Аз пък винаги съм си мислил: За чий ..й е трябвало да си поръчваме нещо, произведено специално за нас? Че това продължава и до днес. Големи производители от Германия, Щвейцария, Австрия, Италия, Франция, СССР ... Произвеждат какви ли не машини. Всяка една от тях е плод на много усилия (за разработка, отстраняване на надостатъци, усъвършенстване и т.н. И изведнъж Бай Ганьо казва: туй не е за мен, искам да ми направите 20 броя ама специални!
Убеден съм че това значително е оскъпявало и оскъпява продукта (машината). Естествено всички неизбежни непредвидени проблеми тепърва ще се появяват, изследват и отстраняват, и то в процеса на експлоатацията у нас, което според мен всеки нормален производител ще направи дотолкова че да закърпи положението, като загубите за нашата администрация никак не са малки, дори и нещо да се отстранява в рамките на гаранционен срок. И с новодоставеното ние започваме малки моделнизации, големи и т.н. и то в началото на експлоатацията! След 10 или 15 години моделът наистина е с отстранени проблеми, но пък машината вече си е морално остаряла, а разходите по нея са безбожни. Всичко това вместо безгрижно да им се радваме и търкаляме в продължение на 10 - 15 години един утвърдил се локомотив, който сме си избрали и договорили измежду многото налични на пазара, пък чак след този период да мислим за неизбежна модернизация - най вече свързана с развитието на технологиите за това време.
Без да претендирам за 100% покритие, но така се е получило и с много от моделите парни локомотиви, магистралните дизели, електрическите локомотиви, че така стигаме дори и до прословутото дизелово Дезиро. Винаги сме по-велики от "онези там" и трябва на един утвърден модел да измислим какво ли не, само и само да го развалим според "нашите индивидуални нужди".
