Главен форум | Main forum > Железопътен моделизъм | Railway modelling
Пощенски, багажни и комбинирани вагони
CaLLlo:
Често се забавлявам със зяпане на снимки и как са композирани влаковете през 1-ва и 2-ра епоха.
Напоследък все по-често налитам на такъв пруски вагон, който винаги съм смятал за вюртембергски
"17 216 с пътнически влак P 511 при Вупертал-Лангерфелд някъде през 30-те години"
може би подведен от произведения от Roco такъв:
nilfe:
Предполагам във втора епоха са карали влаковете с каквото имат под ръка преди да бракуват много от вагоните влезли от първа епоха в DRG и да навлязат масово Айнхайтс произведените.
Gervasii:
Немските железници през 30-те години страдат от липса на финансов ресурс и се намират в тежко техническо състояние, следствие на рапарациите които изплаща Германия. През 1935 г. е приет 4-годишният План за технологично превъоръжаване. Поради острият недостиг на стомана за немската индустрия едва през 1938 г. започва подем на немските железници. Така, че предлагам Яско да сподели кога по години влизат в експлоатация така наречените Аинхайц локомотиви и знаковите пътнически композиции в DRG.
Сaprycorn:
Както е видно, ще трябва да направя икономико-политически-социален анализ на Германия и германските железници през 30-те години на 20-ти век :) А темата започна с толкова приятно и безобидно клипче, посветено на пощенските вагони...
Както е известно, Германия губи Първата Световна война, вследствие на което от страната са отнети огромни територии, натоварена е с много тежки репарации, вихри се хиперинфлация...
Точно в тези изключително тежки години се ражда новата ж.п. администрация DRG, която наследява от лендербаните над 400 локомотивни серии, подсерии и конструктивни модификации, както и несметно количество вагонни серии. Повече от ясно е, че експлоатацията на толкова разнороден подвижен състав ще бъде твърде неикономична. Затова е приета т.нар." Einheits" програма, която да съдържа 10-тина локомотивни серии, които да обхванат цялата локомотивна служба(бързоходни, пътнически, товарни и маневрени) и постепенно да изместят наследените много локомотивни серии. Характерна за Айнхайц локомотивите е максималната стандартизация на основните възли и детайли като е създадена фамилия от типоразмери. Така се постига максимална унификация на цялата котелна арматура и гарнитура, стоящи котли и димни камери, цели котли-комплект. Типизирани са елементите от двигателния и пароразпределителен механизъм: бутала, цилиндрови блокове, шибъри, уравнители, паралели, кръстоглави, сцепни щанги, кривошипи и прочие. В ходовата част: колооси, колоосни букси, ресорно окачване, цели талиги с всичките им елементи. Типизирани са локомотивните кабини и тендери, изцяло електрическата инсталация, въздухосгъстителната и спирачна инсталация и други.
Айнхайц програмата се отнася и за вагоните, и започва именно с тях.
През 1921 година излизат от производство ПЪРВИТЕ ДВА ТИПА СТАНДАРТНИ ДВУОСНИ ПЪТНИЧЕСКИ ВАГОНИ на DRG (тогава администрацията се е казвала все още DRE (Deutche Reihseisenbanen). Единият тип са купейни вагони, подобни на абтайлваген, а вторият тип са безкупейни с открити площадки, много популярни сред нас с името "мечти". Новото и при двата вагона е, че за пръв път кошът и рамата са обединени в обща, ЦЕЛОНОСЕЩА конструкция! През 1922 година германските железници получават и първите четириосни Айнхайц вагони, известни сред моделистите като "Щуките на Роко".
1925 е годината, в която излизат първите Айнхайц локомотиви- 10 броя BR 01 и 10 броя BR 02!
Една година по-късно германските железници получават още две локомотивни серии: BR 43 и BR 44, а през 1927 година сериите 62, 80 и 87. През същата година новите айнхайц вагони са снабдени с талигата "Гьорлиц 3", междуосие 3600 мм, тройно ресорно окачване, едно голямо постижение за онези години.
През 1928 година DRG получава новите локомотивни серии BR 24, BR 64, BR 81 и BR 86, както и новите D-zug wagen, през същата година са влезнали в експлоатация легендарните вагони от РЕЙНГОЛД ЕКСПРЕС, при които за пръв път е достигната и премината дължината от 23 метра! От 1928 са ПРЕМАХНАТИ ЧЕТВЪРТОКЛАСНИТЕ вагони, а започва производство на един съвсем нов тип вагони- EILZUGWAGEN- четириосни, безкупейни вагони за влакове по-бързи от пътническите, но по-бавни от бързите, или УСКОРЕНИ ВЛАКОВЕ.
От 1930 DRG получава и втората масова бързоходна серия BR 03. 1932 е рождената дата на най-мощните Айнхайц тендерки BR 85, а през 1934 се появяват и най-бързите серии BR 05 и BR 61 (Vmax=175km/h), както и BR 71.0, BR 84, BR 89.0
Първите локомотиви от сериите 41 и 45 влизат в експлоатация през 1936, а от 1937 започва производството на трицилиндрова 01!
През 1938 е произведена първата машина от най-масовата Айнхайц серия- BR 50, a през 1939 и най-голямото постижение в предвоенното вагоностроене - т.нар. "ШУРЦЕНВАГЕН", или както е популярен у нас ИРАНКА!
През 1941 влиза в експлоатация и последната истинска Айнхайц серия- BR 23, с което Айнхайц програмата приключва.
По нататък следват чисто военните локомотивни серии 52 и 42, които не биха могли да се нарекат Айнхайц.
Друг е въпросът доколко Айнхайц локомотивите са наистина Айнхайц! Дали успяват да станат масови стандартни серии, или се получава една безкрайна поредица от експериментални локомотивни серии, състоящи от по 2-3 до 10 единици (което е в пълен разрез с първоначалния замисъл Einheits подвижен състав)? В числото на екпериментите слагам сериите 02, 04, 05, 06, 19 1001, 60, 61.
Едно обаче е видно, и то е, че въпреки извънредно тежката икономическа ситуация в Германия, инвестициите в разработване и производство на съвършено нов подвижен състав са много големи!
Gervasii:
Тук има един тънък момент! Германия е се развива динамично през 30-те години в условия на остър недостиг на стомана в условия на пазарна икономика. Производителите на тягов и подвижен състав са частни фабрики които се борят за място под слънцето на Фюрера. Така че е обясним факта за малки серии и масови сранително евтини локомотиви предимно за нуждите на Вермахта, което е част от Четири годишният план. Отчитайки факта, че железниците са единственият начин за превоз на войски и техника - въпреки, че въпросът за логистичното обезпечаване на Вермахта е друга дълга тема. Факта че през 1941 г. излиза последната айнхайц машина BR 23 е показателен. През 1941 г. започва настъплението на Изток и спират доставките на желязна руда от СССР. Германия през този период изпреварва с експриментите си технологичното развитие на промишлеността - недостиг на стомана и нови конструкционни материали за нуждите си като цяло.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия