Поздравления за интересната тема и най-вече към написалите достатъчно полезни неща в нея.
Надявам се така и да си остане (не да я осерем по форумна тразиция).
Ще карам по ред:
...Двама от вас (Адри и ПАЧ) вече писаха, че не обичат да си правят нещата сложни. Прави са – и аз не обичам, затова и съм си направил инсталацията в къщи без РВ. ...
ТANO, по въпроса за опростяването на нещата сам си се уверил, че колкото по-простичко е
дадено управление - толкова по-малка вероятността за грешна информация и даване на дефекти има.
....Може би стига толкова за истинските РВ. Ако има интерес към темата следващия път ще дам основните правила за секциониране и разделяне на една гара на релсови вериги, след което ще разчитам на вас да напишете нещо за моделните такива. ...
Информацията за това как работят прототипити на нашите моделни железници никога не е достатъчна и макар конкретната
навярно да е интересна на по-тесен кръг хора, ще е хубаво да я разшириш и с останалите видове вериги за контрол.
....Беше споменато, че такива отдавна има и топлата вода е открита. Ще бъде интересно ако вместо линк на канадски език (от който бъкел не разбирам
) бъде дадено грубо преведено описание на модула и дали той работи и се държи като релсова верига/брояч на оси. Както и ако не – дали можем да го променим за да се държи като такъв. Подобен подход може да се приложи и към другите схемни решения, било то ваши или смъкнати отнякъде. Така мисля, ще си говорим и за жп. моделизъм, нищо че на някои им се струва усложняване на живота.
....
Да, ще се постаря постепенно да кача тук (не само от канадския сайт който е много добър) в кратце,
схемите и схемните описания на основните видове електронни блокове за контрол по заетостта на моделните коловози,
за някои от видове захранвания по тях (по обясними причини за АС няма да има), със съответния приличен превод.
Много приятно е да се "ровим" в хубава тема (най-после нещо смислено напоследък във форума) и написано от хора,
които желаят да споделят свойте знания и придобит практически опит. В това отношение Митко направи много точно
и приятно вярно включване в темата, може би защото и аз съм привърженик на безконтактния (почти) контрол по
заетостта на коловозите и не пипането по конструкциите на моделите. Това е допълнителен "плюс" в описаната от Митко система, защото допуска пускането на всякакви модели по трасетата (например на гост донесъл своята любима композиция)
без да се нарушават външният им вид или конструкция и да не може да се ползва с тях въпросната система.
През годините на принципа "Проби и грешки - охххх това боли, ама онова върви!" съм стигнал (с малки разлики) до изводите
които сублимират именно описаната от Митко система за контрол (а от там и за управление) на заетостта по коловозите.
В допълнение на Митко, само ще добавя че така реализирана система, както споменах в другата тема, спокойно позволява
с минимум средства да се "подкачи" към голяма управляваща централа по DCC или към компютърен интерфейс за контрол и
управление чрез една от многобройните компютърно базирани програми в моделизма ни. За DC това е най-лесно чрез
самостоятелни модули които освен контрола, поемат и управлението на коловозите в гаровите и муждугарови пространства.
...
Та какви датчици на заетост има:
1. Броячи - мисля че бяха правени във форума от bdz43r, според спомените ми доста успешни и работещи достатъчно безотказно. Пак по спомените ми схемата им не беше много проста, и ако трабва да се контролират десетина (или десетки) участъка трябва сериозен хардуер плюс процесор и софтуер.
...
Доколкото си спомням, схемата е изградена на ТТL-ки, и не е кой знае колко сложна. Тя има за цел именно самостоятелно управления на макета, в резултат от подадената от нея информация. Не знам дали Тодор е замислил понататъшно компютърно
разширение, но съм съгласен с теб, че тогава ще трябват доста повече такива "датчик-броячи" и допълнителни блокове за връзка към управляващият компютър. Сещам се и за един недостатък - необходимостта от залепване на бели (или станиолови) отражители по дъната на всички "каруци" от моделния подвижен състав.
...
В канадския сайт има няколко схеми, използващи различни фототранзистори, фотоклетки, инфрачервени датчици и т.н. Може да се лепят бели листчета или метално фолио отдолу на всеки вагон (и локомотив) и да се броят преминалите листчета. Може и нищо да не се лепи, тогава датчикът отчита преминаването на влак през съответната точка.
Не ми е известно да има успешна схема само с фото датчик. Всичките са със светодиод и фотодатчик. Най-често инфра червен, но има примери и с лазер! Слагат се между релсите и отчитат отражението ако нещо се намира отгоре. Или се скриват от двете страни на расето в подходящи къщички, колчета, храсти и т.н. и отчитат прекъсването на светлината ако нещо мине през лъча.
...
Ще преведа и пусна тук само схемите които смятам че си заслужават нашето внимание.
Ще ги допълня и с други, включително и от сайтовете с "отворен код" както се казва.
Колкото до фотодатчиците - точно това имах предвид "откриването на топлата вода". Това е единственият начин
който гарантира "неприкосновенността" на моделите ни ...или на нашите приятели дошли да покарат на нашето трасе,
макет или ...модули. Е винаги може дадена система да бъде изключена в името на приятелството и контрола и управлението
да става по стария метод "окото видя - ръката пипна" както е и в момента в
Божановите
Домашни
Железници например. Споменатите по-горе лазерни фотодатчици дават едно допълнително предимство при първоначалната
настройка - лесно се "прицелват" във фотоприемника. В комбинация с "кодировка" по честота на излъчване/приемане те са и
защитени (наред с инфрачервените) от заблуждаващи импулси ли светлини и работят еднакво сигурно през деня и нощта.
...
2. Аналог на релсови вериги - електрическа схема, която следи дали в някакъв участък има консумация на ток - моторчето на локомотива или токопроводима колоос. Тук нещата са "стандартни" при DCC системи. Доста рядко се срещат при DC. Използват се:
- токови трансформаторчета. Канадците твърдят че се постига нужната чувствителност от около 1 мА. Схемата работи само с DCC или AC захранване.
- два паралелни диода (противоположно свързани) или малък резистор, като загубата на напрежение се отчита с компаратори. Тук има електрическа връзка междузахранването на датчика и захранването на влака и трябва да се помисли сериозно при използване на няколко датчика. Губи се около 0.7 волта върху диодите.
- оптрон, който взима спада на напрежение върху два последователни диода (и още два в паралел в обратната посока). Според мен най-доброто решение, тъй като схемата е проста и лесна за повторение, галванически отделена от тяговото напрежение. Недостатък е загубата на 1.5 волта върху двата диода. Като че ли това е и "стандартната" схема при цифровите макети.
Двете последни схеми работят и при DC, но трябва да има подадено захранване за движение на влака за да сработи схемата.
...
Един основен недостатък на
токовите трансформаторчета въпреки тяхната прецизност - трудно се намират
фабрично произведени с достатъчна точност и то на ниски цени, тъй като на моделистта му трябват и количества.
А не, че не могат да бъдат изработени и ръчно при набавянето на необходимите материали (най-трудно се
набавят вече феритните пръстенчета с нужните параметри), но при това губим точността и от там универсалността
им за електрониката - трябва всяка схема да се настройва индивидуално към "своето" токово трансформаторче.
В мойта градация токовия траф е с оценка "оххххх, тук боли - не става!"
Двата паралелни диода са едно много добро решение особено при днешните жълти стотинки за бройка.
Пада на напрежението (0,7V/бр) може и се компенсира с достатъчни мощни захранвания които отдават достатътъчен ток
при съответните напрежения и практически въпросния пад става пренебрежимо малък. Така или иначе различните модели
имат и много различен начин на движение при различни захранвания. Тоест те са доста индивидуално и за пример на това
ще дам, че при преминаване към управление на консистна двойка локомотиви, те са настройват един спрямо друг
за уеднаквяване на ходовите им характеристики. .
Стигаме до
оптрона с два (+два) диода (грецовете са универсални). Според мен това също е много добро решение,
защото лесното и точно постигане на много добри резултати и е по силите на всеки който не хваща поялника за човката.
Удобно е за двете най-разспространени системи на управлнение в нашите моделни железници - DC и DCC.
Митко е визирал че при DC, работи само при наличието на напрежение по релсите,
за разлика от DCC където според специфичността на употребата му, такова има постояннно.
В заключение ще спомена, че въпреки нарязването на коловозите
в мойте модули на участъци от по 18 см (сн,10а) за
подкачване на оптронно-диодната схема за контрол по заетостта, аз съм привърженик на изцяло фотоблоковете
кодирани по честота, защото те дават още едно предимство освен запазването на конструк;цията в подвижният състав.
А това е най-малкото усложняване в изработката на дадено моделно трасе било то в модули,
макети или дори в "трасе на масата" и т.н. Впрочем това е напълно валидно и
за лазерните такива.
Аз лично все още се колебая между някаква комбинация м/у лазерни (все още експериментирам практически) и
инфрачервените,
като вторите съм в напреднал стадии на изработка (и точно за тези ставаше въпрос TANO в онзи стар разговор).
Няма никакво рязане и изолиране наставите на релсите от коловозите и съответно може да бъде монтирано на всеки един
етап от изработката на трасето,
включително и на вече завършени макети въведени в "редовна експлоатация"!!!Защото и Митко го е написал:
... Или се скриват от двете страни на трасето в подходящи къщички, колчета, храсти и т.н. и отчитат прекъсването на светлината ако нещо мине през лъча.
...
А изходите от различните блокове много лесно могат да се включат в различните модули-посредници (
пример за S88)
между коловозите и системата за управление, била тя в станция на макет или в компютърно базирана програма.
Надявам се, че ще опазим темата и ще можем да публикуваме тук резултатите от опита който имаме тримата,
пък и всеки който има натрупан опит в процеса на изработка и реализацията на предпочитаните от нас схеми.
А професора ще избере коя схема му харесва да инсталира в БДЖ (
домашни в N - например), нищо че както казва:
... Прави са – и аз не обичам, затова и съм си направил инсталацията в къщи без РВ.
И твърдя, че спокойно може да се мине и без тях. И през годините така и не направих опит да измисля нещо по въпроса....
Дотогава ще се постарая в паралел на двата проекта (не съм ви забравил j.k.К и TANO) да преведа от канадците и другите интересното за тук.

ПП. Тодор всъщност е реализирал не само няколко броячи на оси но и микроконтролерното им "четене и управление",
както и възможността за по нататъшно разширение към компютърно управление
както сам е отбелязал!

А аз се сетих, че по-горе не съм отбелязал още едно предимство на фотодатчиците (били те инфрачервени, лазерни и т.н.)
а то е че чрез тях може да се реализират всякакви устройства - от контрол на заетост в участък, през брояч на вагони
или дори блокировка на участъци (подобно на сигналната блокировка), та се стигне до истинко преброяване на преминалите
колооси. Всичко е въпрос на монтаж в крайна сметка.
