Най-новият профил на Мерклин е С профилът – C-Gleis. За първи път той е представен през 1996 г. като продължение на класическия М профил на фирмата.
Сравнение между C и K профили на Мерклин.

С-профилът на Мерклин се явява връх на фирмата в дългогодишната й практика. Външният вид бележи качествен напредък по отношение както на по-реалистично и детайлно отражение на истинските ЖП линии, така и като конструкция и технология. Металната призма е заменена с пластмасова, която е със много добро релефно покритие, имитиращо чакъла на реалната призма /естествено става въпрос за състояние на призмата в държавите с поддържани ЖП трасета, а не българските/. Цветът на призмата е тъмносив. Третата релса отново е в класическия си вид по дължина на линията /както в М профила/, чиито оксидирани върхове плътно минават през средата на всяка траверса. Релсите са плътни и галванизирани, с Т-образен профил и височина 2,3 мм /код 90/. Ширината на траверсната скара е 27 мм, траверсите са оцветени в тъмнокафяво. Призмата е равнобедрен трапец с основа 40 мм / с 2,5 мм по-дълга от М профила/, горна основа – 28 мм и обща височина /призма+релса/ - 10,3 мм /с 0,7 мм по-ниска от М профила/. Междурелсово разстояние – 16,5 мм.
Уникалното на системата е свързването на линиите една към друга. За разлика от другите системи /със или без призма/ С-профилът на Мерклин се различава по липсата на класическите съединителни щифтове. Да, няма! Цялата електрическа и механична връзка се прави от долната страна на призмата. От горната страна двете релси се допират една до друга, без реално да са свързани. Чрез специална патентована система от пластмасови водачи и електрически контакти, се осигурява 4 точково заключване на звената едно към друго, което осигурява много добра механична устойчивост на връзката и електропреносимост. Системата е така направена, че релсите се сглобяват една към друга винаги точно и без разминаване. Изключено е съединителният щифт да не попадне на правилното място, както често се случва в другите системи, което води до вертикално разминаване на линиите и образуване на ръб – просто защото щифтовете ги няма. Ликвидиран е и другият много опасен момент – повредата на въпросните щифтове, от които зависи както механичната здравина на връзката, така и токопредаването. Благодарение на хитроумната система разглобяването е без никакви проблеми, дори може да се върши от съвсем малки деца без родителски надзор. Единственото общо с другите системи е, че релсите се свързват чрез хоризонтален натиск една към друга. За разлика от другите системи линии, където разглобяването става
само с дърпане на линиите в противоположни посоки, тук това става изключително лесно и безаварийно чрез завъртане на крайната линия хоризонтално в една посока, както и чрез повдигане на крайната нагоре! Естествено, може да се разглобят и чрез дърпане в срещуположни посоки, но това е на практика най-трудно, тъй като в тази посока снадката е по-здрава за осигуряване на стабилност на връзката.
Изглед на релси С профил.

Изглед на релси С профил отдолу /несъединени/

Изглед на релси С профил отгоре /съединени/

Изглед на релси С профил отдолу /съединени/

Разглобяване на релси С профил чрез странично завъртане.

Разглобяване на релси С профил чрез повдигане /сгъване/.

Изглед на стрелка в завой кат.№ 24672 отдолу със заводски монтирани цифров декодер №74461 и електромагнитен механизъм № 74491.

Права релса № 24188 с монтиран защитно-филтриращ модул № 74046 за аналогово управление.

Захранваща линия 24088 за включване на Мобилна централа 60652 към С профил.

Дясна стрелка кат. № 24612 в С профил на Мерклин. Виждат се идеално зъбците на третата релса и тяхното постепенно удължаване за повдигане на плъзгача.

Релси тип Geoline на Роко за сравнение с С профила на Мерклин. Както се вижда, свързването им няма нищо общо.






Добре се вижда, че в С профила на Мерклин може без никакви трудности да се прокара дублиране на захранването /препоръчано от всички производители/, което да е напълно незабележимо, както и да се направят необходими изводи към външни модули, докато при линиите на Роко е невъзможно – отдолу при тях няма никакви електрически изводи, свързването на линиите е с класически щифтове в пластмасови легла-водачи.
Релсовият път е с кодово обозначение 24ххх – 5-цифрено. Отдолу на всяка линия са обозначени последните три цифри от кода за по-бързо определяне. При правите линии последните три цифри означават дължината на релсата в мм /закръглено/. Тоест, код 24188 означава права линия с дължина 188 мм, код 24094 означава права линия с дължина 94 мм /изравнителна/. Всяка по-дълга линия има два замаскирани отвора за закрепване към основата чрез винт за дърво, както и по няколко прикрити странични процепа за извеждане на кабели при нужда. Въпросните отвори се разкриват само при необходимост. За връзка с другите профили се произвеждат преходни линии – към М профил права линия с кат. № 24951 и към К профил права линия с кат. № 24922.
Кривите линии са общо 6 радиуса – от R1 до R5 плюс R9. Тук „индустриалният” R0 вече го няма. От всички радиуси кръг се прави с 12 релси. За прегледност и по-бърза ориентация са въведени и цветни кодове за тях.
R1 – 360 мм /цикламен/
R2 – 437,5 мм /зелен/
R3 - 515 мм /жълт/
R4 - 579,3 мм /виолетов/
R5 - 643,6 мм /сив/
R9 - 1114,6 мм /тъмносив/

При кривите линии третата цифра означава радиуса, а последните две – завоя в градуси, които тя прави. Тоест, код 24330 означава крива линия R3 с 30 градуса завой. /Завой на 90 градуса = 3 релси по 30 градуса или 6 релси по 15 градуса/. За разлика от другите два профила тук разстоянието между петте радиуса е почти еднакво, което позволява да се направят до 5 концентрични кръга или 5 успоредни трасета.
Стрелките са с основни ъгли на отклонение 24,3 градуса и 12,1 градуса. От първия тип има обикновени, тройни, английски стрелки и стрелки в завой. От втория има само обикновени. Заводски всички стрелки има ръчни механизми за обръщане, които не се налага да се демонтират при електрифицирането на управлението им. Тоест, ако електроуправлението отпадне по някаква причина, временно може да превключвате стрелката и ръчно. Електрическото задвижване на всички стрелки става с един стандартизиран електромагнитен механизъм с кат. № 74492 /стар модел 74490 и 74491/, който се монтира под призмата към механизма за ръчно задвижване /за тройната стрелка са нужни два такива/. Електромагнитният механизъм има крайни изключватели и се ползва и за аналогово, и за цифрово управление. При цифрово управление се ползват външен декодерен блок k83 /4 декодера в обща кутия – кат.№ 60830/ или индивидуален декодер за монтаж под линията – кат. 74461 /предишен модел 74460/. За тройна стрелка се ползва специален двоен вграден декодер – кат. № 74465. Предлага се и модул стрелочен фенер – кат. № 74470.
Декодер №74460 за монтаж към стрелки в С профил.

Подобно на К профила и тук има сетове с релси и стрелки за разширяване на стартсетовете. Тук те просто са номерирани от C2 до C5 /кат. № 24902-24905/. Напоследък се предлагат и сетове релсов материал + подвижен състав/инфраструктура.
Сет С е в няколко варианта, като чистото С е само една елипса, а другите са с 1-5 стрелки. Тези сетове се водят за детската група – от 3 до 10 г. и са под името „My world – Моят свят”. Кривите релси са от R1 и R2, стрелките са с отклонение 24,3 градуса и без електрическо задвижване. Всички неща са абсолютно съвместими за по-нататъшно включване в профи серията.
Каталог на Мерклин с разширяващите сетове С2-С5.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824889.pdfТрасета със сетове в С профил.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824890.pdf



Като недостатъци на профила някои моделисти посочват невъзможността линиите да се запояват. При наличието на пластмасова призма запояването не е желателно, тъй като то може много лесно да увреди призмата. Като неразделна част от системата за свързване са езици за кабелни обувки, които са на двата края на всяка по-дълга релса. Те дават отлична възможност както за включване на различни модули и устройства под линията, така и да се дублира захранването /въпреки отличното токопредаване Мерклин също препоръчва дублиране на захранването през няколко релси/. Като друг визуален недостатък се посочва малко тясната траверсна скара, която е с 3 мм по-тясна от тази в К профила – вероятно тук е леко стеснена за получаване на малко по-малък наклон на призмата. Наличието на призма също води до увеличаване на шума и грохота от движението на моделите /подобно на това в М профила/, особено при твърда основа – паркет, ламинат, теракот, мрамор, дървени плоскости и др. Засега не се произвежда обезшумяваща подложка. Поради масовото използване на различни електронни устройства под линията, както и преместването на механичните и електрически връзки отдолу, е невъзможно и поставянето на такава подложка в самия профил. От Мерклин препоръчват използването на стиропорни и коркови ленти, които се продават отделно от други фирми.
Актуален каталог на С профил на Мерклин.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824891.pdfБлагодарности на Boris-2-12-4 и liro за помощта.
