Пак пропуснах две страници ...
Тук трябва да се вземе предвид, че парният локомотив няма ограничение по време или по разчетна скорост на максималната си мощност и теглителна сила, както това е при електровоза. ...
Все си мисля че теглителната сила на парните локомотиви си е доста добре ограничена и се смята лесно - налягане на парата, площ на буталото, ход на буталото, диаметър на водещите колооси. След това отчитаме дали е дву- или три цилиндрова. Също така е ограничена и по сцепление.
3670 тона влак ще му трябват някъде около 120 kN на равно за да се движи. Мисля че това е горе-долу нормално за тази серия. Лошото е че за да го издърпа по 2-3 промила ще му трябват още толкова, а тове вече е повече и от макс. тяга, но ако това нагорнище е късо и влакчето е в движение - може да стигне до Мездра.
Или иначе казано, парният локомотив може да изкара двойна норма ...
Според мен това нещо "норма" означава влакът да е спрял, да може да тръгне и да достигне някаква скорост по най-големия баир в дадено междугарие, за което е записан определен "меродавен наклон", и всичкото това с тегло на влака, наречено "норма". Май беше нещо такова. Ако влакът е в движение мисля че не е толкова чудно че се теглят влаци над "нормата".
Въобще тръгването е едно допълнително съпротивление, за горепосочения влак това е май нещо около 250 - 300 kN, което е абсолютно непосилно в много случаи. Потеглянето в такъв случай е възможно само с отпуснати винтове, при което вагоните "отлепват" последователно един по един, а не като един цял влак.
Въобще мисля че е напълно възможно този влак да е докаран, според писаното от предишните постове - до Мездра.
За мен обаче въпросът е "защо". Отговорът е ясен за тези които сме работили по времето на комунизЪма. Само че за мен това не е никакво постижение, а е една огромна глупост - с цената на какво ли не да направиш снимка, даже не разбрах дали е стигнала до Работническо дело или само до специализирания железничарски вестник. Ясно е че колкото са по-тежки влаковете, толкова е по икономично тяхното возене. Но стига това да не става с цената на локомотива, двама огняри и т.н. За мен ще е постижение на лок. бригада ако се издърпа тежък влак но без да се намалява ресурса на локомотива.
По въпроса за въглищата - в книгата "Парни локомотиви" на Трендафилов доста подробно и разбираемо на няколко страници са дадени не само 15-тината вида въглища, но и (според мен доста убедително) е обяснено предимството и недостатъците им, както и начинът на използването им в парните локомотиви.
И накрая - вярно е че след 1944 са се случили някои неща - сериозни модернизации на парните локомотиви, появила се е дизелова тяга, после електрическа, дупката на селския нужник е била покрита с клекало и течаща вода ... Ама за всичко това да благодарим на соц. управление - според мен не е много коректно.
