Машинката пристигна благополучно в новата си къща. Пътуването мина идеално и без никакви проблеми като изключим зверския студ. Аз естествено бях в задната кабина на електровоза, бях включил калориферите и бях направил турска баня, но мазането на машината си беше изпитание. Макар че държах маслянките при мен на топло, още с изнасянето им навън маслото в тях са одървяше и отказваше да тече - точеше са като гъст мед, макар че бяхме взели масло втора ръка за да е уж по-тънко. През нощта температурата в гарите, където трябваше да са маже беше: ГО -8°С, Л -10°С, ПлЗ -14°С, ЧБ -11°С, М -10°С. Трябваше да държа маслянката вдигната много дълго и в неудобни пози, и макар с ръкавици ръцете ми ставаха на кокал и трепереха. Ето защо олях и оцапах машината. Не можех да използвам спринцовката, защото тя категорически отказваше да смукне масло от тубата. Добре че на М дойдоха колегите от Сф, че вече заспивах прав. Като тръгнахме от М беше вече почти обяд и слънцето беше понапекло, тъй че на Лк подкапахме за 5 минути.
Инак по целия път машинката са държа идеално, и макар с висока скорост вървеше спокойно, нямаше никакво загряване на лагери, нямаше тракане, хлопане и необичайни шумове. Нямахме късмет да ни вземат от Ил директно за депо и са наложи да обиколим през Бир и ПдР (през циганската махла мангалите зяпаха с ококорени очи и пресмятаха колко тона желязо им са изплъзва). Като са сякохме от влака в ПдР умните диспечери ни вкараха в депо Пд вместо в депо Сф, та трябваше да са водят телефонни разговори на висок тон. Както и да е, към 16ч влезе в правилното депо.
Ето от мен някоя и друга снимка. Първата я направих на разсъмване и е като бой на негри в тунел, но другите са към 8ч и са малко по-свястни.
