Уточни какво точно разбират под "неръждавейка"?
Ако маожеш да си осигуриш малко парченце от материала (отпадъчно) ще си провериш сам свойствата му.
Ако се правят сита за печат например от "неръждавейка", значи не е такава, а друг вид сребриста ламарина,
която жаргонно (заради сложния състав) и казват "сребрянка" защото има качествата на неръждавейката,
но се споява перфектно. Проблема при спояването и с двата вида ламаринки е липсата на опит в спояването
и липсата на течен флюс (примерно) който подобрява в пъти процеса на спояване.
В резултат на тези две условия, обикновенно спояващата паста (тинол), се "разлива" далеч от "шева",
който макар и вътрешен (прави се винаги отвътре на детайла ако можем), не бихме искали да се оформят така.
За хората без опит в спояването, къде по-приемлив и сравнително лесен начин е ползването на гелообразните
лепила. Единственият недостатък е, че ако трябва да се почисти или свали боя, лепилата не издържат на агресивността
на материала за сваляне на боя и ...всичко се разпада.