За котвите, вземането на изчистени решения, благодарността, трепането като вол и скалпирането...
Привет!
Това не е ново двадесет, и определено не е дървена философия, както би казал непукист-форумец, който се възприема само като ползвател и си иска форума, някой да му го направи, и той само да се включи на шланг да се захранва - форумът си е жив организъм и когато боледува и когато е здрав: та Владо беше ни попитал за форума и някои от нас се опитаха да отговорят... После се включи и Павел...
КОТВИТЕ:
В психологията на ежедневието, котвите са такива ситуации, които са ни добре познати, там където се чувстваме себе си, където не трябва да играем, а се зареждаме с положителна психическа и емоционална енергия да продължим напред. За различните хора това е индувидуално. Любими песни, любимо място, определена дейност или състояние. В брачните и производствени консултации това постоянно се дава за пример-при проблем във връзката, заведи партньора си там, където имате добри и мили спомени, и/или направи такава дейност, коята винаги ви и зареждала и СЛЕД ТОВА, СЛЕД КАТО СИ СЕ ЗАРЕДИЛ И ОТЪРСИЛ ОТ ЧАСТ ОТ ТЕЖЕСТИТЕ З А П О Ч Н И Д А Р Е Ш А В А Ш П Р О Б Л Е М А...
Та затова се обръщам, към Владо и другите около него, да заредят и тогава да се опитат да осмислят всичко, и на бистра глава...
То е същото за адреналина, или пък да броиш до десет - Няма въобще да е конструктивно, ако се чувстват като обсадено болярско семейство от
войнстващи войскари...
Накефете се.
Вземете си решенията.
Оставете ги да втасат.
Съобщете ПРИМЕРНО - кога ще започнете да давате отговори.
Правете си кеф.
Пак прегледайте решенията.
И започвайте да говорите с нас, като ни ги кажете...
След като сме чакали толкова, може още МАЛКО да почакаме...
Не заповядам, просто споделям...
Да, има и други аргументи - К'во ще ги чакаме, ползвателите са глутница неблагодарници...
и/или Кво ще ги чакаме, ръководство и тям подобни, колко дълго време се жабуркат с нас - да си направят харакири...
И тук пак излиза въпросът - кой ни е учил да бъдем ръководители, модератори, психолози, ползватели?!?
Никой- така че по-кротко и в двете посоки - не че аз съм примерът за кроткост
![хитрец :spiteful:](http://www.railwaypassion.com/forums/Smileys/ExcellentSmileys1/spiteful.gif)
Индианците имат една чудесна поговорка - " Преди да скалпираш врага, походи една луна с неговите мокасини".
Е всяка от страните да се опита да погледне през очите на другата, А???
В себе си, как би се почуствал на негово място, как би реагирал и действал ПОСТОЯННО???
Едната страна : работен ден, семейство, и часовееееееее наред да се мъчиш да угодиш, отговориш на желания от най- различни посоки -
да си ВИНАГИ обективен,/кой го може?!?/ думата благодарност отсъсттва от речника на нискочелия юзер/ добронамереният ползвател е нещо друго - слава Богу, повечето са такива
![Да! :yes:](http://www.railwaypassion.com/forums/Smileys/ExcellentSmileys1/yes.gif)
/
Друга страна: работен ден, семейство, и желание за отмора и съзидателност - примерно с форума - и току виж са те там подхлъзнали.......
а обещаваха и ти се усмихват с разбиране .......
Тук едно копие в защита на такива като Пацо - Задава въпрос човекът юзер, не ползвател, може и пипъл да е, Пацо или други на акъла му дават отговор с пример - еди къде си в нета - юзърът продължава да рие, иска още, Пацо му дава втори, трети - пети отговор, със снимки, преводи, указания, диаграми - и така докато отговорите на Пацо или друг като него станат 5,6,8. АААААААААААА отговорът е още в първия пост. Обаче невъзпитаният
човек, даже не го е прочел като хората, не се е опитал да го осмисли - иска всичко да му се намери, сдъвче и смели - никакъв труд от негова страна...
А пък на този въпрос има достатъчно отговори във форума...
И какво се получава накрая Пацо има ......... постове, като голяма част от тях са предизвикани от мързела на някой юзер, а можеше нещо друго да
свърши през това време, да ама му е пукало за тези момчета.....и започва НОРМАЛНО да се изнервя..., респ. да губи понякога граница...
Както на Владо му е пукало, когато е искал да поддържа супер форум за жп моделизъм и губи понякога границата...
Да, лесно е да нариташ падналия - това вече го правят и във втори клас - свидетел съм...
Тук няма нищо конструктивно...
Ще завърша с пример от ежедневието - Играят група момчета баскетбол, футбол. Едното се контузва, другите очакват колкото си може по-бързо да се изтегли от игрището, за да продължат играта.
Същият пример обаче с момичета - разликата е, че при контузия, всички спират играта и искат да помогнат на пострадалото...
Кое е правилното?!?
И двете - просто мъжкия и женския начин на възприемане на реалността и двата са правилни и двата са истински.
Примера го давам, за да се опитам да обясня, защо съм пространен и давам съвети - просто го има и този начин,
И ДА СЕ ВЪРНА В НАЧАЛОТО НИКОЙ НЕ СЕ Е РОДИЛ НАУЧЕН НИТО ЗА РЪКОВОДИТЕ, НИТО ЗА ПОЛЗВАТЕЛ.
Нямаме и никакъв български етикет за държание в каквато и да е било ситуация.
Затова още много ще се люшкаме, докато се научим как да се държим - примерно в нета или форума...
Разбира се, че има използвачи всякакви...
Скоро ще си проличи и за поредната група от хора от форума...
Казват ми колегите, не се хаби, нищо няма да се промени...
Дали са прави ще видим...
А и някои неща трябва да се научим да търпим, след като сме излезли на мегдана...
Инак и аз да съм хвърлил кърпата, след като ме гиздосаха по различни начини и между другото ми предписаха действия, които никога не съм вършил...
Това е за сега.
Да сме съзидателни...
Има изследване от учени с САЩ - ако човек очаква признание за работата си и заслугите си, полезният коефициент на работата му пада до 35%...
Борис Д. Чакъров
П.П. Това за авторските нищъ нарочно го преекспонирах - на принципа думам ти дъще, сещай се снахо....
П.П.П. Вместо да пиша това, можех да си свърша доста моя си работа....нали???? И не съм само аз такъв....
И който си казва," М'чи кой тъ каръ?!?", да си стои до кюлотите на кака си Мара - шлангаджийче завалийско...