Ревюта и поддръжка на модели | Reviews and maintenance of models > Създаване, ремонти и усъвършенстване на модели | Creation, repairs and tuning up models
ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
LDimitrov:
pavel75, наред ти е и телевизора и прозорците.
Просто остана неизвършена операция "фино почистване". Счетох я за по-маловажна от проверката колко съм сбъркал при изработката и затова пробвах сглобката в този вид. Сега, неизвестно колко вечери, ще играят нож, пила, шкурка... накратко - веселата част.
LDimitrov:
Да продължим все пак, а? Два месеца пауза са достатъчни, нали? Истината е, че следват резултатите от (последните) десетина дена работа, другото време е загубено, що се отнася до моделизма.
Изгладих къдриците – игра с разни плоски и кръгли пили. А отворите после „калибрирах‟ с еталонния прозорец. То всъщност си е рамка залепена за един полистирол, което означава че всички останали трябва да станат като нея. Ще се постарая, а междувременно си намерих две грешки, която трябва да отстраня.
Второто улеснение видно на снимката, е шаблон за позиционирането на масичката и кошчето под прозорците. Предполагам, това няма нужда от обяснения – отбелязах и направих фини драскотини.
062
В долната част на стените има едни прозрачни надлъжни ивици, нарушавани от бели петна тук-там. Това място е кривата на стената, като прозрачното е смолата от лепенето, а бялото – Milliput ползван за корекция на формата. Да, не се получиха от първи път, но аз и не се надявах. Както и да е, вече имаме по-близка до истината форма, която обаче ще разгледам друг път. Сега се съсредоточавам върху интериора.
Прозорците на влака са със закръгления, но отвътре имат една правоъгълна рамка. Не ми се оставяше гола стената и затова нарязах 0,5 mm ленти от вече познатата PLA-Paper на Tamiya. Нататък стана така:
- подравнявам по дължина и слагам съвсем малко лепило в центъра на прозореца;
- режа на място (между прозорците) хоризонталните ленти и под свободните им краища подпъхвам вертикалните;
- с още по-малко лепило, фиксирам вертикалния център и след минута режа под ъгъл мястото където се пресичат.
- това е!
063
Естествено, после лепя всичко като хората и така 41 пъти. На следващия ден ползвам шкурка 2000 и считам декорацията за завършена.
064
За да съм сигурен в резултатите от изглаждането на стената отвътре, маркирането и рамкирането, грундирах всичко. След неизбежните леки корекции, премина успешно през контрола по качеството и сега го чака само едно полиране. Когато се стигне до лепене към напречните стени и покрива, ще сваля грунда от конкретните места.
065
Още един интериорен елемент – вратите. Или поне тези със стъкла на тях.
Технологията набързо:
- премахване държачите на двете страни на вратите и решетките в долната им част;
- упражнения по почистване с четка и паста за зъби (в банята, на мивката);
- решетките запоих без много ядове;
- отдавна изрязаната полистиролна лента полирах с пастите пак на Tamiya и направих канали, двустранно заради запоените решетки;
- залепено всичко на лентата, като нарочно първоначално избрах едното лице – не ми се щеше после да установя, че съм залепил две еднакви на една врата;
- рязане, чистене, лепене от другата страна;
- и напасване на място.
За моя радост ги нагласих почти еднакви и няма значение коя врата на коя стена ще се сложи.
066
067
Планирано е да се отливат от прозрачна смола, като при боядисването се пазят прозорците.
Днешното включване неволно се получи като реклама на Tamiya, но това са материалите които ползвам, а не съм уточнявал пък марката на споменаваните лепило и грунд...
LDimitrov:
Съвсем кратко продължение на интригата с вратите.
Наличието на три служебни, но почти невидими, ми постави въпроса: дали има смисъл да ги правя? Започнах ги за проба (как ли ще върви?) и след около час всичко беше готово. Имало моменти в които няма какво да се мисли - щях да изгубя повече време в разсъждения. Иначе са изпълнени като рамките на прозорците, след което ги залепих по места. Явяват се почти чиста импровизация но, предвид споменатата видимост, са повече от добри.
Тук може да възникне въпроса „Абе, ****, защо изобщо си си играл да режеш тези стени, като сега пак ги запълваш?‟. Много просто - когато подготвях вътрешните стени, всички минаха по една технология. Съществуваха доста неясноти кое как ще е и, за да не се разсейвам, направих всичко по един калъп. Пък и това сега е детайлизация, а предната стъпка беше строеж, навлизаме значи в по-деликатна зона. Но все тая, позабавлявах се и вече е готово.
068
И подобна магария с вратите на тоалетните. Същото лепене като тези на купетата, само прозорци няма. На снимката: премахнати държачите, запоени решетки, почистени и изкъпани, подготвени стените и почти финалния резултат (остана малко за чистене в района).
069
Сега трябва да сглобя покривите и да залепя всичко заедно – покрив, стени външни и вътрешни. Стискайте палци да се получи, а останалия интериор са отделни части.
LDimitrov:
Без малко две години. Ще се направя, че няма такова нещо и се закачам за първата задача от последните изречения.
Заедно с рязането на едни дървени части за 63-та серия преди време, през лазера мина известно количество от същия материал и за тук. По аналогичен начин, събрах горната част на форма, в която ще стегна покрива. Долната, е от ползваното някога приспособление за изработка на пластмасовата покривна част. За да я направя по-солидна, просто запълних празнините с гипсово лепило. С помощта на различни кръгли заготовки, огънах метала и лепих всичко по описана и вече утвърдена технология.
По снимките: части, форми, момент на лепене, пробна ластична сглобка. Прилично стана.
070
Докато правех покрива на моторния вагон, не се усетих че накрая трябва да е по-тънък и залепих пластмасата докрай (на снимката личи). После я изпилих внимателно, но предпочитам да бях избегнал тази дейност. Което и стана при немоторния – няколко тънки ленти полистирол и процесите протичат спокойно. Огъването по малките радиуси, съвсем очаквано, не беше идеално и няма как да е, понеже не съм машина. Шкурка (отдавна не съм я споменавал), Milliput и пак шкурка, изправиха и изгладиха крайните участъци на покривите. При големите покривни криви, не се забелязват отклонения. Аз на това се и надявах – да не се налага бъркане между гофрите, но ще видим след грунда.
071
Има и още, ама няма да е сега.
LDimitrov:
А сега ще е още-то.
Ивици, чието предназначение няма да описвам. Хронологично по долната снимка:
- както са на рамката, плюс по една резерва (останаха) от всяка;
- запоени (сантиметър по сантиметър), тези с правите краища (преди месец) и подготвени тези със скосените (готови от вчера).
На по-долната снимка, са във финална фаза на изработка, като отделен детайл. Разположението им подсказва какво са и къде трябва да отидат.
Отворите които бях предвидил по покрива, съвсем естествено, са запълнени със смола. За около два часа, им придадох известна дълбочина и се заиграх с шкурка 2000 около тях – за проверка дали смолата не е излязла и нагоре. То аз бях залепил тиксо, но... Това също вчера.
072
Днес започнахме с миене на зъбите, или поне пастата ползвах, за почистване на повърхността. И сапун, и химии разни, и механично въздействие, и др. Продължих с полиране (трите пасти на Tamiya), постоянен оглед, контрол и корекция на резултата. И неколкократно междинно миене пак със сапун. Получи се нещо лъскаво, като казан (за ракия) на бакърджия и, сигурно, също толкова тънко. А отражението на близкия план са пръстите на ръка, вдигната за поздрав. До това доведе ползването на японски материали.
Дойде време за грунд. Обезмасляване, грунд за метал, черен Surfacer1500 (да покрие по-бързо), сив Surfacer1200. Дотук работех без да знам какво ще прояви грунда и съм доволен, че не се вижда нищо притеснително и криво след тези операции. Повече от приемливо се получи. Най-вероятно ще полирам и го броим готово.
073
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия