Учудвам се, че съвременна военна техника и то руско производство, не е съобразена за транспортиране с ЖП превоз. В Русия разстоянията са доста големи и ако предислоцирането трябва да става на собствен ход, направо не ми се мисли каква логистика се прави. А може и да е предвидена за ЖП, но да ползва някакви по-специални вагони. В тоя ред на мисли, няма ли в БДЖ платформи с нисък под или както там е съответия термин за превозване на по-големи товари? Най-малкото, когато тези зенитни комплекси са били доставяни като нови, едва ли са дошли на собствен ход...
Микси, каква логистика, какви "пет лева и куцо куче?", когато обикновенните бордоваци с военно предназначение изразходват
горивото с темпове 1л/1км.

Така поне бяха "джоганите" и ЗиЛ-овете преди. За КРАЗ-овете сигурно е бил и по-голям. Те за това
построиха най-големият завод за камиони в света тогава - КАМАЗ, който освен че е съвременно нов за онова време е и доста по-икономичен.
Самите заводи бяха построени с голяма помощ и истинска логистика от "запада" както казвахме тогава.
"Логистиката" им пред 80-те години, поради липса на добри въздушни филтри, скапваше същите тези ЗиЛ-ове
в пустинните области около Астрахан, където се правеха годишните учения на целия соц.лагера със
зенитно-ракетните комплекси С-75 (стари но работят още) само за около 5000 км. по "шосетата" в района на
огромния полигон винаги имало известно количество изоставени камиони по тези причини.

Нашите старшини така и не виждаха полигона - за 20 дена учения, те успяваха да разглобят около 10 такива
камиона изоставени край пътя заради скапани двигатели - взимаха всички годни резервни части,

които навръщане успешно прикриваха хладилниците и цветните телевизори в един вагон от типа на GAPS-овете.
Този вагон пристигаше в Астрахан пълен с ракия, коняк, дънки и "болгарки" - така руснаците викат и до
сега на флексовете да които научиха от българите в КОМИ АССР, скрити в средата на кашоните с консерви,
които стоки са закупени с пари събрани от всички желаещи да направят търговия там.

Така на практика имаше и втора група български "войни", които не виждаха полигона на живо...
щото офицерите си в голямата част, или не изтрезняваха от "българо-съветската дружба",
или обикаляха околните магазин и градове с "уазките" за да продадът българската стока и да купят съветската
директно от склад (кашон коняк им отваряше всички врати

), за която се чакаше с години в България.
Фактически се получаваше нещо като с един куршум - три заека. С едно учение (правеше се през година)
офицерите се снабдявах с хладилници без ред, мито и на половин цена (впрочем също марка ЗИЛ или ...МИНСК в краен случай),
старшините напълваха складовете с резервни части за автопарковете си, а сержантите и
останалия състав изнасяха цялата тежест на учебно-бойните стрелби и получаваха награди - отпуска като се върнеха в България..
Това беше единственият случай, в който се стреляше не по буксируеми цели, а истински самолети - най-често в края на моторесурса
им или вече бракувани, но пхригодени за "последен танц" МИГ-17 и МИГ-19, които чрез електронна автоматика
и дистанционно управление

служеха за мишени в реални размери, скорости и възможности.
Впрочем през 1981г (струвами се) за пръв път нашите дивизиони са били разположени на огневи позиции след руснаците.
Принципа на подредба е бил в зависимост от показаните резултати през предишните стрелби.
Така излиза, че нашите български ракетчици през 1979г , не са били пуснали нито една мишена към последните
позиции - на руснаците!!! За това през 1981г те са били в края на стрелбите - ако все пак чехи, немци, поляци, унгарци,
румънци или руснаци пропусната мишена, считало се е че най-добрите няма начин да не я свалят!

А мишената заради "последния танц" и грубото управление не е имала възможност да се върне за втори кръг с остатъчното гориво.

Тогава са май и за последно товарени БДЖ-вагони с военна техника (коплектите за С-75).
Впрочем горе долу по това време, аз бях все още в Н0 и имах три платформи с транспортьорите на ракети,
защото само те ми "влизах" в габларита и изглеждаха много атрактивно на влак.
Вагони бяха на Пико, а ЗИЛ-овете с ракетите върху прицепите - на тогавашната фирма от ГДР "PLASTICART MODELLE",
правеща военни модели в 1/87.ПРез годините те от метални на 95% станаха пластмасови на 95% и съответно
фирмата влизаше в комбинации със сродни като "PLASTICARD ESPEWE MODELLE", "ESPEWE HRUSKA MODELLE",
"ESPEWE HERRIS modelle" за да остане в наши дни като само "ESPEWE MODELLE".
Ето и малко снимки на някой милитари модели от тогава - на тази ясно севиждат габаритите на транспортьора за ЗРК С-75,
спрямо останалите. Тогава не разбирах от военна техника и габаритите само на него ми пасваха на платформенити вагони.
(за по-голями снимки кликни на тях)








Докато бяха от бял метал (цап) имаха доста добра детайлност.




А освен детайлност имат и добра тежест - сещам се за един настоящ военен ешалон направен някога в милитари цветове
от старият моделист Жоро Дончев, който впрочем влак е притежание понастоящем на Жоро.
Държал съм го и редил по релсите - тежи си на мястото!
