Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
Сбъдната мечта...по следите на SBB и BLS отново и отново, и отново...
gregary:
Всичко започна още миналата година, когато след първото ни посещение в страната на любимите ни железници, си дадохме обещание да я посетим отново и отново, и отново...Вече се бяхме опиянили от красотата на това райско кътче в Европа и лечението на махмурлука беше, да се върнем отново и отново, и отново...
Героите бяхме j.k.kolev, liro и gregary. Организацията бързо се разви и вече брояхме дните до старта. Той беше на 10 юни, като за час и половина полет, видяхме Алпите. След което започнахме да снижаваме над Бодензее, където се събират границите на държавите с любимите ми железници Швейцария, Германия и Австрия.
На летището в Цюрих ни посреща
Посрещна ни безпилотна ж.п. совалка, коята минавайки под пистите на летището, ни докарва до сърцето на летището. Там, още едно ниво под земята хващаме SBB електричка, която ни закарва до Zurich Hbf.
Направихме разходка в града покрай чистата пълноводна река до езерото. След два-три часа отново се оказахме на централната гара да се полюбуваме на постоянното заминаване и пристигане на любимите влаци :yes:
едно от другите ми хобита
На гарата ни посрещна Рейлджета от Виена
после това
след това
после...
и влака от Милано
Забележете годината
Отнова и отново, и отново...
Замаяхме се от движение, от маневри, от движение, от маневри...
Тръпка си е!
Времето неусетно мина и тръгнахме към хотела, който имаше поглед към жп гара Оерликон ( аналог на гара Искър, но с постоянно движение) :) и на биричка от терасата, споделяхме впечатления от изминалия ден.
Следва продължение...
Old Boris:
Поздравления, gregary :hi:! Очаквам хубава, поетична серия от снимки и текст за вашето пътуване. Дано това да ме стимулира да седна и опиша моето 20 дневно пътешествие с "влакчетата" на Швейцария, което беше малко след вашето (16 юни-6 юли). В очакване съм, както и много от форума :)
gregary:
На другият ден, след закуска, кафе и осигуряване на транспорт, се запътваме по добре устроените магистрали към столицата Берн. От там тръгва трасето на Берн-Льочберг-Симплон (BLS). За съжаление, времето е променливо и по пътя ни заваля дъжд. Спуснаха се и ниски облаци, които ни скриваха живописните гледки...
Но, преди да влезнем в Берн, слънцето изгря и лятото се върна. Влязахме в стария град през моста на реката, паркирахме колата и направихме едночасова разходка.
Парламентът
Катедралата
Времето отново се влоши и ние тръгваме на юг към Алпите :)
Решаваме да се отбием малко вляво покрай езерото Тун, към Интерлакен и после към водопадите на Латербрунен.
Влизаме в същинските Алпи.
Зад един от многото завои (мисля, че беше десен :haha:) и се появява и големия водопад на Латербрунен. Невероятна красота...Спираме да се полюбуваме и виждаме още водопади по-нагоре в клисурата. Нащракахме ги, полюбувахме им се, откраднахме идеи за макет (но, как ли се пресъсдава такава красота?) и отидохме на гарата. От там тръгва и маршрута за най-високата железница в Европа - Юнгфраубан 3454 м. или както швейцарците я наричат - Top of Europe.
На мен, лично не ми се тръгваше...Вярвам, че и моите спътници чувстваха същото, но трябваше да вървим, график гонехме.
Трябваше да нощуваме в Фрутиген и на път за там минахме и през Вилдерсвил
Тук тръгва и Schynige Platte Bahn, SPB
Следва...
Ivo Nedkov:
Ех, мога само благородно да ви завиждам за приключението. :yes:
А снимките са уникални!!! :) Такава красота и чистота... :)
gregary:
Продължихме към крайната дестинация за деня - Фрутиген. Селце в малка долина, където след ж.п.гарата, строителите за избрали да построят новия Lötschberg Base Tunnel с дължина 34,57км. в Бернските Алпи. Уникално съоръжение! Построена е нова гара, като старата остава малко встрани. Трасето, преди да влезе в новата гара, се разделя на две. Едното влиза в тунел и минава под гарата, без да има връзка с нея - един вид скоростно трасе. Другото влиза в гарата, за регио влаковете. След гарата, горното трасе се разделя също на две! Едното се връща при долното (което е излязло от тунел под гарата), като заедно с него влизат в дългия тунел, а другото правейки ляв завой над дългият тунел, продължава нагоре в планината към старият (късият) Льочберг тунел (старият маршрут). И с цялата тази плетеница от трасета нагоре-надолу, два тунела - малък под гарата и дългия (34,57 км.) след гарата, строителите е трябвало да се съобрязят и с буйна река от топящите се ледници. Тя минава непосредствено преди новата гара, като горното трасе минава над нея с мост и влиза в гарата, а долното минава под нея (малкият, къс тунел).
Не намерих схема, но ТУК може да се ориентирате.
Старата гара.
Новата гара
Края на късият тунел под гарата и вдясно връзката между горно и долно трасе, преди да се гмурнат заедно в дългия тунел. Вляво е трасето родължава по стария маршрут, нагоре към планината.
Портала на новият тунел. Отгоре е старият маршрут.
Тук, неподготвени ни свари пощенския влак (любима моя композиция)
От гарата, се запътихме към култово, емблематично място за феновете на швейцарскирте железници. Хълмче над селото, на което има стара вековна кула, от където се вижда цялата долина и трасе.
Непосредствено преди да стигнем бърха на хълма се вижда това. Сложена е удобна пейка и информационно табло за трейнспотърите.
Сравнително късно е удвоено трасето. Работило е в пълния си капацитет само 25 год., преди да пуснат новия тунел, който вдействителност обезмисля удвояването му. Но, за сметка на това, сега си имат идеален байпас.
Вековно дърво пред кулата.
Поглед от върха на кулата, към идващия регио влак от едната страна с двата моста и след това от другата страна към дългия тунел и подхода към гарата.
Вече изморени от приятните емоции от видяното и преживяното, се прибрахме. Вече се беше и свечерило...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия