Здрасти и за много години на всички - че не сме се виждали / чували от доста време...
Поздравления на (почти) адаша за увлекателната и информативна тема - много пъти искрено съм се чудил защо по местните ширини не само че не се използват мащаби, различни от масово разпространените два-три, а и някакси е прието на "големите" модели да се гледа едва ли не
В тази връзка - когато преди около година и малко тръгнах да купувам първите неща за Коледния град (трамвая, а след него и жп камиона), реших да потърся дали евентуално не мога да намеря някаква информация от хората с опит тук. Във форума немалко хора ми помогнаха и се зарадваха на странните нови грамадански тенекийки по клубното Н0 трасе - Жоро (ХобиСтронг) с удоволствие ми обясни и помогна с всичко възможно, пък когато трамваят (първият ми/ни On30 модел) пристигна, се радваше на него даже повече от мен самия. В магазина в малкия ЦУМ, за сравнение, ми беше обяснено изпод лупите на очилата, че "абе тия големите модели много боклучета бе, никъв детайл нямат. Американска работа." Дали под "американска работа" в случая не се имаха предвид всъщност китайските детски сетове в Метро и Джъмбо от по 30 лева парчето, като тук под "парчето" разбираме цялото жп композицийще с все огънати и недооформени пластмаси и калпави релси? Да, това наистина "не струва" дори и 30-те кинта - но то далеч не изчерпва едрия моделизъм, а е предназначено за деца на 8 години - надали съм дошъл баш за него да питам, обяснявайки за "теснолинеен мащаб, размер на модела 0, движещ на междурелсие Н0..." в магазин за жп моделизъм? Подобно безхаберие беше... да речем, неразбираемо.
Обратно на темата - трудно мога да се нарека "истински" жп моделист, най-малкото защото вадя колекцията с все хубости само веднъж в годината, рядко успявам да ги събера всичките в един макет, да не говорим, че и самото им предназначение като част от нашия Коледен град не предполага стабилна и сериозна работа по трасиране, окабеляване и т.н. Последното се дължи на факта, че все пак иде реч за макет, който всяка година се прави на ново от нулата, по възможност с нов и различен аранжимент, нови къщи, автомобили и жп модели, които последните години не са били вадени, нови сцени... а по някое време през януари иде време всичката масовка да си намери мястото обратно в кашоните (впрочем, и тая година този момент наближава :/). Това обаче не пречи искрено да се радвам на "наш'то ни" (Коледния град, а съответно и свързаният с него жп моделизъм, ни е общо хоби с приятелката ми) On30 и да го препоръчвам от сърце на всеки, който търси нещо по-големичко. Защото както Борис рече... абе, друга бира си е! Стига толкова лирически отклонения, малко конкретика, за да съм и аз евентуално полезен с някаква информация:
1. Теснолинейният формат на движение по Н0 релси, разбира се, представлява основна притегателна черта на On30 - а и, лично за мен, причината да избера On30 пред стандартното американско 0. Фактът, че може да се работи с леснодостъпен на местния пазар релсов път, представлява безспорно улеснение - а и, поне в моя случай, предотвратява главоблъсканици по отношение на волтажа и захранването на "американското" NMRA-spec трасе. Друг голям плюс - наличието на малки радиуси на завоите в Н0 ("малки" с оглед размера 1:48) почти напълно се припокрива със стандартните остри завойчета, които са били задължителни из реалните миньорски/дърводобивни теснолинейки.
2. Във връзка с горепосоченото - с факта, че релсите могат да се купят от всеки български или европейски магазин за жп моделисти, се покрива част от проблемите. Остава обаче налице другият основен - всякакви локомотиви и подвижен състав в този мащаб - в случая говоря като цяло за 1:48 - могат да се намерят почти само и единствено в US of A. "Почти", защото все още има и една японска фирма, работеща в 0 - но това надали е голямо успокоение.
3. Ръкоделието - любим елемент от хобито на голяма част от моделистите - е буквално общоприето в On30. Това се дължи най-вече на факта, че On30 макетите, особено тези на "пуританите", целят да пресъздадат миньорски или дърводобивни жп трасета - като реално съществувалите такива (естествено, най-вече в САЩ), изпозвали услугите на теснолинеен подвижен състав поради ред обективни причини. Любим материал? Дървото. Като се започне от доработени локомотивни кабини от талашит, минем през kit-ове на складове или мини и стигнем до аксесоарите покрай трасето - ръчно изработените елементи са почти задължителни, особено в On30 макетите, целящи да пресъздадат автентичен жп сценарий.
4. Нека си дойдем на думата и по отношение на първата забележка, която споменах - детайлността. Признавам, че не съм имал възможност за досег с 0 до момента; наблюденията ми се базират само на моделите в On30. Естествено, както вече споменах, тук има огромно поле за действие от страна на ентусиастите в сферата на ръкоделието, но не всеки се справя толкова добре сам, затова ще коментирам "готовите" локомотиви и вагони. Фирмите, произвеждащи в On30, се броят буквално на пръстите на едната ръка - и има още 3-4, предлагащи kit-ове за козметична доработка по вече налични локомотиви. На фона на малката конкуренция е учудващо, че всъщност за качеството не може да се каже лоша дума. Разбира се, като фен на On30, надали аз съм човекът, от който можете да очаквате изцяло обективно мнение... Но от няколко дни в ръчичките ми падна още немалко материал за гледане и съм откровено изумен. Уникално детайлно и реалистично изпълнение по задвижващата част - какво ще кажете примерно за карданно предаване на задвижващия момент и "geared" задвижване на локомотиви (не знам какъв следва да е точният превод на термина, а и дали изобщо го има на български - пример за него са американчетата Shay или Climax), което можете да _видите_ без лупа, даже и докато локомотивът се движи по трасето? В допълнение: безброй "скрити" детайли като гравюри, сменяеми панели, отварящи се капаци или прозорци; а по козметичната част коментарът просто е излишен. Притежавам само модели на Bachmann Spectrum и съм разглеждал още един-два на Broadway Limited, но... нека просто да речем, че коментарът за "никаквия" детайл за мен поставя началото на съвсем нова графа смехотворни изказвания. Надявам се никой да не се обиди - а и нищо чудно споменатият господин да членува във / посещава форума - но в края на краищата глупостите са си глупости, а личното мнение е прерогатив на всеки, който обаче не би следвало да се пробутва като нежелан съвет.
5. Аксесоарите. Това, разбира се, е основен проблем - и в комбинация с горепосочените такива дава отговор на въпроса защо 0 и On30 нямат фенове в Европа и в частност в България. Когато за 80% от макета се изискват или щъркели, редовно долитащи от другата страна на света, или солидно умение с ръкоделието, изборът става тежък. Въпреки това, усилията си струват... Честно!
И още едно малко допълнение - както би могло да се очаква от мен
. Исках да спомена, че при LEGO жп моделизмът се изразява в даже по-едри мащаби. 1:38 до 1:32, ако трябва да сме точни - което, както и да го гледате, си е масивна работа. А най-интересното, че теглото на един детайлен LEGO модел - и тук говоря за сериозен модел, построен от истински жп LEGO моделист (възрастен), а не за стандартен сет - тежи поне колкото, а най-често и осезаемо повече от стандартен локомотив в G. Което, от своя страна, е голям плюс по отношение на сцеплението - но това, разбира се, е съвсем друга тема.
Още веднъж браво за подхванатата интересна тема и ентусиазма
П.П.: Хвана ме яд за това в Берлин 2007-а, че съм го изпуснал - преди всичко щото май се сещам точно за какво иде реч... Виж, друг е въпросът, че не бих се учудил и да се сещам за кое русичко синеочко тамошно наше маце говориш
От друга страна, аз по немецко имам "хубавия" навик да троша стока и да пълня перата с текущи разходи за презареждане на тестерски материали на магазините, та... може би по-добре, че не съм огрял! Теб ти се е разминало, ама аз като нищо можеше да седна върху някой N / Z и после ще трябваше да си инвестирам вложенията вместо в On30 в изплащане на потрошения инвентар
