ремонт на блендата му.
ПРоблема е, че сега ползвам видеокамера "Панасоник", но тя ме върна със снимките в първобитната ера.
Вярно че видоеклиповете са страхотни, но на мен ми трябват и снимки...
Искам да си купя някакъв апарат, който явно непременно ще е и с ръчни настройки,
с тайната надежда, че това е като карането на колело - никога не се забравя.
Но сега съм шашнат както от богатия избор както на сапунерки (които все повече губят по точки),
така и на огледално рефлексните (цената вече ще е по-висока) , като по качествена техника.
Вашите съвети ме карат да мисля, че всеки сам си избира пътя (най-малкото за да се псува сам),
и всеки си има свой вкус.
С нетърпение очаквам примерната програма, на Гроздан за Търново.
Гроздане, на Търновската конференция наистина е най-подходящо именно
защото ще се съберат хора от всички крайща на България, пък и тази година
Конференията ще е четири дена именно за да има такива и подобни курсове.
От теб се иска да е със средна продължителност, тоест не само да маркира проблемите,
но и да не се задълбочава до професионални нива.
За сега ще ви чета тук съветите и като се отделят нужните средства, ще ме консултирате на живо,
при покупката на нов цифров огледално-рефлексен фотоапарат от среден клас...пък аз ще ви почерпя.
А дотогава . ще взимам от тук от там, фотоапарати за по-качествени снимки
...така пък може де направя своя нови избор.
IKAR:
Като стана въпрос за Полароид, интересно е каква е нагласата относно вече може би изчезналите автоматични фотоапарати, при които се поставя касета с хартия и снимката излиза веднагически. Преди 10-тина години все още се мяркаха от тях, бяха страшно евтини, но три касети струваха почти колкото самия фотоапарат, което автоматично водеше до "дявол на магаре".
Best Ripper:
Преди 30-тина години една "моментална" снимка с Полароид излизаше един или два долара бройката... Предвид че фирмата е американска и В НА предвид световната логика, тенденции и инфлация, вероятно сега стойността на такава снимка е "актуализирана" на поне пет долара... :dance1:
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия