Аз както обикновено ще играя станал накриво
Похвален е меракът да се използват пълноценно новите участъци за висока скорост, но в случая мисля, че този влак е поредното необмислено изхвърляне, което както и други такива, няма да просъществува дълго, а и като цяло има много неуредици пред него. Безопасно и безаварийно движение на влакове с високи скорости поставя ред изисквания, от които нашата железница е много далече все още.
Първо и най-важно, влакът ще се движи без АЛС, защото такъв по участъците за 160 км/ч за сега не съществува*. Това означава, че разчитаме на бдителността и точната преценка на машиниста, а с увеличаване на скоростта и двете стават твърде ненадеждни. Знае се, че спирачният път се увеличава с квадрата на скоростта. С увеличаване на разстоянието до точката на спиране загрубява и субективната преценка за това разстояние, съответно нормална неточност при спиране, която при 100 км/ч може лесно да се коригира навреме, при 150 км/ч ще води до подминаване на перони, светофори и др. със стотици метри**. Тук не засягам и вероятността някой светофор да бъде "проспан". Сещам се за колега, който когато кара, е толкова напрегнат и шашнат, че от притеснение да не обърка нещо, губи ориентация и поне няколко пъти е бил на път да мине на червено, но или ниската скорост му дава време за реакция, или сигналът светва точно преди да го подмине.
В повечето железници има ограничение на скоростта без работещ някакъв вид АЛС. В Германия например то е 100 км/ч, в Швейцария 60 км/ч, а в съседна Румъния не може изобщо. У нас е прието 130 км/ч, но това както е видно не се спазва нито в този случай, нито при ЕМВ Сименс, които вече няколко години се движат до 140 км/ч.
Второ, квалификацията и годността на много от машинистите не отговарят на нуждите за такива скорости. Като си представя някое изкуфяло пиянде с (вероятно) купено психо как хвърчи по линията със 150 км/ч без никаква гаранция, че ще реагира правилно и навреме на сигналите и ще гледам да не се мотам наоколо по това време.
Масово е насадено схващането, че механичната спирачка на локомотива не трябва да се ползва с влак. Това е остатък от времето, когато машинистите сами са си сменяли калодките на локомотивите и влаковете са били по 15 вагона. Ако се случи локомотив с неизправна електродинамична спирачка или машинист, който (незнайно защо) отказва да я ползва, спирането ще е само със спирачките на вагоните, въпреки че локомотива ще тежи почти колкото влака. Така спирачките на вагоните извършват двойна работа и ако при 80-100 км/ч, колкото е преобладаващата скорост у нас това не е особен проблем, при 150 км/ч дисковите спирачки на вагоните ще прегреят още в началото на спирането. Впрочем, дори при 120 км/ч, едно екстрено спиране понякога води до мирис на феродо и лек облак от пушек около влака.
Трето, единственият юридически меродавен скоростомер в локомотива повече от 150 км/ч така или иначе не може да покаже и запише на лентата, което означава, че машинистът може да кара безнаказано и с по-висока скорост, докато изключи защитата над 165 км/ч (не питайте от къде знам кога изключва
).
Само оборудването за АЛС може да записва скорости над 150 км/ч, но за сега няма никаква организация за периодичното прочитане и контролиране на тези записи, а и техническата възможност за това е съмнителна към момента. Машинистът пък не е длъжен да се движи с включен АЛС в участъци, където такъв няма и скорости над 150 ще бъдат видими за целите на контрола само с GPS приемника, който не винаги работи, а и е със съмнителна юридическа стойност.
В заключение мисля, че за да развиваме движение с високи скорости, трябва първо да се осигури гарантирано включен и работещ АЛС във всеки влак и по всяка "бърза" линия и второ - годен и обучен персонал, който да спазва определени правила при такива скорости.
Иначе е все едно да вземем един старец, карал цял живот раздрънкана Жигула до съседното село, да го качим на Ферари по магистралата и да го накараме да кара с 200 км/ч... правоспособен е и ще го подкара, ама ще се пребие на първия завой.
*В участъците за над 130 км/ч към момента работещ АЛС (но не въведен в редовна експлоатация) има само между Пловдив и Свиленград. Между Септември и Пловдив се изгражда, а между Михайлово и Бургас няма изобщо и няма да има в близкото бъдеще. Бордово оборудване, съвместимо с тази система има само на един локомотив и само двама машинисти са официално обучени да работят с него. Досегашните системи (каквото е останало от тях) са в различна степен неработещи и негодни, дори формално да ги има.
**Преди време колегата, с който работех, при едно спиране от 110 км/ч подмина чакащите пътници с около 100 метра без да подминава края на перона и формално спирането беше точно където трябва. Комбинация от зле преценено задържане и слаба спирачка на влака, довели до изпускане на "последния момент" с 2-3 секунди. Същата грешка, но при 130 км/ч щеше да доведе до спиране с още около 100 метра по-нататък, а при 150 км/ч спирачният път щеше да е почти двоен и подминаването щеше да е с 300-400 метра.
И на мен ми се е случвало разбира се да подмина желаното място за спиране, но в случая имах възможност да анализирам по-подробно ситуацията, иначе завършила съвсем безобидно. Очаквам съвсем скоро някой да го повтори на същото място, но вече със 150 км/ч.
