Имах пред вид , концептуално решение - V 12 - 48 клапана / вентила / и по 2 дюзи като втората не е сложена. Иначе блока на дизела е чугун,както и много други елементи са от тежки метали.Самолетните машини са от алуминий и други леки метали и сплави.Ето примерно DB-603 на месершмидт BF - 109 е не много по-малък от локомотивните,но 2-3 пъти по-лек като собствена маса.И той е V 12 - 48 клапана с по 2 дюзи и по 2 свещи на цилиндър тъй като е с директно впръскване,рядко изпълнение за самолети от онова време.Повечето са били карбураторни машини.И всички с турбини.
Характерното свирене е от турбокомпесора .При 04 - работи между 18 - 22 000 об/мин.И създава налягане 0.8 - 1 bar / атмосфера / с междинно охлаждане / интеркулер /
ДА,над вратите има тези уреди и не помня на коя кабина е изключвателя против претоварване,мисля че го пишеше в книгата за ДИЗЕЛОВИТЕ ЛОКОМОТИВИ.A имаше място за уред който липсва с кабели.
Двата допълнителни / разходни / резервоара са монтирани там и с цел , горивото да е топло,което също има значение за работата на машините.
Турбината на T-12b качва около 300 кс.-без нея мощността пада на 800 кс.
Имах някъде доста бракувани части от 04 и 06,но се местих по жилища и мазета и се загубиха по трасето.Останаха ми само игли от дюзите , които ползвам за център при шлосерски работи.Не ми дадоха бутало от 06,че бяха кът.36 кг.тежи и става за столче.Имах и клапани,но и те изчезнаха.
ЗА ЗЪБИТЕ е така.Узорилили са се австрийците с нашите машини,но като всичко ново винаги има " детски болести "
