Тези дни, докато за пореден път си затвърждавах мнението за БДЖ, бях хванал една работа ... Ама реших да ви я покажа и на вас.
Става дума за ето това моторно вагонче:
С означението VT135 през тридесетте години се създават няколко модела моторни вагончета. Всичките са дизелови. Май всичките с формула А1. Има с ръбести форми, има и закръглени. Има с механична предавателна кутия, има с хидравлична предавка, има и с електрическа.
Един от вариантите се предлага в каталога на Пико от 1967 година, ама май го има още от 1963, при това в любимите ми цветове. Заоблен кош, механична предавка, производство MAN 1937. Тип CPw vT-34, въпреки че май точно този екземпляр е бил C vT. А пък на него Пико са написали Bp vT. Епохата е 2с. Максимална скорост 75 km/h.
Ето го и моделчето:
Външно прозорците са от черна непрозрачна пластмаса, защото вътре в средата се крие огромният ротор на Пико, познат ни от Е69. След това чрез зъбни колелца - във всяка посока 36/7, 28/9, паразитно 36, на колооста - 15 зъба - се задвижват двете колооси - 11.5 мм, една идея по-големи от стандартните за 80-те години 11.3 мм. Общо предавателно отношение 1:12, което при 6200 оборота на ротора дава 93 км/ч. (Ама точно мащабната скорост с нужните от NEM проценти завишение за мащаба). Идеално постижение за 45 годишен модел. За съжаление не съм виждал работещи светлини, но има по една бяла лампа от двете страни, според мен без познатите ни селенови диоди.
Може да си го комплектовате с 140 312, допълнителен вагон с управление със същия дизайн. Среща се и с още един допълнителен вагон в средата, от ръбестите, но за съжаление Пико не предлага тази екстра (вагонът 140 130 е далече от истината).
Въпреки всичко може да го докарате в такава композиция:
Моделчето е особено подходящо за домашно търкаляне, тъй като не изисква големи гари и стои добре в къси коловози и стегнати криви.
Основно подобренията се свързват със замяна на прозорците и изработване на интериор, всичко това естествено със замяна на задвижването. Разполагам с необходимите миниатюрни моторчета (от типа Мабучи FF 030 и FF 050), но от двата задвижени до сега модела с тези моторчета не съм особено очарован. Моделите тръгват при около 2000 оборота при 3V и минималната скорост се получава над 25 км/ч. Едно такова задвижване съм представил тук:
Piko VT137/VS145 (DR 185 004 + 195-614). Много е удобно за рисуване на седалки и хора, вътрешно осветление и т.н., но движението не е от най-добрите, особено в малки гарички и овалчета. Пък и на тези малките моторчета не им идва много добре напрежение над 6 - 9 волта.
Затова тук реших да направя задвижването с възможно най-добър ход при запазване на оригиналните тъмни прозорци.
Естествено светлините трябва да станат светодиодни. Сопред наличните снимки на подобен екземпляр в модела на Пико май липсва и един резервоар за въздух в предната част на моторния вагон. КК за сега не се предвижда, поне докато не си намеря подходяща заготовка.
