Макетиране и техники на макетирането | All about layouts > Похвалете се с вашия макет | Show us Your layout

Макетът на j.k.kolev

<< < (6/37) > >>

j.k.kolev:

на преден план теснопътната линия излиза от гарата(прехода ще се заглади разбира се), на заден план двойната линия излиза от естакадата и продължава към гара Митълщат, а със стрелката отзад се излиза към третата промишлена зона.

поглед и отдолу нагоре


това удвояване, ще позволи някакво разминаване все пак, не че се очаква интензивен трафик, но е добре да има такава опция. В дъното изоставена гара или някаква железопътна постройка.

зад боровете се намира естакадата.
На това място(горната снимка) от ниво 2, беше предвидена градска част, която щеше доста логично да се впише с общия пейзаж на макета, дори еднопътната линия на теснолинейката, минаваше пред блокчета доста време, бях предвидил и нещо като офисна част в дъното на по-широката част, където сега е изоставената постройка. По-късно обаче, реших че общата визия на проекта е твърде промишлена и това има нужда да се компенсира с повече зеленина. Мисля, че боровата гора стои по-добре тук, само има нужда от още малко сгъстяване, още повече наблизо има и ТЕЦ и рафинерия. Хм, стърчащи в близост комини, влак пред входа и зад блока, нямаше да са много скъпи тези жилища :)

j.k.kolev:


изглежда и покрива е рухнал.....



тук теснолинейката минава през малко тясно проходче и се гмурка дебрите на библиотеката. Няма спирка тоя влак ;D
излиза през едно мостче точно от тук:

на заден план се вижда как главната линия излиза от тунела и стрелките, които разклоняват към гара Митълщат.




тук теснолинейката и магистралата отново се движат успоредно макар и на различни нива.
Продължаваме по трасето "живописната"  1000 мм теснолинейка

j.k.kolev:
както се вижда, през цялото време теснолинейката се движи на второ ниво в една равнина, растителността извън гарата около самата линия, обаче е преобладаващо иглолистна, което поне малко да създаде илюзия за по-висока надморска височина.








още един поглед назад











следва още един мост - този път над основното трасе и пътищата на двете линии се разделят, магистралата поема към Кел, теснолинейката се връща към Митълщат





стига толкова гори и полянки, следва завръщане в металното сърце на макета в района на Кел

j.k.kolev:
Съжалявам, че не махнах навреме тези големи секции, през които се налага да мине теснолинейката в момента. Просто се зачудих къде ще сложа толкова много книги, чаши и разни соц. боклуци, а трябваше - сега демонтажа ще е значително по-труден. По план, на тяхно място предвиждам развитие на планинска част, с малка преходна теснолинейна гара, със сечище за дървесина например, което да оправдае макар и символичен товарен трафик. Тогава ще отпадне удвояването, близо до изоставената постройка, това обаче ще го мисля за по-нататък.
 След кратката разходка из зелената част на проекта, да се върнем към основната - промишлената. И така обратно към Кел.
 След като, вече бях заложил на концепцията за индустриален макет в 5-6 епоха, стана ясно че не е сериозно съвременни товарни вагони да влизат в бирената или малцовата фабрика на Пико. Другите производители на модели на сгради, също се ослушват на тези тема, така че пътят е един - поръчка по изготвен предварително индивидуален проект, или по-точно по предварително зададени параметри. Предимство, според мен, е че това би създало и собствен облик на макета.
 Както повечето от Вас, така и аз познавам инж. Тодор Тодоров от Разград, покрай моделите на дръвчета. Почти всички иглолистни, както и част от широколистните дървета на макета са негово производство, смятам че се отличават с добра автентичност и отлична изработка, спрямо повечето известни фирми, а цените - без конкуренция. За това е ставало дума във форума вече неведнъж. След разговор с него, започнах проучване на това, какъв тип завод ще е добре да поръчам, какви товари ще влизат и излизат от него, къде ще е най-добре да го разположа, как ще повлияе на товарния трафик и не на последно място отново -  да е съобразен с  какви вагони вече имам в колекцията.
 Справка от гугъл, ( снимка1 снимка2 снимка3 снимка 4 снимка5 снимка6 снимка7) отново над гарата в Кел показва, че човек има върху какво да си развие въображението. Стоманолеярна (Badische Stahlwerke), контейнери, горива, камари с пясък, скрап и въглища, гъста мрежа от жп линии в индустриалните клонове, някой от които приятно влизащи след дълги маневри в самите сгради както тук например наистина разпали въображението ми. Още повече, че с вагони за подобни товари, вече разполагам.

j.k.kolev:
Освен разходката в гугъл, направих такава и по-близо - в Перник и Радомир заводи и идеи колкото искаш. Спрях се на варианта - индустриален комплекс за тежко машиностроене със стоманолеярна, преработка на скрап, производство на всякакви  метални изделия. Към него ще има и предприятие, да кажем важен клиент или дъщерно дружество, което ще е потребител на продукцията ( намира се в третия индустриален район), от своя страна по-малкия завод ще снабдява големия със скрап от депо за рязане предимно на бракувани вагони и локомотиви , т.е. ще има интензивен трафик между тях.  След последни чертежи и уточняване на подробности, последва паричен аванс и ръкостискане - сделка ще има, Тошко се зае сериозно с тази задача. Държа да подчертая, че той се справи повече от добре, уговорените срокове бяха спазени, изпълнението беше точно по зададения проект, очакванията ми бяха удовлетворени, цените както обикновено при него - абсолютно разумни.
 Големия комплекс се състои от три производствени сгради, разположен е над гара Кел,  площта му е около 285х120 см, общо две жп линии влизат в завода от двете му страни, като единият от коловоз приемам че излиза готовата продукция, а от другия влизат суровините, в двете по-големи сгради влизат по две жп линии, от двете му дълги страни са речните канали, има и кранове както до реката, така и вътре в самия комплекс. На територията на предприятието се намира и контейнерния терминал на реката.
Във втората по големина сграда се намират стоманодобивните пещи, размерите и са 75х35 см, към нея има комини и охладителни кули, там влизат предимно вагоните за скрап и въглища, а излизат по директна жп линия, вагони с разтопен метал към най-голямата сграда, която е с размери 80х42 см. Ето и снимките:

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия