Дойде понеделник и ето обещаното от миналата седмица.
В статията от сп."Железопътен транспрот" на Стефан Стоичков, се споменава за три локомотива
работили на пристанище Варна и железопътната гара, които са били собственост на
Акционерно Дружество "Бъдеще". Закупени от локомотивна фабрика "Henschel & Sohn"-Касел и
от берлинската фабрика "Orenstein & Koppel". Трите локомотива освен с поредни номера 1,2 и 3 (???)
били наречени и с имена. Точно тези имена разтуптяха сърцето ми преди десетина дни, тъй като
ги открих именно по чистата кирилица на която бяха надписани. Интересното е че тук писах,
щото да се опитвам да разчета името на локомотива от снимката в "Изгулена България", но
така и не успях. Добре че ми го потвръди коствено Зазо (

)
и след това всичко си "дойде на мястото".
Аз също
вече различавам тази дума на тази снимка!!!

За жалост от "Надежда", "Успех" и "Бъдеще" намерих само тези двата:
Според Стефан Стоичков, тези локомотиви били от по-модерното производство на Т3,
тоест с повишени технически показатели и съответно мощност. От друга страна като вземем
предвид данните на двата основни модела наследили "Проект-12", а именно модификацийте
"ІІІ-4е" и "ІІІ-4d", силно ме съмнява това да е вярно. Все пак един от основните показатели за разликата
в двете модификации (освен геометричните размери и повишените горивни запаси) е и котелното налягане.
За локомотиви от модел "ІІІ-4е" и производните му то е в рамкита на 12 атм, докато
за локомотиви от модел "ІІІ-4d" и производните му то е в по-висок размер - 14 атм.
Основание за това ми дават надписите на гърба на снимките, записани от ръката на автора им.
Интересното е, че понастоящем (в днешна време) снимките са собственост на някакъв датчанин,
който ги получил някога от съгражданин работил в годините на експлотация на въпросните локомотиви,
в България. Даже имаха съмнения, че локомотивите са производство на вагоно-локомотивна фабрика
"Güstrow" като заради кирилицата мислеха, че са или руски или сръбски. При положение че и двета държави
имат писменост благодарение на св.св"Кирил и Методий" (сърбите само отчасти),
вече съм ги изкарал от заблудата и съм потвърдил, че това са надписи единствено на български език
от преди езиковата ни реформа. А именно съгласно старата граматика - употребата на "Ъ" в края на всяка дума,
както и употребата на отворено "Е", чрез специалната "християнска" буква за него (налична само в бългаския език).
Ето го единия красавец:
който е с
технически данни от гърба на снимката:
Междурелсие........................................................1435 mm
Цилиндрите са с диаметър ................................... 325 mm
Буталата имат ход .................................................500 mm
Диаметър на колелото .......................................... 970 mm
Междуосие ........................................................... 2500 mm
Налягане на пара от ............................................... 12 атм
Паропроизводсдствена площ .................................. 52 m²
Скарна площ в пещта............................................... 0,9 m²
Воден запас ............................................................ 3050 л.
Въглищен запас .......................................................... 1,4 т.
Собствено тегло ....................................................... 25,5 т.
Теглителна сила ...................................................... 3267 кг.
А ето го и другия `убавец:
съответно с
технически данни същот гърба на снимката му:
Междурелсие........................................................................1435 mm
Цилиндрите са с диаметър.................................................... 350 mm
Буталата имат ход................................................................. 550 mm
Диаметър на колелото........................................................... 970 mm
Междуосие............................................................................ 3000 mm
Котелно налягане от................................................................ 12 атм
Паропроизводна повърхност.................................................. 60,3 m²
Скарна решетка ....................................................................... 1,3 m²
Воден запас ............................................................................... 4,5 т.
Въглищен запас.......................................................................... 1,7 т.
Собствено тегло ...................................................................... 29,5 т.
Тягова сила............................................................................. 4168 кг
Всъщност ако се сравнят снимките видимо между двата локомотива няма голяма разлика.
И двата са с т.н. "висок" котел, но явно на единия при запазени останали параметри е малко удължен.
От там разликата му с другия в частта за нагревна площ (паропроизводна), пещна скара и дължина.
Сполед мен има грешка в записа от гърба на снимката - котелно налягане е 12 атм. индентично с по-малкия си брат .
Излиза, че той е произвеждал необходимата пара с малко повече труд от страна на персонала си.
От тук до необходимостта за увеличените експлотационни запаси има само една крачка.
Само че, от историческите справки за моделите на Т3 в Европа, знаем също така за по-големите по размер и мощност локомотиви,
които имат и увеличени експлоатационни запаси, че са работили с котелно налягане от 13 атп.
Ако разсъждениета са ми правилни (все пак не съм парен машинист) и вземайки предвид, че
съгласно задължителните разрешения получавани от Българска Стопанска Камара в годините на закупуване на тези локомотиви
и знаейки че всяка българска фирма се е стремяла да закупува най-доброто от водещите производители, считам
че локомотива с по-дългата база е от по-новото производство спрямо брата си всъщност има котелно налягане от 13 атм.
Друго което тепърва ще издирвам за потвърждение или не, са принадлежността им.
От горните две снимки ясно се виждат и табелите които показват принадлежността
на локомотивите към някоя фирма или акционерно дружество.
Съгласете се, че табил с надписи "П.В.П" не се връзват с БАД"Бъдеще".
Може би нещо означават нещо свързано с "порт Варна" или друга фирма.
Проучванията ще продължат и в тази посока.
Така или иначе и двата локомотива доста си приличат, като могат да имат доста общи детайли при
направата на моделите им. И двата практически покриват доста голям диапазон от конструкции и външен вид.
За съжаление обаче и на двата парния дом е доста напред (все пак ранните версии на Т3) и както вече се разбра
(нямат точен аналог в моделното производство.
Иначе доста си приличат с известния "BADENIA", така че надеждата за моделистите все още не е загубена напълно.
В следващата публикация се надявам да кача и чертежите
на нашите локомотивчета, които да са в помощ на моделистите.
ПП. Едно уточнение спрямо началния пост в темата.
Като неспециалист съм написал, че този локомотив ползва "парна помпа" за подаване на вода в котела.
Това за сега още не е много ясно, както и също от кога и на кои модели се е монтирала (в доста по-късни години)
тъй наречената "пулсационна парна помпа" която е позволявала зареждането на експлоатационните запаси
от подходящи източници за вода (реки) намиращи се доста под нивото на водните резервоари на локомотива.
Това ме беше заблудило, че става въпрос за една и съща помпа, а явно такава сме имали със сигурност на
нашите парни мотриси Ганц, които съгласно инж.Димитър Деянов са имали същата възможност за зареждане от реки.
За повече подробности в съвместната публикация с BGTT -
http://bgtt.eu/forum/index.php/topic,61.msg1064.html#msg1064