За щангите и колелата на парните локомотиви от различните фирми

[Сaprycorn]

Няколко думи за пластмасовите щанги по принцип.
Мога да кажа, че именно Гютзолд е изобретателят на пластмасовите щанги. За пръв път те се появиха в далечната 1973 на серия 52.19-20 (кондензтендер). Две-три години по-късно Пико също изкара модел с изцяло пластмасови щанги- серия 01.5. Оттогава двете фирми произвеждат моделите си САМО с пластмасови щанги. Роко и Флайшманн не останаха слепи за това нововъведение, но явно притеснени за здравината, го въведоха частично- Роко започна да прави само кръстоглавите и кулисите от пластмаса, а Флайшманн освен тези два елемента, добавиха и пластмасов контракривошип, както и шибърните паралели и кръстоглави. Като основно предимство на пластмасовите щанги, мога да посоча тяхната максимална детайлност, включваща абсолютно всички елементи от сцепните и пароразпределитените щанги в това число клинове, пробки за смазване и т.н., елементи, които при металните щанги дори не могат да бъдат загатнати. Най-важното условие, обаче е с пластмасовите щанги да се манипулира много нежно и внимателно (нещо, което не се удава на всеки), и движението на такъв локомотив да бъде прогонено с абсолютна прецизност- напасване на страничния и вертикалния луфт на всяка колоос, много внимателно напасване на токоснемащите пластини, смазване на лагерите на осите! Както казваше Васко, "като бутнеш с ръка, локомотива да направи едно кръгче по инерция". Наскоро си говорих с него дали е имал случай на счупени пластмасови щанги и отговорът беше че е имал само един единствен такъв случай!
През годините Гютзолд подобри и усъвършенства системата с пластмасовите щанги много. Още през 1996, с новата 52-ка с тендер "кенгуру" вече беше въвел новите цапфи, които бяха отлети заедно със сцепната щанга, всяка цапфа имаше четири щифта с които се закопчава към колелото. Така триенето става не между цапфата и щангата,  а между щифтовете на цапфата и отвора на колелото. Тази на пръв поглед странна система се оказа много удачна и две години по-късно при серия 65.10 вече движението на четирите сцепни колооси се осъществяваше чрез щангите!
 Една друга невероятна идея на Гютзолд е моделната талига "Краус-Хелмхолц" комбинирана с кинематично възвръщащо устройство. Пак през 1996 с появата на новата  52-ка, за пръв път на модел в НО видяхме предна едноосна талига, чиято опашка продължава след централния болт и стига до първата сцепна ос. Тя играе роля на балансер между свободната колоос и първа сцепна, и по този начин държи свободната колоос много добре натоварена, за разлика от пластинките, които се използваха дотогава. В същото време, едноосната талига има кинематика, която я държи в средно положение и удължава твърдата база на локомотива с всички благоприятни последици от това!
В заключение искам да кажа, че свалям шапка на Гютзолд, и докато има такива гении като него, железопътният моделизъм ще се развива напред и нагоре

[hristo]

Въпреки,че тук темата е за един прекрасен локомотив, да си кажа и аз мнението за пластмасовите щанги.
До появата на локомотиви ново производство (след 1990г.) аз бях твърдо против пластмасовите щанги. Всичките локомотиви ни бяха на PIKO. Щангите се късаха редовно, а пластмасата им се ронеше като трохи от хляб! Направо им треперех на BR 01, 52, 86, 41. Смея да твърдя, че локомотивите се пазеха и се експлоатираха разумно. Имахме няколко случая на скъсани щанги на чисто нови локомотиви както си стоят по кутии.
Мисля, че новото производство е много добро и качеството е отлично. Сега като, че ли ги предпочитам пред металните!

[Adrian]

Яско е прав , че ' прогонването ' и детайлността са по-добри при пластмасовите , но металите са някакси по-близо до реалността

[Сaprycorn]

В тази тема ще опитам да покажа със снимков материал как различните производители се справят с тези елементи.
Започвам с малко по-старите производства на Roco BR 01- пластмасови колела, метални щанги, комбинирани с пластмасов кръстоглав и пластмасов шибърен паралел, стержен и кръстоглав. Може да се каже, че колелата са добри, поради наличието на шайбичката с малка дупчица в средата, която скрива оста. За съжаление двете свободни колооси отпред нямат такава шайбичка. Щангите биха изглеждали добре, ако не беше тази ужасна кулиса (която човек трябва да има голямо въображение за да се сети, че е кулиса), и тези доста големи шестограми, които играят роля на цапфи!

Roco BR 50. Тук имаме същата комбинация, но вече с пластмасова кулиса и локомотива би изглеждал много добре, ако не беше ес-образно извитият шатун, който загрозява картината.

Roco BR 57. Същият крив шатун като при 50-ката, като тук се вижда ясно и един друг негативен ефект- различни цветове на пластмасовите и металните елементи от щангите.

Roco BR 23.10, по ново производство, при което комбинацията е метални колела, метални щанги с пластмасов кръстоглав,  кулиса, шибърен паралел, контракривошип и пластмасови цапфи. Както се вижда, ходовата част вече има съвсем приличен вид, но остава дразнещата разлика в цветовете на металните и пластмасовите елементи на щангите.

Fleischmann- при тях открай време комбинацията е следната- метални колела (но без шайбички както на Роко), метални щанги, с пластмасови кръстоглав, кулиса, шибърен паралел, контракривошип. Цапфите са метални, без грозния шестограм, но са набити в колелата и са трудни за разглобяване.

Liliput- тяхната система е метални колела (без шайба, оста е залята с боя) с метални щанги, но тук щангите са отлети, което позволява по-голяма детайлност. За голямо съжаление обаче, цапфите на Лилипут загрозяват напълно иначе хубавите щанги- цапфите им са болтчета за права отверка и шестограми. Обикновено на три колела слагат три различни вида цапфи!

Brawa- метални колела-метални щанги. Но шайбичката на колелата липсва, тук изпълнението е както при Лилипут- оста е запълнена с боя.

Lenz- пластмасови колела-пластмасови щанги. Ако колелата бяха боядисани, щяха да изглеждат идеално.

След малко очаквайте продължение...


 

[Сaprycorn]

Maerklin/Trix- метални колела (без шайби)-метални щанги. При този производител има една гайка, свързваща кривошипа с контракривошипа, която никак не спомага за добрия външен вид на локомотива.

Rivarossi- комбинация от пластмасови колела (без шайби) и метални щанги с пластмасов кръстоглав и контракривошип. Като прибавим и смесването на светъл и черен метал, щангите стават в три цвята!

Klein Modellbahn- учудващо добре направени пластмасови колела със шайба, метални щанги с пластмасови кръстоглав, кулиса и контракривошип, и много финни метални цапфи!

Piko - пластмасови колела (без шайба) и пластмасови щанги. За съжаление, нямам локомотив във фабричен вид за илюстрация.
И накрая Guetzold, за когото ще кажа, че единствен се е справил безупречно с колелата и щангите

Надявам се, темата да ви е била интересна и полезна

[nilfe]

За BRAWA нищо не спомена Ясене, те как са се справили?

[Сaprycorn]

За BRAWA нищо не спомена Ясене, те как са се справили?

Щангите са добре, имат много финна цапфа, която е болт и се навива в колелото. Към този болт дават специален ключ. Но липсващата шайбичка на колелата е голям пропуск за фирма от ранга на Брава!

[widowmaker]

Ясене, не всички локомотиви в действителност имат тия шайби.
Даже при един и същ тип локомотиви има изпълнения и в двата вида, зависи кога и от коя фабрика е излязъл.
Ето един реален пример с Т18:



Ето тук и в двата варианта:

http://www.trainzitaliafoto.com/contenuti/storia/prussia/t16prussiana.htm

А това, че на теб и на Васко ви харесва да има шайби е съвсем друга работа

[nilfe]

Абе за кои шаибички говорите, че не ви разбрах. 

[Сaprycorn]

Ако загледаш по-внимателно, ще видиш, че има шайби, но не са червени, а са с цвета на щангите

[widowmaker]

Това е центърът на оста (конусен отвор), все пак е правена на машина, а не на ръка.
Там влиза конуса на задното седло на струга.
К'ви шайби, к'ви пет лева?

П.П.
Имаш ли някакво понятие от металообработващи машини?

[Сaprycorn]

Имам понятие от модели на локомотиви в НО, имам понятие и от истинските парни локомотиви, затова и споделям впечатленията си от различните фирми-производителки на модели.
 Въпросният детайл, го наричам шайба, защото когато го няма, го изработвам точно с формата на шайба с вътрешен диаметър около 0,7-0,9 мм и външен диаметър 3-4 мм. След това го залепвам в центъра на колелото, и то заприличва на истинско.

[Сaprycorn]

Абе за кои шаибички говорите, че не ви разбрах. 

Ето за кои
Първата снимка е на Роко:

Втората на Гютзолд:

Третата е на Лилипут, където тези шайбички липсват:

И една последна снимка на колела с правени от мен шайби

[widowmaker]

Да де, ама детайлчето ви е грешно, то просто не е такова!

Ето обикновено колело, при него оста се вижда:


От един момент нататък колелото се отлива с глух отвор за оста,
като малкият отвор е чисто технологичен - примерно за да излезне въздухът.
Шайбата или там както го наричаш е неразривна част от колелото,
но не фигурира при всеки локомотив. Пример Т3, просто остта е боядисана:

[Сaprycorn]

И ако решиш да направиш колелото както е на снимката с Т3, пак ще трябва да правиш шайба.... Само че тези шайби са много трудоемки, когато се правят на ръка. А от фирмите производители единствено Роко и Гютзолд пресъздават този детайл, другите продават най-невероятни изпълнения (както се вижда от снимката на Лилипут)!