Анализ на проведената модулна ТТ среща -София 2014Хубаво е когато има поводи да сме заедно, а още по- хубаво е когато правим равносметка на планирането и провеждането им, за да се улесним за следващите срещи, които ни предстоят. Предоставям моята гледна точка за това какво е хубаво да подобрим и в каква посока, както и гледната точка на гостите от чужбина, които бяха с богат опит при планиране и провеждане на такива срещи.
Искам наистина персонално да благодаря на толкова много хора, които подкрепиха инициативата, кой финансово, кой с помощ, кой морално, за да стане тя факт. На първо място това бяха немската и унгарската група. Без тях просто провала щеше да е грандиозен. Те подкараха трасето и именно за това бяха дошли- за да помогнат , защото ни е сефте и са знаели какво ни предстои- не е ли това наистина подкрепа на истински моделисти...?
Иво и Руми- ей машини сте. Отнесахте толкова много работа по организацията, настаняването на гостите, обгрижването с ресторанти и хотели, подготовка на рекламната част, техническа помощ, абе нямам думи
Румънците- ето това наричам моделисти с дупе. Получиха си модулите от нас през март и видяхте какъв беше резултата им- някои български моделисти могат да си вземат хубава поука.
Шатов- толкова много хъс в човека пилон на БГТТ. Неоценима помощ при подготовката на срещата- и труд и материална. Заедно с Микси отнесаха целия трафик на Свобода, която си беше доста тежка за обслужване от към разписание и маневри.
Асенката- кураж и хъс събрани на едно място. Браво за гара Бов... Стягай я за Унгария, а ние ще помагаме.
Павката- нашия babysitter на тази среща и главен виновник за подготовката на разписанията. Следващата среща е твоя приятелю в планирането им дори.
Васко - нашия титан на знанието, безкрайните и безценни съвети, които вади като вълшебник и геройски издържа на най- тежката гара заедно с Марио и Пепи
Зазо връткаше на колелото и хвала му за усилията. И да си сложиш кабели на всички модули и да ги завършиш с ландшафта, ама ги искам пипнати

Томи и Стели, които поеха част от ангажиментите по организацията на гостите и управлението на Гавраилово
Ванко... нашия clock Master и кабелджия, който ни тактуваше и благодарение на него бяха направени всички кабели за тази среща за всички мрежи.
Искам да не пропусна никой, а знам, че много хора заслужават да бъдат поздравени- И Боби, Виктор, Стефчо, Владо1, които осигуриха ешелоните и останалия подвижен състав, и Владо за подготовката на историческата информация за витрините, на Джон и Дорян за прекрасните военни модели, на Пав, която направи тунела за преминаване и състари всички релси на трасето.... наистина простете, ако пропускам някой, но сте много...
Цялата идея беше добра, но поемането на планирането на срещата нямаше голям избор да бъде разпределено между различни хора, поради спецификата на задачите и липса на познания у повечето моделисти. При следващите срещи е необходимо задачите по изготвяне на трасето, планиране на разписанието, планиране на бустерни участъци, планиране на 16V захранване , планиране на 220V, планиране на необходими FRED, планиране на подвижния състав и планиране на DCC адресите да бъде разпределена между различни хора.
Стриктно трябва да се спазват правилата за изготвяне на локо, вагонни и DCC карти от собствениците на подвижен състав, а не от организаторите на срещата, както и предварително всеки, който предоставя локомотив да го е програмирал за назначения му DCC адрес.
Задължително притежателите на гари трябва да си осигуряват както разписанията, така и необходимото им захранване за стрелки и принадлежности. Случката, която се разигра беше следната. Една от гарите остана без захранване с 16V, и беше взето захранването на резервната централа подсигурена за програмиране на локомотиви. При което неподготвените локомотиви нямаше как да се програмират.
Задължително прогонване на съосие и ниво на всеки модул и монтираните релси. Това важи за всички налични модули в България, защото откачването на вагони се дължеше именно на това. Установихме, че при използване на платка в краищата на модула за закрепване на релсите, при повечето модули се получава разлика в нивото на глава релса от стандарта с до 2 мм, което е ужасно много, а при наличие на фиксиращи крепежни елементи на челото по БГТТ стандарта става невъзможно свързването на два съседни модула без да се избиват крепежите.
Електрическата част на модулите е в безобразно състояние. За тази среща се наложи лично да преправям кабелажа на 14 модула от общо 48, и то с клечене отдолу им. Може би причината е наличието на много проводници в кабела и незнанието на сглобяващите модули или неразбирането на значението северна и южна релса.
Преходници, които са си разход, и изискват допълнителен ресурс за планиране... На тази среща бяха използвани 19 БГТТ преходника ( м-м, ж-ж, БГТТ-FREMO). За мен твърде много.
Както бях и предвидил 16V са хубаво замислени да се предават по трасето, но на практика не се получава. Всички гари в сегашното трасе трябваше да се захранват пак с отделен източник на 16V. При DCC този замисъл на БГТТ стандарта не върши работа и преминаването към бананщекери няма да бъде компрометирано. Всеки модул с необходимост от захранване на принадлежности ще трябва да си има собствен източник.
Аз лично препоръчвам подмяна на DB25 конектори с FREMO бананщекери. Така решаваме горните 3 проблема.
Почистване на трасето... Ех тези чисти релси.... Защо ли си пишем из форума, че са основна причина за проблеми.... А тази дейност беше неглижирана на срещата и проблемите не закъсняха.
До къде да стигат релсите..... Ами имаше няколко модула, на които релсите излизаха извън рамката на челото и опираха в релсите на съседния модул... Нещо абослютно забранено да се случва... Ами ако там трябваше да има бустер... Нали гори всичко, а единия от модулите беше и с кръстосани проводници на северната и южната релса, чудна ситуация за откриване на късо и от къде идва, особено когато виждате че съседния модул е с разкачен кабел, а проблема е точно там, защото релсите му са по-дълги.
Според мен за следващи срещи всеки модул трябва да е 100% завършен. Под завършен да се разбира- завършена електрическа част, завършена механична част. Компромисите не са решение, а благодатен извор на ядове в организаторите. Дори за къси и нестандартни модули не трябва да се правят компромиси за захранване с кабелче от съседния модул... Има стандарт нека се спазва независимо какъв е модула. Губенето на време за подвързване е лоша практика, която трябва да избягваме.
Синтезиране на трасе на честна дума- никога повече аз не бих го допуснал. Виждам готов модул- включва се в трасе. И да ми се кълне повече някой как ще го направи за срещата, не благодаря. Наложи се от такива клетви да се сглобят и/или отревят 7 модула, 2 от които в деня на сглобяване на трасето, което е затормозяване на организаторите... И съгласете се, че не е честно.
Всеки да си отговаря за модула... Не ми харесва, когато след среща половината от собствениците "предпочитат" някой да им прибере модулите. Всеки носи отговорност за модули, влакове или техника,, която е предоставил за срещата.
Срещата започва с обявяването й, и завършва с изнасянето и складирането на последния модул, торбичка, влак на мястото, от което е бил взет, когато сте тръгвали за срещата. Срещата не приключва в ресторанта, не приключва и с излизането от помещението на срещата. Надявам се, че поемането на отговорност от всеки един участник ще бъде на малко по- високо ниво за следващата среща.
Относно оборудването... При открити за публика срещи имаше препоръка да имаме резервна централа. Гафа щеше да е тотален ако беше дефектирала централата на тази среща. Необходимо е да има по- голям брой налични FREDi устройства, които по възможност да се подготвят (програмират) преди срещата, както и да има резервни такива по време на срещата.
Алокирането на DCC адреси беше лошо за тази среща, тъй като поради липса на FRED се наложи няколко локомотива да се карат с една мишка. Това създаде доста напрежение в гаровия персонал на гаража, изискваше доста внимание, концентрация и въведе излишно натоварване и съобразяване. Ще гледам да не се повтаря занапред. Препоръките бяха- всеки локомотов на различен адрес и със собствена мишка.
Локонет се препоръчва да се раздели на две- една мрежа за бустерите и една мрежа за мишките. При евентуално късо или проблем в даден участък няма да се афектира цялтото трасе и управлението е незасегнатите участъци.
Работа с деца. Едно наистина добре адмирирано наше решение със следните забележки- при даване на разписание на дете трябва да се осигури и моделист с него за цялото време до завършване на курса на влака. Децата не знаят на коя гара трябва да отидат, в колко часа, какво е FRED и как се работи с него, какво е разписание... А те са бъдещите моделисти и трябва да се погрижим повече за тях. И още един факт... децата ни спасиха задниците от провал също, защото нямахме достатъчно хора, с които да покрием разписанията на влаковете и в клоновия участък!
Моделно време. Въпреки, че планирането беше за коефициент 3,5 се налагаше през цялото време да се играе с коефициента, с който вървят часовниците, поради изникващи проблеми в гарите или с подвижния състав. Карахме средно с коефициент 2-2,5. В случая осигуряването на човек, който да е постоянно отговорен за управлението на часовника беше много сполучливо.
Карането с карти на вагони, почти беше спестено за тази среща, за да няма натоварване във влаковия и гаровия персонал. Това е една следваща стъпка, която ще направим след няколко срещи. Умишлено пуснах един влак в разписанието с такива карти, както и с карти на товари, за да свиквате с тях, но и срещата беше къса и натоварването голямо. За следващата среща ще поема ангажимента да има пак такива влакове и да бъда с всеки, който кара такъв влак за да се обяснява на всяка гара, какво се очаква от каращия влака и от гаровия персонал.
Маневрена дейност по трасето в случая за вагоните от горния влак. Забелязах, че за карането на влак по моделно време е ОК, но за маневрите трябва да се планира реално време за маневрата и да се увеличи с коефициента на моделно врме, за да се осигури достатъчен прозорец за извършване на маневрата! Иначе времето не стига.
Софтуер за планиране на разписанието. Оказа се че софтуера, с който планирахме е единствения безплатен ... И евтинкото си е евтинко- не поддържа кирилица, шрифта на разписанията е дребен, особено на гаровите разписания, което е доста затормозяващо за гаровия персонал и половината трябваше да ползва очила или да сваля такива, графичното разписание не може да се разпечатва читаво и трябваше да се правят еквилибристики.... Изобщо мъчна работа.
Разделяне на задачите при построяване на трасето между много хора е задължително- един да отговаря за подреждане на модулите и двама или трима да му помагат при поставяне на болтовете и свързването на модулите. Един да отговаря за нивелирането. Един да отговаря за проверка на електрическата връзка между всеки два модула. Един да отговаря за инсталацията на LNBox и LN кабелите. Един да отговаря за бустерите. Един да отговаря за 220V и 16V. Един да отговаря за почистване на трасето с помощта на гаровия персонали и собствениците на модули. Един да отговаря за FRED и програмирането. Един да отговаря за разпределянето на подвижния състав по стартовите позиции. Един да отговаря за рекламни материали и разполагането им в помещението. Един да отговаря за инсталацията на часовника. Един да отговаря за инсталирането на телефонната централа, кабелите и телефоните на гарите. Един да отговаря за тестването на електрическата част на трасето между всички модули. До тук 17 човека...... И един, който да контролира всичко това.
Предварително обявения план за инсталация не беше спазен и това беше критично, защото трафик нямаше дори когато бяха пуснати посетителите.... Много, много лошо. А идеята беше всичко да тръгне предния ден.
Място на провеждане.... Уви не беше най- удачното според мен. Постоянен натиск да се вместваме в тяхното работно време, да се съобразяваме с хиляди правила за достъп до помещения, получаване на разрешения за какво ли не. Освен това залата и пространството... такава зала можеше да свърши място за затворена среща, но за такова събитие си беше тесничко... Трябваше да има поне 1,5 м лента, в която каращите влакове да могат да се разминават, а и на гаровия персонал от клона му беше тесничко.
Да.. Показахме на обществеността какво хоби имаме, почти всички са наистина впечатлени от това наше занимание, но натоварването за нас беше повече от необходимото и според мен ние не можахме да си направим кефа както трябваше. За мен следващата среща трябва да е затворена, с достатъчно време за инсталиране и поне два- три дена за каране за да започнем да разбираме правилата на FREMO, защото FREMO не е само стандарт за изработване на модули, а комплект от норми и правила и за опериране на трасета,подвижен състав, и товари... Ето тази част ни предстои да опознаем.