Автор Тема: 46229 ROMPETROL  (Прочетена 14075 пъти)

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
46229 ROMPETROL
« -: 22 Декември 2018, 00:04:07 »
Тема продължена от форума на scalemodels-bg. Леките редакции в нея са поради изчезването на малкото коментари и отговорите ми към тях. По историята на строежа нищо не е променяно.


04.01.2014

Здравейте и Честита нова година!

Да добавя нещо към WIP начинанията във форума. Започнато е, края не му се вижда, но се надявам да е интересно.

След издевателствата над Dm-ките нямаше как да не посегна и на нещо самоходно. Към момента то изглежда нормално съсипано, идеята е да му мине, остава да видим кога.

На прицел е електрическия локомотив 46229.1 от периода когато е бил “на въоръжение” в Пловдив. За самата машина какво да пиша, шестосен модернизиран румънец, предимно син на цвят през голяма част от живота си... информация по въпроса се намира, аз ще се съсредоточа върху модела.


229


АF
Ето снимка на машината и модела от Amintiri Feroviare кат.№ 10017, E-Lok Serie 060-EA с “камуфлажа” на ROMPETROL.

В няколко стъпки показвам докъде добутах нещата към момента, като за сравнение съм добавил тук-там по някоя снимка от реалния свят.


01
1.1 Още един поглед към машината, този път от другата страна
1.2 И пак от другата страна, обаче със свалено каквото може да се свали без рязане. Отиде повече от час докато го опосках целия. Всъщност за проба вече съм затрил и два от фаровете на рамата...


02


02a
2.1 Обърнат единия пантограф  :haha:
2.2 Добавен е контакта за 110 V... (зелената стрелка)
2.3 свален всъщност от другата страна.
Вижда се и как проводниците са оплели платката, а идеята е да се добави декодер. Как точно са го мислели производителите не знам, аз ги нагласих от едната страна на по-късен етап.


03
3.1 Още една снимка при същото състояние, но в различен ракурс и тя е просто за сравнение с вида на покрива (3.2) след безкрайно количество пробиване и запушване на отвори. Наистина дупки пробиваме/запушваме всякакви!


04


4a (4а не е моя, намерих си я в мрежата)
Продължавам с работата по покрива. След като установих, че пантографите пасват на новите си места, трябваше да се погрижа за цилиндрите за повдигането им. Преработих малко дадените фабрични.
Може да си личи разликата между двата от 4.1, основата на долния е по-ниска, без да броим скъсяването с милиметър. Като цяло си беше малко игра на нерви – хем да влезе под пантографа, хем да не опре в покрива. Обръщането на пантографите избута напред цилиндрите (освен местенето им по осевата линия на машината) а също и  климатика, както и отмести “свирките” встрани. Изобщо... не остана непипнато нещо по покрива. Сега като гледам по снимки, те цилиндрите не са по осевата линия, а леко вдясно... ще го имам предвид.
И ето го вече на място (4.2), изглежда да се е получило и на двете места даже (4.3). Обаче остана една голяма дупка която не можеше да зее така.


05
5.1 Ето една проба след като е определено новото разположение на оборудването. И на този самостоятелния (проходния) изолатор не му се размина рязане и местене.
5.2 За да не правя нови детайли, разрязах основата на панела с ГВП-то. Отделих плочката под него за по-нататъшно ползване, а двете изрезки съединих в нов детайл. Междувременно позатворих голямата яма.
5.3 И пак напасване... Новата основа на ГВП-то искаше доста изтъняване, ама накрая стана.
5.4 Тук пък се пробвах с всички изолатори. В новата конфигурация не достигаше една бройка и преправих един от тези до прекъсвача. Трите лежащи изолатора отдясно наляво са както следва: единия оригинален стоящ до ГВП, втория такъв но преправен, един от тези фабричните пръснати нарядко по покрива. На преработения си личи интервенцията – основата е намалена и му е резнато онова стърчащото.
За другото - китвана и шлайфана е голямата кръпка, китвана е и продълговатата основа на която мислех да запазя болтовете, но не се получи. Което доведе до малко повече работа...


06
6.1 Ето я с вече шлайфан кит и разпробити отвори за добавяне имитацията на болтовете. До основата се виждат изрязаните парченца, които след залепване и подравняване започнаха да изглеждат правдоподобно - 6.2, като тук вече всичко е залепено на мястото си.


07
И отново пробна снимка, добавен е разрядника (това бялото), а ГВП-то е полегнал малко... Това на малката снимка вляво е заготовка за ножовия разединител, за съжаление още не ми е дошло вдъхновение за довършването му.


08
Тук вече прекъсвача стои мирно, но това е след минаване със Surfacer 1000 по покрива. Изчезнаха следите от интервенцията, има надежда за модела... Също е пооформен и напреженовия трансформатор (големия кютук по осевата линия). И на него му резнах онова стърчащото и оформих основата, някак по-правоъгълна трябва да е и по-ниска също.


09
Нещото което ми вадеше очите още отначало вече е история. Или поне в по-голямата си част. Започваме да приличаме повече на серия 200. Нямаше как да боядисвам отгоре, щеше да остане едно ръбче със сигурност, а и върху черното как ли ще покрия с жълто.


10
Една заигравка и с талигите. Не знам дали ще се вижда после, ама си беше дразнител поне за мен. На средната букса пишеше CFR което поправих виждате как. (За справка с истинката картинка – 13б) Локомотива на заден план е още по-разголен...


11
Поредната и последна добавена невидимка по талигите – спирачните валове. Още не са залепени обаче си изглеждат като за там правени.


12


12a
Една корекция и на стъпенките:
12.1 Фабричен вид
12.2 Така започнаха да изглеждат след моята намеса, по-близо до истината пък и не беше сложно, на 12.3 се вижда използваната хватка.


13


13a


13 b
И на другите стъпенки не им се размина рязането. Разделил съм снимките на “преди” и “след”. При 13.1 и 13.2 разликата е малка и може би щеше да мине и без да пипам там. Но не мина.
Докато при 13.3 и 13.4 промяната е повече от видима. Дори си личи използването на друга машина за онагледяване. Какво да се прави, по-силно е от мен, рязах преди да снимам...


14
Последно включване по тема “Чистота” – нищо черно не остана от “камуфлажа” на ROMPETROL. Всичко приключи на пръв поглед успешно, цялото стъргане, чегъртане, шлайфане... той впоследствие грунда ще покаже де.

Засега това е положението. Има още задачи за решаване, по някои се работи, други още не са ме изненадали. В този ред на мисли благодаря на Васко, че ми обърна внимание предварително за ламарините над климатиците и “кръпките” на старите изолатори, спести ми известно време зяпане в монитора.
От предстоящите проблеми и решения се сещам за:
- буфери – идеята е да се струговат, че много специален модел се оказаха;
- тегличи – към момента в процес на изпитване е един вариант, като номера е да остане относително цял плуга;
- служебни надписи – декал, готови за печат, печатницата е спънка;
- надпис БДЖ и номера (тези големите жълтите) – маскиране на жълтата основа преди пръскане със синия цвят. Идеята е да се изрежат маските на лазер(?) от тиксото на Tamiya;
- интериор – още не съм поглеждал сериозно на това, вероятно няма да се размине без фотоецвани детайли;
- много допълнителни детайли за изработване пак чрез фотоец, предимно за покрива, но също някоя друга табела и крилца;
- промяна на ел. частта свързана с LED и зависеща от долната доработка;
- фарове – от един трябва да станат два... това е най-големият гъдел до момента.


15
Спрях се на варианта от две тънкостенни тръбички с две да ги наречем направляващи. По този начин се оформя една “двуцевка” която остава да се монтира на мястото си. След това направляващите ще водят инструмента за нанасяне на кит. Надявам се да сработи идеята и резултата да не е видимо крив. А пък и мястото за монтаж си е достатъчно проклето.
На схемата се вижда каква е замислената конструкция: хоризонтално са тръбичките, двата вертикални защриховани елемента са направляващите (изнесеното вдясно). Със зелено е показана стената на локомотива, а синьото е габарита на фара след китване. Поне в идеалния случай... (на 12а е желания резултат)


16


16а
И последен поглед към недовършения покрив заедно със снимка на истинския. Принципно покривите на модифицираните 46-ци били с два различни вида пантографи, всичкото друго оборудване е еднакво. Затова смело си ползвах 16а за справка след уверенията на човек който обикновено разбира от тези неща. Нищо, че се вижда другия тип пантограф. (Благодаря също за снимката, както и за първата.)

Засега съм дотук. Когато има развитие ще се включа с продължение, междувременно ще наглеждам темата за евентуални въпроси, препоръки и коментари.


11.01.2014

Малко реконструкции и експерименти...


17
Заиграх се с теглича нещо, не ми хареса как сериозно е изрязан плуга и го подхванах, с идеята да стане по-малко грозно цялото съоръжение.
Спретнах си една схема на която се вижда (доколкото се разбира) идеята за преработка. Двете хоризонтални прекъснати линии, които при мен се виждат с цвят около розовия, бележат разстояние в което трябва да се впиша. Или поне долната... Оранжевото е рамата на машината, тъмнозеленото – куплунг шахтата, тъмносиньото е самия куплунг, а със светлосиньо е показана челната стена на локомотива. Черното е габарита на плуга в това сечение, като дебелата зелена и крива линия минаваща през него е моята добавка. Материала е месинг, нагънат и продупчен където трябва.
По този начин се надявам да ползвам целите плугове на машината, като им направя само един малък прорез.


18
Последва задълбочено проучване на концепцията. Тук от по-лесен за работа материал изработих елемента и направих приблизителна проверка. (Може би става малко по-ясна схемата 17.) На малката по-голяма снимка драснах една линия да видя накъде върви работата. Изглежда ми задоволително, ще опитам с истинските детайли като му дойде времето.


19
Тук личи запушването на плуга, просто няма как да режа целите за една проба с неясен изход. Една черна хартийка закърпи положението. Другото което набелязах и опитах, е промяна на ръкохватките (не дръжки) под буферите. По лявата такава на снимката е пипано, прорязах я малко и залепих 0,3 проводник. Вече не прилича толкова на шанцов инструмент.


20


21
Нещо което осъзнах в последствие: обърнали са ни резервоарите. А може и да не са, просто за другите локомотиви да е правилно, не ме интересува. Новите места съм ги отбелязал, обаче нещо увисва детайла на два винта. Струва ми се да не е проблем, като спасителния  вариант с лепилото винаги го има.
Първоначално загледах дали има място да се добави междуталиговия съединител, но без сериозно разваляне няма как да стане, а и без това той не се вижда кой знае колко. Обаче забелязах горното и на него няма да му се размине, само време да има...


01.02.2014

След известно затишие, да се включа пак за малко. Разни други занимания и проблеми, един от които сериозен компютърен (компютърна му работа тъпа), ме държаха настрани от работа по машината и развитие там засега няма. Но пък разузнаването докладва за разлики и липси във вече направеното. Най-после се сдобих/направих 8) с читави снимки на покрива и то точно на същия локомотив. И някои други...

22

Изолаторите по покривите са различен тип, зелените и червената стрелка показват някои от тях. Две различни машини - две различни конфигурации. И това не е всичко:

23

Ето го нашият герой, самият той. И там където сочи зелената стрелка виждаме трети тип изолатор. :roll: А!? Два броя за правене, а мислех че съм приключил с това. Отделно червената сочи едни кръпки на предишните места на пантографите, това поне лесно ще се добави. Има също за корекция разположението на цилиндрите за вдигане на пантографите - не са по оста на машината както мислех, а леко вдясно по посока на движение. Също и ламарините над климатиците на кабините са с различна форма...

Накратко: написах си домашното, целите са набелязани, остава да имам време за действие. Дано не се получи като предния път, ама кой знае.


LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #1 -: 22 Декември 2018, 00:07:09 »
16.02.2014

Кратко включване с малко доработки:

24

Заплахата за детайла от снимка 20 се оказа по-страшна от предвиденото :D. Покрай главните резервоари, изгоряха и малките "бомби". Гледайки снимка 21 нещо ми трепна ръката (два пъти) и виждате резултата. Подготвих и едни картончета за запушване на отворите, както и две по-малки след като снимах. Вдясно се виждат две заготовки за малките резервоари. Наложи се да ги правя, понеже единия от свалените в процеса на модифициране престана да съществува в нашето измерение. Докато го мъчех изхвърча и след час и десет минути търсене реших, че явно е в някоя паралелна вселена. По-дребни от него съм откривал бързо, ама този...
Да продължа нататък все пак:

25

Веднъж залепени картончетата, допълних отгоре с Milliput и на следващия ден повторих с кита на Tamiya. Дали има смисъл от толкова подравняване не знам, то нищо няма да се вижда там, но пък от обратната страна (която не съм показал) оставих нещата без корекции. От Milliput оформих и дъната на резервоарчетета, после малко и шкурката помогна.
Залепих едното "балонче", вързах го прилично и му добавих въздухопроводи. (Това кривото изправих след като игра фотото, ако не вярвате :P ще се потвърди като снимам всичкото готово.) След това лепнах и единия от големите - вече няма на какво да пречи. Остана другата двойка резервоари, но понеже принципа на изработка е приет, ще ги довършвам като мога.

И същото от различни ъгли:

26

Пропуснах една подробност - резнах две парчета от 1 mm квадратен профил за имитация на закрепването видимо на снимка 21. Някак не ми се навлизаше чак толкова в детайли и спрях дотам. Пак е по-добре от фабричното изпълнение, може би съвсем закономерно изчезна малкия. Надявам се до седмица да му видя сметката, ако задържи така времето ще се грундира скоро до прозореца.


23.02.2014

Малко довършителни работи по "корема" (поне на пръв поглед).


27
Скалъпих и втория резервоар, на 27.2 са двата сравнени с родния такъв. На височина съм ги докарал, само дължината малко дойде в повече, ама не личи много :D.
Обаче гледайки полученото забелязах нещо друго. Тази ръбатата кутия вдясно (380V) излиза настрани от основата и коша на машината стъпва върху нея. Оттук до идеята да изместя резервоарите навън не мина много време, а също бързо стана и рязането на почти всичко вече направено. Снимки от прехода не съм правил, само крайния резултат показвам. Ако се бях усетил по-рано нямаше да преправям, ама...


28
Ето какво се получи.
28.1 - проба върху рамата, има още малко за оформяне но ми писна и ще чака по-добри времена. Междувременно се заиграх с междуталиговия съединител, точно колкото да си докажа, че няма да работи. Просто няма накъде да се завърти конструкцията. Това не пречи да сложа някакви статични очертания, колкото да не стои празно мястото. Едни рамчици там да направят релеф мисля да лепна.
Времето тук е мокро и се отказах от грундирането, а добре го бях замислил...


14.05.2014

Чета последното писано и се чудя: 23 февруари - 14 май... как лети времето. И не само, че остана мокро от тогава, ами направо не се спря, ей го и сега вали. 22:47, вече почти спя, затова спирам със сводката за времето. Той този форум не е за тази работа и ще продължа накратко по темата. А той напредъка и е, и не е малък:


29
Буфери и втулки! Най-после! Благодарности на човека който ги изработи и на другите покрай които стигнаха до мен! Може пък и да се задвижи машината някой ден, важното е ликвидацията на най-голямата спънка. Има още една (надписите), ама тя е друга тема.
Така както съм закрепил нещата само за снимките, ми изглежда буферите да са нещо малко несъразмерни. Интересна работа, правени са по размери от истинските и после в мащаб. Ама то и без това следват доработки... Ще видим, честно казано още не съм се загледал сериозно в картинката, надявам се да им придам достоверен вид. Иначе предстои да се добавят още няколко детайла към тях, а също така и покрай втулките вече фаровете ще трябва да правя.
А стига, че се размечтах нещо! Засега толкова, ще ви държа в течение на събитията, колкото и бавно да се развиват :D


28.05.2014

Какво се получи с шлайфане по 30-на минути на ден от началото на седмицата:

30

Заоблих ръбовете на талерите - шкурка 320, след това 1000 - и някак започнаха да изглеждат верни нещата. 30.1 и 30.2 са за сравнение със предишната снимка, а на 30.4 се виждат два готови и два за довършване. На този по средата и другия вляво, защипания, им предстои търкане. Може и да си личи разликата, но това зависи от моите фотографски способности, та може и да не е съвсем видна.
Другото което мисля да опитам, е една химия наречена "патинатор". Оцветява метала в цвят близък до черния и ако покритието достатъчно здраво се "държи" за основата, ще ме улесни с боядисването после. Както и да е, ще го пробвам на резервните буфери.

Иначе на 30.3 са втулките след обработка с пила на отвора. Не бяха съвсем концентрични, но се оказаха най-"приятни" за изработка на струга, а майстора се е постарал. След козметичната интервенция от моя страна, започнаха да ловят окото и остават така. Дотук добре, май ще имаме фарове...


02.06.2014

Благодаря за окуражителния коментар, колега Rosev! Железницата във всякакъв мащаб е интересна, но в 72 наистина къса сърцето откъм цени. Не че това дето го мъча е евтино, но за момента ми е без пари :D
А това са пробите с почернянето:

31

Опитах една домашна рецепта прочетена из форумите - 2:1 сода каустик и сяра + малко вода. За съжаление не помня къде точно я гледах, за да похваля "готвача", но проработи като за първи опит. Два часа кисна бракувания буфер вътре, като го разбърквах периодично. След изваждането, беше покрит с матова чернилка, която се забърса лесно с едно парцалче и остана това което (донякъде) се вижда на снимката. Ще опитам пак когато не ме притиска времето, а е интересно и дали ще се държи добре боята върху покритието. Както и на чист буфер, всъщност...
(И да напиша за всеки случай - при работа със сода каустик, не е лошо да се ползват ръкавици и очила, че "малко" агресивна си пада и не прощава ако капне някъде. Също така отвореният прозорец е препоръчителен... Не вярвам някой да се засили да си оцветява така детайли, но аз да предупредя.)


20.02.2016
Тук беше материала за 40 0534-4


08.07.2016

Кротко и леко да задвижа локомотива...
Покрай включването за машината на БЖК, научих че има зрители следящи сериала 229. Това, в комбинация с ненадейно споходилото ме деструктивно настроение, ме подтикна към започването на новия сезон от поредицата. Защо деструктивно, – може да се запита някой – нали тук се създават нещата? Точно така, - бих отговорил - обаче като започнеш работа излиза малко по-различно и...  абе, сèди гледай мача сега:

Захванах се с кабината. Нарочно пиша в единствено число, веднъж напасвана едната, другата е почти повторение на готовата и там няма какво да се мисли толкова. Обаче си има „козметични“ разлики... Стартирайки малко на сляпо, махнах седалките и „волана“, подравних пулта, изрязах пространството за краката на машиниста.

32

Без да разсъждавам и гледайки детайла, ме мъчеше нещо в стил „не знам как е, ама и така не е“. След вглеждане в картинката и малко измервания, мъглата се вдигна – височината на кабината е сбъркана. Подът трябва да слезе на около 6 mm надолу, за да дойде всичко в мащаб. Това обаче ще доведе до промяна конструкцията на модела и изобщо се забивах в голямо приключение. А не исках. Компромисното решение беше сваляне с 4,5 милиметра - лесна работа що се отнася за първите 2,5 mm. Другите два обаче, се явяваха под формата на излишен метал.
Смело надрасканото желязо от снимката показва най-добре ситуацията. Най-лявата и долна линия (тази при централния болт) е реалното ниво на пода, ако искаме да сме изкопирали точно височината. Под тази линия следва дебелината на пода.

33

Тук ме обхвана деструктивен креационизъм или креативен деструкционизъм (все диагнози, подскажете кое е вярното) и подготвих модела за фрезоване. За тази цел играха отвертки, поялници и други неизброими инструменти. Ако има собственици на такива модели, които случайно не са ги отваряли и разглобявали, може да се подготвят за гледката: от това са съставени вашите машинки.

34

Тук направо резултата давам, няма документирано използването на уреди от асортимента на Светата Инквизиция. Изкопах и едно каналче в средата за жиците от осветлението. Според мен всичко се получи, като финиш го пръснах с остатъците от един Тамийски грунд във флакон. След което естествено, събрах всичко обратно, даже не ми останаха излишни винтове.

35

С железата добре, да се върна сега към пластмасата. Усещайки накъде духа вятъра с всичкото рендосване, преработването на фабричните кабини ми се видя неудачен подход. Това рязане, наставяне, кит, шлайфане, отново сглобяване и напасване... реших, че е по-добре: взрив, булдозер и да строя къщата на чисто. Основен материал – листов полистирол 1 mm. Малко конструкторска работа и последва проба на място показваща колко са опасни тънките сметки – не само в буркана не влява, ами и сглобените заедно стена и под, не позволяваха затваряне на локомотива. Тя работата ясно в каква посока отиде и не точно с песен на уста (ама имаше там някакви думи), повторих упражнението с фрезата, отнемайки още 0,5-0,7 mm. Това повлече намаляване дължината на винтовете държащи пластмасовата част носеща теглич, стъпенки и други глезотии, но това е допълнителна интервенция. Настоящата ми струваше точно един час от разпояване на първата жица, до прибиране на прахосмукачката в кашона.

36

След поредната суха проба, капака щракна и си отдъхнах от металообработването в този му вид.
Вариант за избягване на тези занимания не предвиждах. Все пак, в бъдеще като погледна през прозорците няма да оставам с впечатление, че е възможно машиниста да си завре краката под пулта само ако седи на пода. Поне така ми изглежда спрямо фабричната кабина. (А пък, „нали тук се създават нещата?“)
Продължих вече по-спокойно с оформяне на кабината. Ето как изглеждат стара, стара преработвана, нова недоработена и нова несглобявана кабина. Като ги сравнявам отделно: пулт за управление, под и задна стена, е съвсем естествено да са големи разликите - при пултовете например, новият (освен формата) трябва да слезе на около милиметър под ръба на челните прозорци (предишният е наравно). Обаче, изключвайки корекцията на пода, не мога да се въздържа: а задната стена!?! Това поне можеше да се наподоби по-добре! Хайде, височината е такава заради конструкцията на желязото и кабелите, а стената какво я възпира от детайлизиране? Най-вероятно - технологията на производство. Все едно, няма кой да ме чуе, аз ще се постарая да го направя прилично и сигурно няма да успея, но със сигурност ще е по-правдоподобно.

37


38

Вглеждането по снимки, показа едно нарастване на колонката между челните прозорци при пресъздавания локомотив. Дали цялата модернизация 200 е доработвана или всичките 46-а са такива, не съм проверявал. Това е несъществено, но на модела го няма и беше добавено. Забелязващите се линии по фабричната колонка са мое дело, драсках го като подготовка за лепене.

39

И за финал – заклещените по местата си части оформящи кабината. Отказвам да поема отговорност за това какво се вижда и разбира по последните снимки, но пък тези малки прозорчета ще крият някои създадени от мен криви работи.


40


41


42

Засега толкова. Предстоят повторения на вече показани действия, ще се отчета като има нещо направено. Междувременно трябва да се изработят някои дреболии – „обков“ на вратите, някои уреди по таблото, както и детайли по екстериора т.е., ще добавя още нещо към подготвяния  фотоец. Спирам с надеждата да е било поучително, полезно или поне забавно. (Предвид колко глупости изписах, все нещо ще породи усмивка.)

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #2 -: 22 Декември 2018, 00:09:10 »
18.07.2016

Хайде пак да се включа. Чета, гледам нагоре последните писания и се чудя някои неща.
 - защо не съм погледнал предишни снимки, за да не излизат такива огромни и загрозяващи номерата?
 - как така не съм сложил някоя снимка от истинския живот? Все пак трябва да има база за сравнение и да е ясно къде съм сгафил или опростил нещата.
Отчитайки това, добавям малко изобличителен материал и после продължавам с безчинствата.
Три снимки от първа кабина

43

44

45

Задната стена на втора (да се види разликата)

46

Вътрешното тяло на климатика - не ми е известно коя е кабината и едва ли има значение. Не знам и дали такова му е правилното наименование, но ще си го наричам само „климатик“.

47

Обща снимка на детайлите, преди да разделя работата по две направления: таван и управление. Кое за къде е, ще стане ясно с развитието на разказа.

48

Имах идея да сложа климатика в кабината. Дотук добре, само че тавана е усложнен с две надлъжни ребра и световоди за прожекторите, а върху последните беше залепено нещо черно. Като тиксо, но от дунапрен. Това се сещам като най-описателно в момента, понеже как се казва... все тая! Доста релефен се оказа. За щастие имаше място за поредната интервенция – един гладък „панел“, криещ всички изброени неравности. Естествено не мина без клопки: сложен на място и следвайки ребрата, панела застава под ъгъл спрямо горния ръб на прозорците (леко пресилено – 49.2). А реално е успореден. Наложи се едно плавно коригиране на реброто от нула на задния край до 0,5 mm на предния. Всичко си личи на следващата снимка, тя е комбинация преди-след. Кабината е симетрична, затова съм драснал поправките в лявата половина (49.1, 49.3). Червеното са ребрата, синьото – едни чупки които запълних с Milliput. Нямам идея дали и доколко се виждаха последните, но сега се виждат по-малко. Белите лепки са разни ограничители: предните за да не пропада тавана (и му придават кривина при контакта със стената), задните - да подпират стената на кабината. Има по един и за плота на кабините, пази го да не пропада покрай челната стена.

49

И една пробна снимка от преди поправките. То оттук така ще си изглежда и след тях. Сложих ориентировъчно и наподобяваща климатика изрезка. Като стане фотоеца, ще монтирам истинската духалка.

50

Тук повече работа май нямам, продължавам с управлението. По-точно пулта с контролните уреди съчинявах. От няколко полистиролни ленти, сглобих пръчка с нужния профил и после можех да си режа колкото искам (по-скоро колкото има). Предварително съчиних как да бъде конструкцията на целия пулт – тънка основа следваща формата и профилни парчета сглобявани върху нея. Е, и неизбежните кит, шлайф, грунд... Взе че стана! Ето малко сглобки:

51

Още една снимка на фона на пултовете (да, вече започват да се множат), доколкото са готови.

52

---
И сега да вмъкна едно отклонение. Обсъждах с един приятел работата по модела и той подхвърли еретичната (не еротична) идея таблото да е светещо. Защо ми се стори недопустимо - нали ще свети само като се движи, а като се движи няма да се вижда? Да ама това важи за такива като мен, заседнали в спокойствието на аналоговата ера (абе той света е аналогов, ама това е друга тема). При едно цифровизиране на машината, би могло да се добави още една ламБа и за тази глезотия... но няма да го правя аз, от мен – потенциала.
Вероятно от мързел или от страх дали ще успея да направя второ табло, бях решил да го отливам от смола. Комбинирайки го с горната идея, нещата отидоха към прозрачна смола. „Все равно“ както казват французите, за мен дали е прозрачна или не, няма значение – работата е същия обем. Е, като цена се променя малко, но предизвикателството... Избрах си Pebeo Crystal resin, 150 ml за проба. Доставка до офис на куриерска фирма, ми излезе по-евтино отколкото да си я взема сам от магазина. С тези нови цени на билетите, съвсем ще се залежа.
Опитах леенето по изпитания метод – с пластилин. Тук номера не мина добре, кофти отпечатъци стават и естествено излизат разни криви неща. Ще се ориентирам към препоръчан от човека с идеята силикон за такива форми. Не се получават балканските хитринки, явно козата наистина си сака пръч.
---

Един общ поглед към всичко налично за кабините. Панелите за тавана са с добавени лайсни, по задните стени също има нови детайли, довършен е пулт кабина две, като грозната дупка на неговата стена е за правоъгълника пред него, всъщност това е вратата за хладилника.
Тук някой вече може да се досети защо трябваше да страда следейки отклонението – това е оправдание за кривата еротика върху плота. Обещавам да се поправя.
Единствено не съм споменал наличието на кран-машинистите, оставих най-хубавото за накрая. Този за директната спирачка си чака ръкохватката, а другия - влаковия - го броя готов.

53

54

Свършиха снимките. Обаче работата продължава, всичко е грундирано, започнал съм пожарогасителите... снимки – някой друг път.
Резултатите вече има как да се оценяват, надявам се да не бъдат подминати някое мое недоглеждане или объркан подход.


08.08.2016

Съвсем накратко няколко снимки от споменатото в последните изречения:

Пълнеж с доработки

55

Установих нуждата от запълване на още чупки около прозорците – този път от долната страна. Нали съм му свикнал вече, не беше много сложно. За да не хабя мястото с излишни снимки, добавих на тази завършените пожарогасители и кран-машинисти. Разликата в цветовете на последните не е случайна – такива са си, а на въпроса дали такива са били тогава... е, да предположим че да!

56

Тук са подготвени високоговорителите (диаметър 1,5 mm), механизмите задвижващи чистачките и стола на помощника – добре се вписва, нали? Столовете са огъвани приблизително еднакви, трябваше някакви шаблони да правя ако ги искам перфектни, но за два броя нестоящи един до друг... нещо ме домързя. Креслото на машиниста нещо не се получи по ширина. Изял съм материала при обработка и сега наново ще дялкам.

57

Има още, но нямам снимки. Хайде в следващия епизод.


16.08.2016

Малка стъпка в положителна посока – ще опиша приключения от опити за отливане на детайли. Разделих ги на две части, засягащи участниците в процеса и въпреки разделянето, пак се преплитат събитията. Няма как да е другояче.
Уточнявам, че резултатите се отнасят само за тези два материала и при извършените от мен прибързани или погрешни действия.

1. МАТРИЦА: използвах силикон СИЛАСТ Д2-П3. Принципно бил за гипсови отливки, ама ставал и за смола, даже повече от посочения за целта П30. На сайта е посочен П3 като по-мек от П30.
Понеже имах само една форма, отливах матрица на два пъти. Идеята беше даже четири да направя, но нали някой трябва и да лежи. Донякъде беше удобно – отливаш днес след работа, утре вадиш мастера и лееш втора матрица. Лошото е, че 24 часова матрица не е добре да се ползва за отливане, даже май видях някъде нещо, ама естествено не обърнах достатъчно внимание. По-късно пак прочетох (на сайта), че е точно такава работата – 5-7 денонощия до окончателно вулканизиране.
Насипах си аз смолата, утре след работа тръгнах да я вадя и... резултатът от експеримента по непукизъм е:
- матрица 48 часа – чиста работа, отливката се изважда като по филмите, а даже не ползвах отделител;
- матрица 24 часа – прилепване на силикона  към смолата. Чисти се на цена унищожаване на матрицата. Отлагане на изваждането с още 24 часа не помага на отлепянето.
Като повърхност и детайли (не че има много такива при мен), силикона се справя много добре. Даже тук съм показал отляти за един приятел прозорци за същия тип локомотив. Изчезнал му един джам и ползвах двата налични за да помогна. Тънкостенна отливка, прозрачна, вдясно е фабричната стъклария. На снимката се виждат и остатъците от матричните проби – основно кутията в която правих матриците. Все пак един силикон оцеля.

58

2. СМОЛА: споменатата преди време епоксидна PEBEO CRYSTAL RESIN
Доста е течна и се разлива добре, остава прозрачна. Само че след 24 часа (необходимото според инструкцията време за обемно втвърдяване) стои като гумена. Вярно – като твърда гума, но като че ли не трябва да е така и се съмнявам в няколко неща:
- не съм спазил пропорцията смола/втвърдител;
- производителя е объркал рецептата;
- смолата е стара (не пише никъде кога е произведена, само че е жива 6 месеца след отваряне).
Може също и самите химикали да не са това което трябва да са, но става сложна конспирация вече и най-вероятно истината е около първото тире.

За втори път пробвам отливане с тази смола. Предполагам не целя добре съотношението и слагам малко втвърдител. Писано е 1:2 в полза на смолата, а аз, за да не стегне по-рано може би, ползвам по-малко или просто ми се вижда че правилно съм отмерил... знам ли, уж следвам указанията за работа.

Иначе, ето какво се получи. След два-три дена извън матрицата, взе че стегна смолата. Това обаче не означава, че следващия път няма да сложа повече втвърдител. Тук вече е с обработена долна част – рязане, шкурки и полиране, всичката радост в моделизма.

59

Такъв е натрупания опит до момента с тази конкретна комбинация силикон-смола.
Резултатите от наблюдението на експеримента са: за фини (че и прозрачни) отливки задължително трябва да минат през вакуум и силикона, и смолата. За грубото става, обаче иначе криви образа на прозорците. Матрицата е пълна с балончета, които не са се пукнали на повърхността ѝ, но все пак се деформира повърхността на отливката.
Наложи се генерален извод от цялото начинание – ще сглобявам някакъв "смукател" за тези химии. Пак си отворих работа, вече нямаща общо с подвижния състав.


26.08.2016

Много ми се иска да си седя и човъркам по модела, но препятствия от рода на планини и истински локомотиви, ме възпират от това удоволствие. Връх Ботев и локомотив Orion отнеха от моделното време. Машината няма какво да се коментира, но върха... едно леко отклонение – Ботев Е възможно да се изкачи от Калофер за един ден. Вмъквам го като информация, понеже срещах различни мнения из мрежата и беше една несигурна екскурзия. За 13 часа става отиване и връщане, като мечки не срещнахме или настигнахме. Ще си позволя да сложа няколко снимки от пътя, не може това да остане несподелено.

60

61

62

Orion

Поради горните занимания, по модела няма много бутано:
Опит за пресъздаване на системата за ВДРВ (разкодирано - Влакови Диспечерски РадиоВръзки), или поне телефонната част. Радиото е модел MESA (някой вариант), което е много добре, но този факт не ни касае никак. Кабела на слушалката е от волфрама на изгоряла крушка. Не е с нормалните си навивки, аз ги правих наново върху опашката на 0,3 свредло и въпреки мен, се получиха добре. По-тънко и подходящо нещо от това свредло, за тази цел, вкъщи не намерих. А пък поставянето на място е гадна задача: телта се съпротивлява, размерите не позволяват да я захванеш и оформиш добре и успях да намачкам допълнително навивките. Сега като гледам снимките, макрото ми става все по-омразно – изобщо не е такава картинката на живо (там нищо се не види). Пластмасите криви, проводника още повече... ще преценявам какво да правя след боята.
Иначе пневмомеханизмите за чистачките са поприключени – определих кое ми трябва, изрязах излишното и добавих дръжки/ръкохватки за ръчното задвижване. Започват да ми харесват, само трябва да се посинят малко.

63

И издевателства над готови детайли: изчоплени отвори за вероятни светодиоди и издълбани канали с няколко отвора. Това последното отразява идеята да не се разтича излишното лепило в нежелана посока. Виждат се и отворчетата за позициониране на телефоните, както и пробно поставен един от тях. Нещо кабела при това увеличение прекалено крив изглежда... решението съм споменал по-горе.

64

Ще намина пак като имам нещо за казване.

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #3 -: 22 Декември 2018, 00:11:23 »
29.09.2016

Да видим докъде добутахме работата... Малко след последната излагация тук, дупчих и дълбах канали по плотовете, след което, залепих прозрачните детайли по местата им. Добавих им по една ламаринка откъм стената – има я, пък и не е голяма философия да се резне. Подготвих им и козирките, които залепих и китвах стабилно.

65

66

След цялата свинщина (кит, шкурка и пак шкурка), замазах положението с грундиране, като междувременно изрязах отвори за обдухването на челните стъкла. Там едни ламарини трябва да се огънат и засадят...

67

Поиграх си и с добавянето на една лайсна на прехода от тавана към стените. И нея я има в реалния свят, а и ще отвлича вниманието от снадката таван-стена (доколкото се вижда де ;) ).  Изфабрикувах тази камуфлажна лента от алуминиево тиксо – голям мързел ме е налегнал, не ми се ползва лепило даже.

68

Дотук добре, обаче започнаха едни прекъсвания като катерене по планини, празнични или съдбовни (зависи от коя страна си) инциденти наречени сватби, безумието от трупане на много почивни дни накуп, както и по-дребни задачки. Също и изчислителната ми техника се разболя и след подобаващи изследвания, монитора се оказа с проблемни вътрешни органи. Имал там подути кондензатори (май е развил "остър кондензит") и не изкарва образ и картина... още се лекуваме след трансплантация на нова карантия и дано му е само това.
Последните редове не са отклонение от темата - добре че успях да предам навреме проекта за фотоеца, защото се появи вчера в heavy metal ("плът и кръв" ми се стори неподходящо) и горното време не е съвсем изгубено.

69

Голяма благодарност за съдействието на колегите от NH Detail и всички свързани с "метализирането" на файла. Проекта е едно, но нали трябва и да се изработи, а тук резултата ми се струва, че е това което ми трябва – красота във формат А4.
Ето отблизо детайли засягащи 229: изолатори, стъпенки, буфери, табели, моето виждане за пресъздаване на фаровете, както и някои дреболии извън жп темата.

70

И тук: рамки на врати и прозорци, климатици, котлон, пулт, ламарините от отоплението споменати преди малко и прочая мелочь.

71

Отново браво на NH team (нещо се поамериканчих) за изпълнението, само дето вече нямам оправдание да не работя по темата...


10.10.2016

ARTU, искаш – получаваш. Е, не всичкият фотоец е за локомотива, но поне с интериорната част  май приключих.

Показвам в малко обратен ред, морят ме фотосесиите и затова не е представено хронологично. Първо стъкмих кабина едно, после подготвих дреболиите за втора и тогава снимах всичко заедно.

Свалени и изчистени, готови за монтаж. С червено съм мацнал ориентировъчно място за запояване, а зеленото показва къде трябва да се прегъне детайла. За ръчната спирачка има добавен един пръстен, набързо свит от проводник (не е включен в комплекта ;)).
Тук се е промъкнал и вторият климатик вече залепен към полистиролна основа.
Запълних пространството с интериорната платка за кабината. Дублиращи се явяват само котлона за втора и превключвателите на обдухването, всичко друго се ползва без остатък.

72

Подготвената за облепване с железа втора кабина: издълбани и шлайфани местата за детайлите – не ми харесва развалянето, но пък по не обичам да лепя върху грунд или боя. (Не че не се налага понякога, ама като може да се избегне...)

73

И няколко погледа към готовата първа. То има всъщност за фугиране, но откъм фотоец е приключено. За точно определяне височината на ламаринките за обдухване, трябваше да освободя стъклата на отделните прозорци от фабричната им конструкция. И без това развалих всичко около мястото на което се монтират.

74

75

Задна стена с ръчна спирачка на която е добавена ръкохватката в прибрано положение (да не пострада някой пътьом). Трябва да се добавят брави и едни други глезотии... Открих си грешка гледайки фотото, без него всичко беше наред. Ако някой ми я посочи, ще се наложи корекция.

76

Последно – външната врата на кабината. И тук довършителните работи са като на горните врати.

77

След сесията продължих да си лепя - към момента за втора остават да се добавят само вратите. От картинки не виждам смисъл, още повече, последните страници все едни табла и кабини ми се въртят по снимките и започна да ми писва от едно и също. Само ще добавя някоя след грундиране и вече боядисан "сичкото ентерьор".

Един бърз поглед в бъдещето показва, че няма да пиша тук сигурно до края на октомври. Дано поне успея да понаправя нещо с модела. Желая на всички успешен остатък от месеца!


04.11.2016

Привет отново! Като изпълнено обещание се получи – до края на месеца, че и отгоре. Остава въпроса "Къде сме ние?"
Ами... захванах се с най-видимото и отличително нещо по муцуната. Да, фаровете! Следвайки замислената и споделена тук преди години концепция, сглобих един комплект. То така лесно звучи "сглобих", но си искаше сериозна подготовка. За целта съчиних един "стапел" гарантиращ ми достатъчно еднакво позициониране на детайлите и съответно, много сходни резултати. Без да влизам в подробности (ако има интерес – обяснявам технологията), долу е резултата от първите запоявания (78.1). После всички готови (78.2) и даже замазана с Milliput фуга и срязани тръбички в резултат от напасване на място (78.3).

78

Е, междувременно запоих и гривните на буферите, като не се сдържах по някое време за една суха проба.

79

Съвсем в движение: маркиране за и вече готови отворите на другата челна стена. Както и проби на една от стъпенките. Трябва да огъна останалите...

80

Но да се върна на осветлението. Подготвените по горния начин фарове плеснах на място пак с Milliput. Следва подравняване което е видно от следващите снимки, като окончателното фиксиране стана с цианоакрилат на предварително предвидени места. После Milliput-а остана да стяга колкото си иска. Не ми хрумна друг начин за подравняване, освен наличното парче ламинат и правия ъгъл.

81

Поддадох се и на друга проба – с парче двойнолепящо тиксо и малко огъване се получи следния гъдел:

82

Продължението е стандартно – запълване, грунд, кит, пак грунд с промеждутъци шкурка, когато и както се налага и не задължително в този ред. Има още за изпипване, но няма да се спирам вече на темата, основната форма е докарана. Резултата е задоволителен, само ще имам предвид друг път да ликвидирам напълно тъмната боя под бъдеща светла такава. Подвежда в картинката. Като цяло, фаровете ми изглеждаха криви в едната посока, след грундиране отидоха в другата, по снимки е съвсем различно, а като го гледам пред мен – нищо криво не личи. То нали и правия ъгъл така казва, ама...

83

В промеждутъците когато съхнеше грунда, се занимавах с кабините. За задната стена: от тънка гланцова хартия си изрязах ленти с подходяща (според мен :-)) ширина. Залепих ги с Extra thin лепилото на Tamiya, много добре се получи, лепилото мокри хартията и разтваря пластмасата само под лентите. Добавих имитация на панти на едната врата – изтеглен литник, какво друго. На по-късен етап грундирах стените и плотовете, смесих си бои на око и минах разредена първа ръка на четка. Междинните резултати не са за пред хора, обаче човека запознат с цветовете там, каза че са достатъчно близо. Значи остава втора ръка и добавяне на финални щрихи, дреболии разни, но най-съществени.

84

Заиграх се и с друго, този път по покрива. Има останали белези след модифициране към подсерия 200:
1) затапени отвори от предишните изолатори;
2) очертания от опорите на пантографите при предишното им разположение;
3) нещо като заваръчни шевове ми се виждат отгоре, едни такива линии неясни около троицата изолатори и разрядника...
Реших задачите така - за 1) бяха предвидени ецвани "тапи", виждат се две-три от тях; 2) имитирах с някакво месингово фолио, а за 3) отново ползвах изтеглен литник при предварително издълбани места за лепене. После стъргах излишъка до приемлив (пак на око) размер, а какво се е получило ще разбера след време.

85

Засега толкова, пак се очертават две-три седмици тишина, а може и повече...
Хайде чао!


21.11.2016

Нещо не върви, ама хей така, между другото, нагласих следната работа. Плочите на гилзите откъм челната греда ми се виждаха тънки и им запоих по една 0,15 месингова пластина. По-добре стана, но не личеше преди следващата интервенция. А тя беше почерняне на готовата продукция. Топих материала във фабрична химия предназначена за такива безобразия. Не ми се забъркваше домашен коктейл, още повече содата ми каустик я дадох преди месеци за сваляне на боя от стъкло и още не се е прибрала и изобщо... това е друга работа. Та накратко – ето:

86

87

Тези малките "дръжки" са за локомотивната спирачка. Едното е чисто ново, след като предшественика му излетя във въздуха и не се приземи повече. Беше готово за почерняне, но  невнимателно захващане с пинсетата го изличи от моя свят. Трябваше да изработя друго и ми беше много приятно от цялата история, която коментирах своевременно с малко (като разнообразие) думи.

Затварям сергията до някой друг път с идеята да е дори тази година.


28.11.2016

Да, тази година е, даже следващата седмица. Успях да си открадна три съботни часа. Другите ги изпихме с чорбаджията, който ненадейно (но не и неприятно) за мен намина към София. Огледа и одобри постигнатото, то друго не може и да каже - като е така разфасована машината смее ли да гъкне, не се знае какъв краен резултат ще му предложа след време...
Но да се върна към работата, че пак се отплесвам: "пилотското" кресло - има ли смисъл да описвам снимка? Части за  седалка и готова такава. Първоначално мислех да я насадя на един 2 mm квадратен профил, но естета в мен надделя. Сега гледайки по-правдоподобното окачване и представяйки си варианта "гъба пачи крак", съм доволен от навреме дошлото ми желание за работа:

88

И сравнение с обикновените столчета в кабините. Тях ги грундирах с тамийски флакон, после минах със синята боя и понеже сивото прилича на истинския сив цвят, мисля да не пипам повече тук. Иначе вляво е първия вариант на седалката, вижда се разликата с новото, сякаш не е за този мащаб... дали да не изградя локомотив около нея – копчето го има, сега само балтона остана.

89

Трите ми часа пък даже бяха прекъснати със споменатото гостуване, затова след бирата някак сглобих онези пръснати части, а то пък успя да се получи втора седалка. Направих и заготовки на скоростомерите, манометрите и осветлението на пултовете. И естествено проба на място:

90

По снимките няма резултати от други дейности, като: синя боя по седалките, изработка на лостовете за отваряне на прозорците и някои довършителни, които ми е по-лесно да не изброявам. Но ще се хваля най-безсрамно когато му дойде времето. Като цяло локомотива май започва да ми харесва, дали да не си го задържа докато и без това е при мен...

Няма повече. Сега тръгвам и когато – тогава. Чао и успехи!


12.12.2016

Упражнението за тази седмица може да мине под общ знаменател "вапцане". Как другояче да го нарека като беше основно това? Оцветяване на показваните по-горе съчинения и пълнеж, съчетани с някои финални украшения.
Първи пример: кресла, телефони, високоговорители и т.н. Тази пръчка горе е една заготовка от 0,5 полистирол, ще я спомена след малко пак. Между другото, телефоните май ще оставя така – чудех се дали не трябва да се правят отново, но като ги гледам ще свършат работа.

91

Предпоследен поглед към недоправените кабини, на следващата снимка (когато и да е) ще са готови. Тук е малко обърнато разположението, дясната колона снимки е кабина 1, а лявата – 2. Та, поиграх си с мазане и (д)ефекти: малко разминах цветовете на различните панели, очертах ги с едни прахчета, с молив имитирах леко разни скрепителни елементи и ключалки, колелата за ръчната боядисах и протрих на места (добре че отдолу бяха черни), мазах боя и по пода, като го очаква разкрасяване тези дни... А, да не пропусна – имаме си брави :)
Там на стената на кабина 1 има един отвор за онази горната заготовка, това ще е имитация на някакъв ключ, който за момента не ми е интересно какво точно прещраква, важно е че е на видимо място. Другата доработка е имитацията на гуменото уплътнение около вратите – взе ми здравето тая гад! Боядисана в черно тел, която проврях през отвор под вратите, като преди това ги обиколих с нея. Не искам да си спомням как застана на място...
За пултовете няма какво да пиша, едно сравнение с предишни снимки е достатъчно, а пък аз си чакам декалите за таблото (печатащият, чуваш ли ме, чакам...). А под пулта, там където стъпва машиниста не са ефекти, това се получи от пинсетата и мисля да не го закачам, не ми пречи.
Към момента всичко е запечатано в с лак сатен, мисля да освиня малко стените и да коригирам каквото не ми харесва (много черна стана гумата).

92

Тук пък няма какво толкова да се пише, същите изпълнения на ново място. Долу вдясно са лостовете за прозорците, почти готови, остава да ги резна и една топка на върха да издялкам.

93

Е това е, до края на годината мисля да приключа с интериора и дано не остане като пожелание.


20.12.2016

Вероятно последното за тази година включване и със сигурност последното за задните стени на кабините - нямам намерение да пипам повече там. Но какво довърших все пак: мераците описани предишния път ги осъществих – пода наплесках със смес от черен и тъмносив патинатор, стените също но с друга концентрация на материала, цвета на гуменото уплътнение “загасих” леко с бяло прахче и според мен стана по-истинско.
Това е до момента на описанието: кабина 1 и 2 преди запечатването със сатен.

94

95

Последва лакиране и чакане, като междувременно изпъкнаха по-тъмни тонове от прахчетата. Финалните щрихи са прозорците на вратите и техните уплътнения (пак черна гума). За стъклата ползвах 0,8 вералит или поне за такова ми го продадоха. В крайна сметка ги издялках на ръка, а мислех на струга... обаче времето за подготовка на нужните приспособления и съмнителния краен резултат ме разколебаха. Определено така стана по-бързо. Залепих ги с Ц-200 и не ги мисля повече.
Но с гумите беше различно откъм интелектуален напън. Както и при обществените поръчки (е не винаги де) имаше няколко варианта. Проиграх един, друг направо отхвърлих и остана медната тел - 0,3 mm, с обгорена изолация и самият материал поизпечен, навит на подходяща окръжност, рязан по размер и киснат в почернящата химия. Нарочно го гласих леко по-широк за да може да щракне на място като зегерка. Така и стана, даже си стоеше самичък там, но аз се застраховах с малко Future и приключих задачата. Живея със заблудата че съм избрал най-добрия вариант за гумата, ама ако беше обществена поръчка сигурно щеше да е още по-добро (както винаги де). И пак 1 и 2:

96

97

Приятни и спокойни празници ако не се появя пак тази година!
« Последна редакция: 22 Декември 2018, 00:26:27 от LDimitrov »

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #4 -: 22 Декември 2018, 00:14:02 »
30.12.2016

Не познах – имам да добавя финала (почти) на тавана тази година. Отляво-надясно на следващата снимка:
1. Климатиците – грундирани с белия Surfacer, мацнати с някаква бяла боя, пръснати със сатен лак, решетките обработени с черен прах, завършено с мат лак. Не съм целял да останат чисти, те и не са.
2. Съставни части за таванното осветление. В името на моделизЪма преди време се пожертвах да открия алуминиева ламарина с подходяща дебелина. Голяма мъка беше намирането на нужната бирена опаковка, но се справих и сега направо ползвах материала. От това са направени шайбичките, след което от един флакон на Dupli ги хромирах малко (не личи заради кофти разположението спрямо светлината). “Плафоните” пък са от 3 mm прозрачни заготовки на Lion Roar. Май ще ги мина с една разредена бяла боя, леко матови да станат.
3. Лостовете за отваряне на прозорците – готови! До тях са разни лостчета и контролери за пулта, който още си чака декалите (да, все още!).

98

Ей така ще изглежда тавана като свърша с него. Тук само съм подредил някак нещата, без да съм съвсем сигурен в точното разположение на ламБите. Може би трябва да са малко по-прибрани към климатика, но едва ли е толкова важно – така ми изглеждат по-равномерно наредени по ширината на кабината. Ако се търси по-голямо сходство би трябвало да се мести осветлението на истинския 229, аз тук приключих. И то защото два пъти ги позиционирам вече – някаква глупост ме обърка, та ги бях нагласил към челните прозорци (разбирайте: отвори на тавана). Последва “дупки запушваме всякакви” с целия комплект кеф към тях, ама вече не личи, нали?

99

Сега наистина приключвам работа чак до другата година. Весело посрещане са същата и пожелавам на всеки каквото му е нужно с червени ботушки.


16.01.2017

Тъй като се появявам за пръв път тази година – да ви е честита! То май ѝ посвикнахме вече и поне аз не виждам да е много по-различна засега от старата, но... това е положението. Да видим все пак какво допринесе към темата до момента.

Декали! Най-после! Поглед към листа и започнатото лепене.

100

След поставяне на всичките, игра четката с черна боя (за корекции) и им пръснах един сатен лак за да не ми блестят много. Съхнене, помотване и накичих всичката карантия предназначена за пултовете. Както и седалките...

101

Поглед отгоре. Гледайки снимката, се зачудих как така се отварят стените в горния край. Нали нещо там прави ъгли, мерене, гласене, а пък то – зяпа? Е, усетих се че съм усилил сглобката стена-под с една лента която повдига задния край и... това е. Грешката е вярна.

102

И самички

103

Дотук добре! Кабините са готови с две изключения – таванното осветление може би ще стане работещо (какви идеи им идват на някои нахали) и една дреболийка обмислям дали да не добавя. Нея ще коментирам друг път, сега записвам: интериор – 2.

А да си призная какви гадни идеи ми идват пък на мен (май не са патент само на нахалите). Успокоен от приличния финал на кабините, или успокоен от финала по принцип, разгледах по-обстойно покрива. Да не го бях правил по-добре – промених си първоначалните намерения да нахвърлям обратно сваленото по-рано и да се размина с минимални корекции. Оказа се доста различен вида на модела и реалното нещо. Освен споменатите по-рано "тапи" и заварки, се отвори още работа:
- повдигане на изолаторите (едни пластмасови шайби си направих);
- модифициране на фабричните изолатори;
- изработване на няколко вида нови;
- нов напреженов трансформатор;
- нова част на ГВП;
- "скобите" за повдигане на секциите от покрива;
- различни връзки за заземителни въжета;
- една редица дребни правоъгълници (озориха ме гадовете, особено при рязането);
- двата замрежени отвора за въздуха – тотално различни, явно от Кончар вече са модифицирали там;
- заличаване отворите за болтовете държащи пантографите на място.

Сигурно съм изтървал нещо, затова при работата ще внимавам повече, то всъщност нали там е важното. Последното тире обаче, отваря цял раздел в психологията (или психиатрията?), повдигайки темата за пантографите. Лудостта започна от различните изолатори и може да ми се доверите, че моите са по-истински. Снимки 104.1 пантограФ (фабричен) и 104.2 пантографМ (модернизиран) сравняват история и настояще/бъдеще. Също така намерих приложение на разни изостанали литници :)
Тихата ментална нестабилност катализира към по-невъздържана от поглед над изолаторите – конструкцията на пантографа. Фабричните имат нещо общо с вида на истинските, но от само себе си се наложи решението – режи! (Така бъдещето от горните снимки стана история и цялата ситуация само показа колко кратко трае бъдеще времето.) Замисълът прозира на 104.3 и предстои не много дълбока модификация, вече означена като М2. А иначе на снимката се вижда какво се получава от малко пластмасови профили, тел и един хухавел.

104
Всичко се разваля нарочно, с идеята собственика да се откаже скоро от мен в "Държавен вестник" и да си задържа машинката.

Това е,  засега сме дотук, ще е добре ако успея да понаправя нещо преди март месец, но не ми се вярва (както и отказването).

P.S. За кофти фокуса на някои снимки се извинявам – първоначално не личи на апаратния телевизор, а и обектите са на различно разстояние и снимачката се чуди къде да гледа. Ако има някой с читав апарат, може да нагласим и по-добри.



15.03.2017

Работата тихичко продължава без да се отразява тук. Нищо тайно няма, просто тотална липса на писателско вдъхновение. Снимки обаче се правят своевременно и нищо не се губи.
Към списъка с изредените през януари промени следва да се добавят неизброими дреболии разкрасяващи покрива. Е няма да стане, ще се споменават в движение – не мога да ги следя повече. Вместо това ще описвам работата по отделните покривни елементи (в малко разбъркан хронологично ред).

Едно зяпане и заничане по климатиците реши съдбата им – въ̀рти с ножа! Подмяната на участъците с решетки беше лесна, повече време отне "просветването" на отворите. Едно шлайфане и внимателно чистене на метала, позволи да ги ползвам. Долу, на 105.1 и 2, се виждат готов (към момента на снимката) и полуготов климатик. Разликата с изходния материал е... е, има такава. Следващото рязане се оказа, че трябва да е по дължина – искаха разширяване, понеже не пасват като картинка под ламарините които ги пазят. Отначало се зачудих, после ми светна: на модела са някакви си румънски, докато нашите са поставяни в Кончар. Няма как да станат, та, триона и - разцепих единия. Две дебелини листов полистирол решиха задачата. На 105.3 са разширената и нерязаната версия, а 105.4 показва втората в процес на "ремонт".

105

На следващата снимка някои етапи можеше да ги няма, но аз трупам обем публикации тук и ще защитавам дисертация някой ден. Поред: готови и замазани с кит, от който голям смисъл нямаше понеже не се виждат шевовете, но го мацнах по навик (технологията трябва да се спазва!). Имитирах сглобката на горна и долна половина – теглен литник обикалящ цялото съоръжение. За хоризонтиране на същото, залепих полистирол с подходящи размери на подходящото място. На следващия ден игра фрезата и се получи каквото се вижда. (А по някое време се появиха и основите за пантографските цилиндри, като им предстоят довършителни работи.)

106

Вътре също понапълних малко, къде с провиждащо се през решетките, къде с фантазия. Няма особено значение обаче. И изгледи от полуготовия възел, повече – след часа по рисуване.

107

Чарковете по покрива: ГВП, разрядник, трансформатор, фабричните изолатори с лека доработка и цилиндъра с неговия си изолатор. Личи си как е правено, няма какво да се обяснява, даже става ясно защо така бавно действам – низането на шайби с различен диаметър е гадна работа.

108

Почти безразборно детайлизирах покрива т.е., налепих си разни железца тук-там. Основно крепежа (фланци?) на различните изолатори. Променени са и отворите за вентилацията.

109

За пантографа който се промъква на някои снимки ще има отделна глава в книгата, а аз засега си пробвам силите с това:

110

Към момента вече е конкретизирано как да подходя за изчистване на концепцията за коректно асемблиране на детайлите от... егати глупостите, а? Ползвайки нормален речник – ясно ми е какво да направя. Не знам какво ще стане, но просто няма да руша преди да съм сигурен. (А как ме влече...)

P.S. И нещо за разведряване, че много навлязох в подробности - "български" локомотиви рамо до рамо. Е, само на единия задния край се губи в далечината :)

111


12.10.2017

Как лети времето... а аз идвам седем месеца по-късно и то с въпрос. Първо обаче оправданията: 4-5 планини, едно море, 2-3 командировки и някои други задачки (+ лежане), изядоха моделисткото време. Е, то не че иначе щеше да се свърши кой знае какво – продължението изискваше проучване и избор на подход към работата. Тук се връзва и моя въпрос: предстоят модификации (сервозадвижвания, електроники, осветление, пантографи) които не са пряко свързани със стендовия моделизъм. От друга страна, ще публикувам само конструкция и разположение на споменатите елементи, без движение и без оливане в обясненията. Да ги добавям ли към темата или да се придържам строго към заглавието на форума? Ще ли представлява интерес цялостната реконструкция на машината или не ще? (Да прескоча тази част, а?)

За да илюстрирам какво имам предвид, прилагам картинка от борбата с осветлението за което едни невъзпитаници се сетиха впоследствие. Цялата беля е, че под таванната плоскост съм залепил едни, да ги нарека, дистанционери (на предишни снимки се виждат). Те пък пречат на светодиодите да си застанат спокойно на мястото. Конфликтните зони съм ги обозначил на половината таван, червеното е дистанционера, синьото – пътечката на светодиодната конструкция.
След известни разсъждения и опити, се стигна до касапския метод който избягвах – рязане през тавана. Рязане, лепене, кит, шлайф, боя (мисля че замазах положението) - не са нужни повече коментари към снимката, сигурен съм ще се ориентирате кое какво и кога е. За чистенето под тавана също не ми се отваря дума: изкъртих го тук-там, минавах с едра шкурка за да стане проходимо мястото... ей такива едни работи.
Подмених и ограничителите на кабинната стена, понеже предишните станаха неподходящи при развоя на събитията.
Към илюстрацията съм добавил самата осветителна инсталация: две калайдисани и огънати  жила от телефонен кабел, диодите и тънкото мостче между тях. Някога ще се свържат някъде.

112

Като има още – ще го споделя. Разчитам на няколко отговора за да се ориентирам в интереса към описаните промени.


25.10.2017

zam07, благодаря за отговора! Един – един, не е съвсем безинтересно значи. Споделям позицията ти, като накратко ще вмъкна: на мен няма да ми се размине и борбата с осветлението и електрониката. Затова беше забавянето – запознаване с новата материя и подготовка на материална база за продължаване напред. (Не е само лежане, както се закачах миналия път.)
В общи линии, мислех да се придържам към стендовата политика, като отбелязвам влиянието на нетипичните за тук елементи, върху външния вид и конструкцията на някои възли. Има такива - например, идеята за пантографите претърпя основна ревизия. Това идва точно от бъдещото натъпкване на вътрешността с електроника. Ако се приеме, ще правя нов "вид" пантографи, но всяко нещо по реда си...
И без повече отклонения сега, а надявам се и в бъдеще, да продължа по същество: към борбата за достоверност добавям долните снимки. Една скара, прозираща през мрежата на отворите на вентилаторите за охлаждане на съпротивленията. Всъщност, подочух че това били самите те, но не ми се проверява. Интересното е, че и на модела май пак ще има съпротивления на същото място.
Картинката е ясна, няколко "гребенчета" подредени едно до друго. Фиксирани са със запояване, но само по външната страна на конструкцията. Така опазих чисти видимите сглобки, а пък си стана здраво. Подравних лицевите страни върху лист шкурка и пробно ги заклещих по места. Те взеха че застанаха точно – като за там правени изглеждат.

113
Сега да им намеря една мрежа като на следващата снимка и ще чакат момента на окончателно сглобяване.
 

114
Кратко включване, но за сметка на това ще прекъсвам, че ме чака каляваща или разстройваща нервите занимавка с детайли за модела. Надявайте се на положителен резултат. Аз правя същото.

P.S. А за 19-ката... не е съвсем изостанал, просто други напреднаха повече. Един Виген с подобно качество засилих и даже е по-напред от МиГ-а, но правя когато за каквото ми дойде вдъхновение. Поне тук (хобито) мога да си го позволя.


07.11.2017

Продължавам напред с леко връщане назад. Тук ще последва една разбъркана разходка из времето – идеи, прототипи, опитни образци... хм, как звучи само, човек ще си помисли че нещо истинско се прави.
Някъде бях споменал пантографи и борбата с тях. Започвам отначало: целта е да се постигне максимална прилика с истинските. Или поне аз колкото мога, с оглед ползваните елементи от фабричните съоръжения. На снимка 104 най-добре се вижда започнатото, 1,5 mm кръгъл пластмасов профил, усилен надлъжно отвътре с арматура, като същата служи и за сглобяване в едно на трите основни части. Предимствата са лесна обработка и сглобяване, недостатъците се предсказуеми – трябва внимателно да се работи с цялата конструкция. А работа по нея има: разни крепежи към покрива, връзката на рамената с основата, механизъм за застопоряване на пантографа в свалено положение, "закачалки" за пружините... даже преработих далечната опора, тази самичката. Изрязах канал и обиколих с тънък проводник арматурата вътре, беше нестабилно иначе. После виках шпакловчици, то се знае. Имаше някакви преходни варианти и напасване на цялата конструкция, обусловени от желание да намаля обема работа, но не стана. Криви пружини, грозен вид, кофти заключване... На снимките се вижда какво е постигнато, като е добре да се помни фразата "Отрицателният резултат, също е резултат!".

115

Какво му е отрицателното? Ами тази основа няма да се ползва. Изобщо. Направо смених концепцията и отпаднаха вариантите за заключване в долно положение. Бях замислил един толкова хитър, че съвсем естествено не стана достатъчно надежден, втория се получи, но пък по други причини няма да се ползва... вижте сами.

Като привърженик на heavy metal-a, преминах лесно на тази вълна (принципно я избягвах умишлено). Тук беше обратното, обработка и сглобяване не особено лесни, готовата конструкция обаче е друга работа. Използвах опита с пластмасата и се получи каквото се получи. Ще си спестя буквите, понеже картинките говорят повече. Може да са разбъркани хронологично, което пък не ме притеснява хич.

116

117
Грозно изглеждащите спойки са поради изтичане на припоя някъде във фугите, затова пък се получи здраво. Има как да ги разкрася после ;-)

Шарнира за малката щанга (имената си ги измислям): лента отпадъчен материал от фотоец, ширина милиметър, отвори 0,4. После рязане и оформяне на закръгление с пилата. Междувременно прорязах канали където трябва да застанат. Упражнения с поялника завършиха изработвания възел. Май се получи... то важното е да е различно от предишната версия и да не позволява на щангата да ходи където си иска – само ротация около оста.

118

А така изглежда недообработено и недовършено, но на място. Поне ги напасвах и белязах кой е  1 и кой 2.

119

Всичко е запоявано, като пак тази опора, самичката далечна, е изпълнена от месингова тръба, с идеята през нея да минава нишка с която да се вдигат и свалят пантографите. Това ми се видя добра идея, понеже повечето време и без това са свалени (няма да личат отворите). Тук избягах малко от достоверността, в името на работоспособността. Очакват ги финални щрихи, когато успея.

За момента толкова относно основата на съоръжението, следва подвижната част: рамена, каретки, лайсни... Малко закъсняло разделяне на задачите, добре споменах разбъркване в началото, че няма как да се опише цялата игра около пресъздаването. Та – подвижната част отгоре-надолу! Два фотоецвани детайла запоени един за друг, които после фиксирам заедно с тънък проводник за да не се разбягат при следващия етап. От фабричното нещо, се изрязва където съм посочил, и се получава нещо такова.

120
После ясно какво се случва, запояване на "винкелите", махам фиксажа от каретката, и нанизвам обратно новата конструкция. Остава само да се огъне по правдоподобен начин, но тук съм в стихията си – да кривя, дупча, режа и т.н. Към поредицата технологични процеси не съм добавил пилене и игра с шкурка, но те са неописуеми и може да се обобщи просто: когато и където има нужда.

121

Има още един детайл за добавяне, това са "закачалките" за пружините. Ще ги покажа в процеса на производство. Както и самите пружини естествено. Не че няма готови, виждат се по снимките, а просто се явяват нещо като прототипи – както пластмасовата основа.

Няма повече, значи стига толкова и чао засега!

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #5 -: 22 Декември 2018, 00:15:45 »
08.12.2017

Гледам какви съм ги дробил предния път. Хм, пантографи – нещо много нависоко съм литнал, я да слезем по-надолу и по-навътре в нещата.

И здравейте, студенти!

Привидно се отклонявам от стендовата тема, за да се похваля, че изпълних успешно пионерското поръчение. Схемата долу показва всичко: между двигателя и тавана има 6,5 – 7 mm. Тези сивите фигури по ъглите са част от друга "схема" която предстои да обясня, но те пък ограничават отстрани. В крайна сметка се вместиха нещата, без да натискам с крак.

122

Малко хроника из вътрешния свят на локомотива. Всичката карантия която няма да описвам, трябваше да се събере в търбуха на животното. Което наложи освобождаване на достатъчно място – задача точно като за мен. Не помня (и не ми се търси) дали съм слагал тук снимка на гола рама, но продължавам с обработваната.
Снимка 123: основната работа е свършена, къде по-добре, къде - не. Добавени са двете втулки които си спретнах: размери, резби, подходящо оформяне, почерняне, лепене... каквото там трябваше. А трябваше и последващо фрезоване, там където двигателя после опря върху тях. Обаче после спря да опира, то се вижда какво е било. Цялата разправия с тях е, за да може да се завинти машината за една поставка с прозрачен капак. Направо си е обърнат аквариум със синьо-жълт рибок вътре. Моето виждане е, че това нещо няма повече прибиране в кутията. Остава да му се направи една витринка, хем да има къде да си стои и в какво да се пренася, хем да се пази от прах и най-вече от пипливи ръчички. (Това не мога да си го обясня: ако го пипнеш, по-добре ли ще го видиш? Брайл? То не е за пипане, то е за гледане!) Както и да е – клетка!

123

(Пак разбърквам времевата линия, ама...) Показаното дотук и бъдещо отнемане на материал, породиха въпроса: не олекнахме ли много? Бърз оглед установи единствените свободни места и без да се интересувам дали е достатъчно, се задействах. То и да искаш повече – няма. Два бързи "мастера" и неколкократно забъркване на гипс, доведоха до форми за леене. Седмица по-късно какво леене беше само – разтопяваш оловото директно във формата. Несериозно, но не ми се занимаваше много. Естествено, не се получиха красиви тежести, но поне тежат, което им беше и предназначението. Едно от свободните места са въздушните резервоари, комбинирам ги на една снимка заедно с втулките. Залепих ги към рамата с Poxipol, не ми се щеше пластмасата да ги носи, и без това остана на два винта (от четири). Втулките ги оставих малко да излизат навън, но нито ще се виждат, нито са грозни. За сметка на това, имат достатъчна дължина за да държат здраво.

124

Една междинна и една снимка с краен резултат от тъпкането на пълнежа. Няма какво да се обяснява, инсталации и др., не са по темата. Важното е, че всичко се вписа чудесно, къде с канали за кабелите, къде с лепене на кабели по стените. Между другото, тиксото е голяма работа, държи целия модел заедно. Само да отбележа – на 126 се вижда къде са другите тежести. Тук толкова: готов, пълен и май не пипам повече. (Като цяло, кантара показа почти еднакво тегло със серийна машина. Обаче ще го надвиша когато му накича всичко подготвено. Е, ако трябва ще махам от оловото... как дойде.)


125

126

И нещо за което няма да слагам отделна снимка, защото все някъде ще се види между другото. Забелязах различната форма на прожекторите погледнати отгоре. На долната схема е показана началната форма, аз лепнах един изкривен полистирол 0,5 mm, после всичкото рязане, кит, шлайф... (май ще го наричам вече "баене", което е много често, много задължително и много пренебрегвано). После фрезата нагласи правата линия и приключи корекцията.

127

Не знам за вас, но аз виждам фотографии малко, а работата зад тях – много. За утешение, че скоро няма да пиша, ще затворя кръга с приказки за споменатите сиви фигури от първата схема. По дължина на машината, горе, на границата стени-покрив, има едни замрежени отвори. През тях прозират три надлъжни ленти, предполагам за да пазят колкото може водата да не влиза там. Не че нещо, ама не е нужна вътре. Последната налудничава идея е, да се пресъздаде това място на модела. Някъде горе съм сложил снимка на ранните варианти (110). Тази мрежа се оказа доста плътна и последва безумно ровене из мрежата в търсене на мрежи, което доведе до избор на мрежа от themeshcompany(точка)com. Поръчах няколко вида, пристигнаха, избрах една и зачаках да мине лятото. Просто Poxipol-a който върши най-добра работа, стяга ненужно бързо през този сезон. Това не пречеше да се пробвам с един въздухозаборник (да, това им е предназначението), като подготвеното място което се вижда на снимките е идеализирания вариант. В действителност нещата се промениха, но важното е, че е възможно.

128

Така изглежда при първи опит и след боядисване на мрежата в синьо:

129
Бива, а?

Обнадежден, обработих рамките: почерняне, обратната страна за сравнение, грунд (тъкмо да изсветлее малко) и боя.

130

Обгорих мрежата (неръждаема стомана) за да не ми свети много и започна лепене на всичките рамки върху нея. Преживяване за което няма да споделям, направо не ми се говори, затова тихичко добавям резултата. Междувременно нагласих и "водостоците". Също така, свалих пробната мрежа...

131
(Много ме радват разни машинни снимки, затова пробутах една тук, а и съм пропуснал нещо. Там над маховика огънах един проводник, за да не опрат жиците в движещи се части. Ей така – за всеки случай.)

Предполагам вече е ясно защо скоро няма да се появя. Следва монотонна и изнервяща работа която все някак ще боря, другото е повторение на постигнатото. Ще се включа вероятно следващата година, ако междувременно не се появят въпроси тук.


29.12.2017

Каква стана тя? Очи се плашат, ръце – не! Противно на моите очаквания, с радост ще добавя няколко празнични (не само заради календара) снимки. Всичко е разбираемо и без текст, но няма как да не досадя малко с, уж, пояснения.

Мрежите са по местата си! Направо се родих отново. Начинанието наложи изработката на допълнителни помощни средства: „стенд” за фиксиране т.нар. коруба на модела, за да не мърда при фрезоване, както и едни специални профилни ножове – за оформяне мястото на стиковане на новата мрежа към стената. Безобразно стъргане на пластмаса, ако питате мен, но горния изказ звучи по-сериозно. Избрах следния подход: първоначално, с машината, отнемам материал успоредно на покрива и после, на ръка, с ножовете, си проправям път надолу по стената. Само леко и внимателно, че там е инфарктна зона. За ориентир – белите ъглови полета от схемата на снимка 122.
Няма снимков материал от цялата свинщина, но ето глобален поглед в различни моменти:

132

Отвътре е подобна картинката. Понеже, „въздухозаборниците” не са отваряни едновременно и после да им се поставят мрежите, съм ги запушвал последователно, за да не се задръства готовото с прах и всякакъв боклук. В горната половина на следващата снимка се вижда – крайните отвори са покрити с хартиено тиксо. Отвън също беше затапено, но няма нищо интересно в това.

133

Много тежко беше напасването на отделните мрежи. Колкото и да ми е било занимателно, все пак явно ми е повлияло – накъде в този период, жената пита защо не съм спал спокойно и какви съм ги говорил насън (дано не е било името на любовницата, не знам). Такова нещо не е имало откакто сме заедно, а това е от... доста време. Нека не звучи като коварен (гестаповски) план тази машина да остане единствената с такава доработка, но си пазете здравето, особено психическото. Не отказвам никого – всеки е свободен да опита подобни изпълнения, аз обаче не бих повторил.

Връщам се към работата - за всяка мрежа процедурата е еднаква: оформяне на мястото за монтаж, фиксиране внимателно в няколко точки с цианоакрилат (реклама: SuperBond, наистина хваща супер!), и окончателно „бетониране” с Poxipol. С това последното приключих точно днес, като известно време не желая да виждам двете тубички. Незнайно колко пъти забърквах от тях, но сега поне остава боядисване на мрежата и после да монтирам вътре тройката „ленти”.

А това е мъченика, положен за фотосесията върху уреда на Инквизицията, заедно с другите самоделки (добре, че си спретнах такова нещо, пробния отвор ми избяга и фрезовах малко от покрива). Нарочно няма да давам детайлен изглед на готовата продукция – и без това ще има други след боядисването, да избегнем повторения, а?

134

Толкова за тази година. Междувременно, в съседния форум има описание на частта извън стендовата тематика. За да не цапам тук, я нагласихме където трябва (и за да не се затрие шестмесечно разузнаване и опит). Незаинтересованите да прескочат следващия линк: 46 229 от донор ROMPETROL и да се ориентират към масата.

Весел празник и успешна 2018-а!


01.01.2018

Честита нова година! Здраве и късмет преди всичко!

И последен отглас от миналата (ампулите на 30-и, другото някъде по-рано беше):

Започната е основата за поставката на модела. Парче релса, остатък от близо метър дългите Flex или както там беше точното име. Другото е разпенено PVC, съобразено с описаните по-долу глупости които ми ражда главата. Иначе мерих, рязах, лепих, запоявах, пръснах леко боя от един флакон, после залепих и релсата. Междувременно обаче, я бях почернил. Следва омазване на релси, траверси и скрепления според вижданията на автора. Недостатъчно към момента, ще продължа когато се баластира пътя и оформи цялата поставка.

135

136

Покрай идеята за „витринка” на модела, съвсем естествено дойде и друга: а защо не направя линията с възможност за свързване към управлението? Така, като му хрумне на някой, ще може да си свети, вдига/сваля пантографи и подсвирква колкото си иска (детска радост) или поне докато не спре тока. Дотук нищо сложно, две жици и готово, но витаеше и едно притеснително допускане. Ами ако, така както локомотива е закотвен с два болта, този някой пипне тягата? Не, че не му/им вярвам, хич даже, ама ако случайно бутне там, къде отива машината? Усетих, как се налага да изключвам двигателя от инсталацията, докато е „заболтен” звяра...

Принципно веригата е: релси – колела – адаптер – декодер – адаптер – LC филтър – двигател. Реших да се вмъкна на последното тире. И то да прекъсвам и двата полюса. В Radimex открих каквото ми трябваше, поне по габарит – двойна рид ампула, ø2,5х15 mm, или нещо такова. Нарекох я двойна, защото има по един нормално отворен и нормално затворен контакт. Нужен беше само последния вид, но нямаше подходящ размер. Нищо, с клещите махам крачето в повече и съм готов. Нататък ясно – оформяне на крачетата, залепяне една към друга, усъвършенстване на инсталацията и напасване към мястото за постоянно пребиваване.

137

А мястото ясно къде е. След добавянето на баласт в резервоарите, сандъците за акумулаторите ми седяха някак празни. Е, вече не са и с приближаването на магнит към тях, изолирам двигателя (да, наистина цъка нещо вътре). Успях да го докарам по-стендов модела, нали? Затова и дописвам това тук. Сега, с тези предпазни мерки, мисля, ще успея даже да го застраховам.

138

Надявам се замисленото да сработи правилно. Ако не се получи, ампулите лесно се махат... А аз побързах да вмъкна последното от миналата година (докато го помня).


08.01.2018

Кратка климатична справка: навън 10 градуса тези дни, аз – осцилирам. 37,7 вчера (започна от събота на смрачаване), днес сутринта няма (жив ли съм?), по обед вече напредвам с 38,5. Може би не трябваше да ходя до работата... Интересното е, че високата температура по не я усещам, в сравнение с по-ниската. Все тая, да продължавам с модела, предпочитам боледувайки да върша нещо, отколкото да лежа и чакам... какво?

А работа има отметната. Да видим сега: радвах се как просветват залепените мрежи (няма да има такива гледки повече), а на последната, модела е вече маскиран и готов за боя.

139

Преди маскирането обаче, трябваше да се фугират улуците (леко маркирано с червена чертичка). На лявата още очакваме интервенция, средната е вече оформена, дясната е дори и боядисана. Фугата запушвах с онзи маджун, Milliput, от сивия модел. Това го мъчих първата седмица от тази година – по сектор, сектор и половина на занятие, че товари очите и нервите.

140

Поглед към готовото след пръскане: синичко стои, но май малко по-тъмно. Ще се оправи, усещам го! На втори ред – със залепени лайсни, а долу някои все още очакват да си отидат по местата. Лекичко ги омазах с гримовете на Tamiya, да имат захабен вид.

141
Леко отклонение: получи се нещо, което отбягвах, но явно няма как, или просто не съм се старал достатъчно. Лентите умишлено не съм ги гласил много-много да стоят прави. И по истинските машини също има такива явления, но дали на 46229 са изкривени точно по този начин и точно на тези места... тук вече сам се усетих как прекалявам (някои отдавна ми го говорят) и оставих нещата така. Това място го зарязвам да бъде събирателен образ на този тип локомотиви, нищо че съм се концентрирал върху определен номер. Та, принципно отбягвам събирателния образ, но вероятно, ще има още компромиси.

Да приключваме: лепих „тройките” по познатата технология - цианоакрилат и Poxipol. След което, оставащият канал запълних пак с Milliput, този път от жълтия. Не знам дали си въобразявам, обаче е по-мек и по-подходящ за това място. Да не съм голословен: единия ред са залепени, другите донякъде фиксирани и чакат. На средната всичко е приключило и въпреки че ме няма там, в този момент изглеждам много доволен (още една дивотия ми се махна от главата). А последното е сложено за да запълня мястото и основно защото ми харесва. Силует на фона на „зимното” небе, като тук вече се вижда и една доволна ръка.

142
Съботата маскирах и боядисвах, неделя – лепене и китване, от леглото нямаше да успея, а и така е по-интересно боледуването.

Засега толкова от мен. Обещавам да продължа опитите да дишам, за да избутам успешно, каквото там остава за избутване. По модела имах предвид...

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #6 -: 22 Декември 2018, 00:18:29 »
25.01.2018

Да се отбележа отново, този път основно с пантографи. Предполагам, ще пиша доста, че и заниманията бяха продължителни, но винаги може само да разгледате картинките.

Това изчекнато съоръжение, се състои от доста елементи, които трябваше да се съберат отделно и после да формират цялото нещо. Разделих условно задачата на две части - пружини и „закачалки‟ за пружините. Прилагам и схеми към снимките, че може да останат неясни обясненията. Да започна с:

1. Пружини: комплекта дреболии може да се изброи лесно. Кука, втулка, шайба и самата пружина. Е, имаше и помощни материали, но като му дойде времето...
- куките изработих от месингов тел. Взех го от приложеното в кутиите с тракове на Friulmodel. Тела ми хареса, че е твърд и проклет. За да станат еднакви куките, трябваше да се направи стенд за огъване. Не беше сложно – два кръгли метални 0,4 mm профила (сини на 143.1), на разстояние един диаметър на тела, набутани и залепени в предварително разпробити отвори в 2 mm месингова основа. Пропуснах да спомена – 0,3 mm диаметър на тела. После вече ясно как се действа, а колко се получиха еднакви... за мен са добре.
- втулките са месингови, диаметър около 1,25, височината я целих да е 0,6, а отвора 0,4 mm. Това последното е с цел да оставя някаква свобода на куката и в радиална посока.
- шайби от фотоец, 1х0,3 на 0,2 дебелина. Тук нищо сложно, режеш, чистиш и ползваш. Добре. че си ги направих преди време.
- пружините са тези от фабричните пантографи. Кофти момент беше наличието само на две от тях. Объркам ли нещо, издирването на същите такива ще бъде сложна задача, а тези бяха идеални. Разполагах с две дължини по, да кажем, 14,5 mm. Първоначално мислех новите да са по 5 mm. Спретнах си две пробни пружини за пластмасовия вариант на пантографа, проверих каквото трябваше и започнах с финалната версия. Дотук добре, само че при разваляне на  пробните, взех че унищожих (разтегнах необратимо) леко единия край на едната. Това намали проектната дължина до около 4,5 mm, като по този начин се оказа възможно, от непипаната фабрична да извадя три дължини. Плюс двете пробни, се оказвах с общо 5. Малко се успокоих и успешно нарязах и оформих каквото ми беше нужно. Дори им подравних краищата – знаете как стоят на една страна навивките. Малко игра с шкурката и се получи нещо приличащо на показаното на 143.2. Ще стои леко по-напрегната цялата конструкция, но като я загледах после, ми се види прилична работа. (А и материал няма, така че...)
И последва сглобяване. На схемата е принципното положение (143.3): зеленото е куката, сивото и оранжево – втулка и шайба, съответно. Пружината е ясно кое е, а споменатите помощни материали са припой (червено) и тънък тел от многожилен проводник (жълто). Същия този тънкия, ползвах за фиксиране на шайбата, защото ми беше важно спазването на разстоянието белязано със светлосиньо. Хм, сега броя – 7 елемента на пружина, 9 ако се включи фиксажа и 11 с припоя... не, не, спирам!
Втулките са запоени към пружините, като на куката е осигурена възможност да се върти колкото си иска там. Хлабината в отвора, донякъде осигурява допълнителни степени на свобода. Почти ги изкопирах от истинския възел, ама е малко нагласено като за модела. По-проста система не можах да измисля, а ми се щеше да е (от чист мързел).
И илюстрация към горния текст - схема и снимки. На последната се вижда стенда за огъване, или не се вижда, зависи. То пък и той един стенд... но също се забелязват двата канала, които ползвах за да държа успоредно теловете за „закачалките‟ при запояване.


143

144

145

Ползвайки визуалния преход, продължавам с:
 
2. Закачането на пружините. Пак се делим на две - страна пантограф и страна основа.
- откъм пантографа е лесно – от същия проклет тел, се огъват едни U форми, чиито завойчета после се подгъват малко на око. В основата на първото рамо на пантографа, се появиха проходни отвори и развръзката се вижда по снимките. Разстоянието е съобразено с вместването на надлъжната греда на основата, между двете пружини. Това е лесната страна.

146

- откъм основата. Тела се поставя в каналите на вече споменатия „стенд‟, затиска се на място и запоявам перпендикулярно още едно парче от него (сн.145). Излишното се маха с пила и шкурка, огъвам където трябва и спирам дейността. Защото, връщайки се назад и гледайки снимка 115, става ясно къде трябва да отидат тези гънати телове. Само че, на мен не ми е ясно как точно ще отидат там. Технологията безспорно ще е запояване, обаче разсъждавам върху обездвижването на цялата конструкция по време на работа, плюс правилно и стабилно позициониране на „закачалките‟ преди запояване, плюс достъп до поне едно от двете места където трябва да капна припой. Мисля си нещо за гипс, ама (дано) не е свързано с леда навън...
Иначе си направих един шаблон и с него маркирах къде трябва да застанат кривите телове. По четири маркировки на място се падат – две челно и две отдолу – като всъщност, това са си леки прорези в материала. Отказвам да нося отговорност за качеството на снимките (толкова си мога).

147

...оставам на пауза, като добавям едни други глезотии.
 
Набързо нагласих планките по секциите на покрива, даващи възможност за свалянето им (на секциите). Пак са предварително проектирани фотоецвани детайли, само оформих долната част като клин. Така по-лесно се поставят, стърчащото отдолу се подгъва и с малко цианоакрилат оттук-оттам, работата стана. Да не пропусна – не без баене.

148

И стъпенките. Тук имаше допълнителната операция „огъване‟, другото е подобно на горното изпълнение. Личи чопленото от мен за захващане на табели и надписи, както и отворите за водата по челното стъкло. Е, за тръбите от инсталацията де.

149

Нещата започват силно да клонят към боя. Всякакви финални оформления вече са незначителни (фина шкурка), а покривното оборудване при всички положения се добавя при готово всичко друго.

Та така, пак ще дойда, стига да си реша домашното.

P.S. Междувременно се появи заключителен материал в темата от съседния форум и теглим чертата там.


29.01.2018

...добре я теглих чертата, няма що! Неприятна работа, никакво удоволствие не ми достави, но поне изяснихме техническата страна. Напуснах аргументирано, преди да оцапаме темата с приказки на лична основа – нещо, колкото по-ненужно, толкова по-често срещано из форумите. (Толкова относно P.S.-a)

Да продължа с едно по-присърце занимание. Гледайки изработката на пружините, един приятел попита: „Добре де, това сега не е ли ненужна детайлизация?‟. Замислих се и - принципно е прав, но в случая се касае за „неизбежна механизация‟ (ама ги съчинявам и аз...). Иначе пантографите няма да работят правилно и красиво, а нали тук, в моделизма, гоним красотата и в живота? Поне доколкото позволяват уменията и мащаба.

Какво конкретно постигнах тези дни: направо ги размазах! (Някъде надолу има пояснения за ползвания израз.)

Петък вечер, усещането за предстоящите два дни свобода от служебни задължения и опити да откраднеш от тях време за занимания с моделите – позната картинка, а? Аз успях още вечерта да взема парче Depron и да му набуча основите за пантографите. Оставих ги на разстояние, което запълних с гипс. Отгоре също гипсирах всичко и се получи това което се надявах – обездвижих конструкцията, позиционирах правилно (според мен) „закачалките‟ и оставих достъп за запояването им. Следващите снимки показват нещо, за което не съм обещавал да изглежда красиво, но е илюстрация на уменията ми за работа с този материал. (Ако имате някой и друг квадрат за шпакловане, вече знаете към кого да се обърнете.)
И така: купчинките стегнал гипс и местата за първи припой. Как пък точно юбилейната снимка се падна да е това...

150

Запоено, смъкнато от Depron-а и изчоплен подход към второто запояване, но все още не съм наплескал и блокирал вече готовото. Нямам такава снимка, а и не е нужна, просто повторение на предишната стъпка.

151

Счупих гипса. Мръсна работа. Не, че не си изпълни задачата перфектно, но се радвам от напускането на строителната площадка. Извадените железа чистих няколко пъти, дано съм се справил (не се отнася за следващото изображение). Все пак, мисля, че е по-добре точно в сезона на гипса, той да е по моделите, отколкото по ръцете и краката.

152

Относно позицията на присадените органи – да не ви впечатлява неуспоредността и разни кривини. Някои части се отстраняват, други се размиват в общата картинка. Аз нали се правя на пророк, че даже се и опитвам да нагаждам пророкуваното, ама направо се изненадах от резултатите. Тук става споменатото размазване, което не е точно моя заслуга. Кривото се вижда добре само в разглобено състояние на пантографа. Когато всичко се събере, се получава множество от линии, пресичащи се под най-различни ъгли и се губи точната преценка. Всичко това, след едно боядисване, ще изглежда почти като безгрешно. Или поне така се надявам. Междувременно, коригирах което можах в сегашното сурово състояние.

153

Друго замислено отначало и на което му треперих досега – усилих връзката между „пантите‟ на първото рамо и опората на пантографа. Дали „рамо‟ е правилния термин не знам но, вярвам, се разбира за какво го ползвам. Та, огънах няколко месингови лентички и ги запоих поетапно по местата им. Десния е готов, левия чака, виждат се и лентите. Дали беше нужно? „Страх лозе пази‟ е в пълна сила, обаче да, трябваше си.

154

Стигнах до задвижването. По-скоро, до вариантите за позициониране в спуснато и вдигнато положение. Разглеждам го като възможност за представяне на стендов модел в до четири различни „конфигурации‟. Нещо като свободно лагеруващ въздушен винт – може да си го нагласите както желаете. А самия процес на задвижване не ни интересува.
Относно работата: блокирах в свалено положение и маркирах през тръбичката мястото на бъдещия отвор. Освободих го и с 0,3 извъртях по един проходен, като мисля това да му е с грубите интервенции. Ползвах нишки от кевлар, или поне за такова го поръчвах през друг приятел преди време (по-трудно беше тогава с покупките). Разнищих снопа, реших че „тази‟ дебелина е добре и фиксирах краищата с цианоакрилат. После ясно – режеш, нижеш и лепиш.
Пак в свалено положение, взех мерките и направих нови „щанги‟(?), предаващи движение на второто рамо. Тези лъскавите телчета – карат го да се вдига и завърта по негов си начин. Старите се оказаха къси и не му позволяваха да се прибере пък докрай надолу.
Запуших тръбите с Milliput, китвах където реших и засега толкова.

155

Следват изгледи от мястото на събитието. Има го във варианти „долу‟, „максимално разгъване‟ и предполагаемото „работно положение‟.

156

157

158

Трябва да сверя как изглежда истинското съоръжение в състояние горе/долу, докъде ние ще го оставим да се вдига, както и взаимното положение на рамената, ъглите между тях и покрива... Тогава, за справка колко съм успял да го наподобя, ще сложа и снимки от реалния свят.
Давам нататък, най-важното е, че механизма се получи, другото са настройки, но щом е механика не се притеснявам – на мен електрониката ми е проблемна (пак съчинения).

И понеже не става много ясно от снимките, добавям чисто схематичния вид на целия замисъл. Отгоре – надолу с различни цветове: пантограф, основа на пантографа, тръбичката с нишката. Вдясно остана новото запоено (лилаво), а червените петна, с голяма вероятност, са разположението на припоя. Сиво – покрив. Накрая на тръбичката има детайл, който предстои да направя. Идеята е да не прережа нишката при движение в завоя. И последното лилаво е задвижването от сервото. Горе/долу за него е дясно/ляво, а за нас – вдигнат/спуснат.

159

Сега се спасявам и ви оставям на мира. Което не ви гарантира, че няма пак да досаждам някой друг път.


12.02.2018

Да, никой не е застрахован – пак съм тук. Ама за малко и с финални щрихи по пантографите (поне откъм конструкция).
Три задачи си бях набелязал – две козметики и една функционална. В крайна сметка се получи допълнително размазване, в смисъл, добавих още криви линии към съществуващите и окото все повече се затруднява да намери несъвършенство. А пък аз изглеждам все по-можещ... но да карам поред - ето обещаното истинско съоръжение. Надявам се да съм пресъздал по-характерните черти, основните от които, виждам така: каретка – успешно имитирана; подвижни рамена – ползвани готовите; основа – чисто нова, може би от по-дебел профил; изолатори – достатъчно подобни; пружини – да, неповторими! (и то разположени под ъгъл); както и изработване местата за закачането им. Към дреболиите спадат: щангите за второто рамо – получиха се, даже и работят; системата за поддържане успоредността на каретката спрямо контактна мрежа – ползвана фабричната такава.

160

Тук е мястото на едната козметика – онези чупки в левия край, всъщност са част от тази система, но не ми се преправяше да е работеща, затова просто добавих по два огънати тела. Първоначално опитах с месинг и после се сетих, че за тази мекица имам точния заместител: 0,3 mm стоманен тел от Aber. Огънах, запоих и това е! Стана от две части системата, обаче това е компромиса с ползването на заводски елементи (да, с различна конфигурация от истинските са).

161

Относно споменатото миналия път осмисляне на външния вид (геометрия, взаимно разположение): исках в сгънато положение рамената да са успоредни, с идеята да заемат по-малко място или поне по-красиво да стоят. Нещата не бяха такива, горното рамо слизаше по-ниско откъм каретката. Понеже на истинския има едни ограничители за същата работа, това ми дойде като по поръчка. Почудих се малко, запоих, срязах и огънах по два тела. Съвпаднаха с краищата на усилващите „планки‟ и сега възела има завършен вид. Мисля, че стана достатъчно добре и приключвам функционалната задача.

162

И третата – под каретката, надлъжно на нея и напречно на пътя, има едно „желязо‟, оформящо условния триъгълник на горното рамо. На модела такова нещо няма. Обаче има две стърчишки, на които се нанизва и лагерува каретката. Е, след малко размишления, намалих диаметъра от двете страни и просто им нанизах парче от игла за спринцовка. И повече не пипам (зелените стрелки).

163

Май стана, а? И не само това стана – новите „железа‟ опират в лагеруването на първото рамо към основата, и до ограничителите остават някакви малки десети разстояние. Ще ги запълня, няма как, стоят като недовършени, а пък аз си имам разни дебелини полистирол.

Обаче ми хрумна друго: на истинските пантографи, долното рамо стои под ъгъл спрямо покрива. Без да опитвам да го имитирам, си ревизирах идеята за успоредност и ще направя тези на модела така. Причината е много елементарна, но не се усетих по-рано, а тя идва в точния момент - при прибиране докрай, не съм сигурен какъв е опъна върху нишката. Така, с оставяне на някакво видимо разстояние, ще знам че сервото е изчерпало хода, спряло е и не товари ненужно нишката. Хайде да добавя приблизителния завършен вид:

164

...и спирам да пиша, както и да издевателствам над полуфабриката. Само ще го замъкна до срещата на хижата тази седмица. Предполагам ще му е последно пътуване преди завършване, то и без това основно боядисване остана (детайлизацията отделно).

P.S. Почти точно наобратно съм разказвал за работата – по началните снимки се виждат готовите изпълнения описани след това.


07.03.2018

Отидохме и се върнахме без поражения. Имам предвид модела и споменатата хижа – студ, пушек, скара и веселба. Това беше, но обърнахме сериозно внимание само на последните две.

Откъсвам се с нежелание от масовите прояви и финиширам с глезенето на пантографите. Полистирола се ползва както бе предвиден – квадрати, залепени върху металните ограничители. Ще имитирам гумите намиращи се там, като с една боя ще изглежда направо ново. Междувременно почерних основата и направих възлите за „лагеруване‟ на нишката.

165

После какво – един вид маскиране, грунд и чакане. (По едно време свалих пружините, които трябваше да се бележат коя откъде и в каква посока е била. Не щях го, ама... технология.)

166

Червена боя по основата, черно на гумите, и пак червена само по челата на пружините. Засега ще ги оставя така, въпреки че и те трябвало да са солидарни с партийния цвят. След изсъхване, продължих нагоре, обаче с четка и разредена боя - не ми трябваше да покрива, просто да докарам всичко в по-еднакъв тон. Графита излъгах само с почерняне, а роговете надолу са алуминиева боя. В общи линии, относно цветовата схема, спазих указанията на обикновено надежден източник (най-надежден преди да сме започнали опразване на масата). Ще видим за пружините...

167

За финал един небрежен мат лак. Да не свети много, че по се забелязват дефектите в изработката.

168

И толкова по тази глава от книгата. Следващият път когато им обърна внимание, ще са монтирани по места и, надявам се, работещи. Поне сега ги раздвижих от боята.

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #7 -: 22 Декември 2018, 00:21:55 »
13.03.2018

Да, ама не – ще си обърнем внимание непредвидено! Първото излишно нещо за това включване:  ровейки из архивите, попаднах на една снимка от мой си walkaround. Видя ми се интересна и от чисто любопитство направих още една. Резултатите:

169

И другата радостна и ненужна тук новина (при такова хубаво време тези дни, все ще ми се размине отклонението) – пристигна играчката за качване на „музика‟ по декодера. Преквалифицирам се в композитор и отварям звукозаписно студио. Не че имат връзка двете неща...

МХULFA

Да се върна на релсите. От пантографски височини, слизам до низините на талигите. Защо е този скок в налягането? Странно, но ми се боядисваше. Много рядко усещане за мен и понеже друго готово няма по машината, реших ходовата част да омажа. Така си мислех тогава, обаче поради споменатото ровене из стари снимки, следвано от сравняване с модела, отложих боята. Получи се като с покрива: започваш с едни повърхностни намерения и после потъваш в разликите... но не можеше да се остави така.
Наложи се премахване на разни въжета, кабели, демпфери и стъпенки, както и прилично оформяне на местата на ампутация. Маркирах някои промени с разноцветни стрелки, като за по-лесно сравнение нарочно съм обърнал талигите в една посока. Малко по диагонал идват нещата, но те принципно са си така. Зелено - корекция на стъпенки; червено - демпфери; жълто – датчиците на системата INDUSI; като има и неоцветена, но забележима, ликвидация на кабелаж. Възстановявах и пресъздавах рязаното като допълнително кълцах там, после едно финално козметично минаване с лепилото на Tamiya - Extra Thin, позаглади обработваните повърхности.

170

171

И продължих с разни пластмасови, да кажем, кубчета и 0,3 проводник от някаква бобина. Имитирах по снимки разните кутии с всичко влизащо и излизащо от тях. Толкова дупчене скоро не е имало, но се справих някак. Представям общ вид, тъй като, предстои добавяне на демпферите и боядисване. Тогава по-подробно ще покажа. Може и нещо истинско да сложа за сравнение, но няма да е на всичко, понеже част от интересуващото ни, е разхвърляно по различни снимки.

172

От „демонтираните‟ INDUSI останаха планки, които оформих и дупчих където трябваше – все пак, ако някой реши да го кара в Румъния, трябва да има къде да го закачи отново. Там без това и крачка не можеш да направиш сам.

173

Рапорт даден! Плановете са за довършване през седмицата и боя следващите събота-неделя. Дано се получи – старая се.


20.03.2018

Не се получи! Е, да кажем почти. Захванах се с реставрации на унищоженото от мен по-рано. На практика трябваше да заменя изрязаните демпфери. Простата част (1/4) от работата са две тръби месинг и телескопична „сглобка‟. На голямата малко увеличих вътрешния диаметър – колкото да влезе другата. Събрани в илюстрацията: голямата готова за рязане по размер; останалите три чакат следващата операция; сглобени двете части и те чакащи рязане; готови и четирите, заедно с горния крепеж. (Номерата на челюстите случайно са се паднали така)

174

Дойде сложната работа (2/4) – поставяне по места в правилното им положение. Оформих планките на които „стоят‟ и добавих в тях по един отвор за фиксиране. Обърнах се към архивния си walkaroud и започна зяпане и сверяване. Принципно не са строго вертикални от която и посока да се гледат, та реших да ги сложа почти както ми падне – в крайна сметка, така са застанали като е спрял локомотива. След като сам се съгласих с този си аргумент, залепих, вече мога да кажа успешно, тези елементи на място и пак погледнах справочния материал.

175

176

Нали се бях концентрирал кой от четирите демпфера къде е и как стои, съм проспал нещо много важно. Така, като се отдръпнеш по-далеч от картината, започват да се виждат и други неща. Всъщност те реално са осем, ама на модела са спестени половината. Причините са „игрушечни‟, както казват финландците – при влизане в криви, тези елементи ще опират в заварените към рамата конзоли, държащи ленкерите от воденето на... спирам тук. Онези висящите работи на рамата, ще пречат на въртящите се от талигата. Ей това е! И машината не просто няма да се вписва в кривите, а при подходяща скорост, зрелищно ще се „изписва‟ от тях. Какво да се прави, радиуса на готовите криви просто не е в мащаб. Няма да стигне мястото в хола иначе, но това разминаване е решено отдавна, на друго ниво, и не мога да му влияя. Отваря ми допълнително работа обаче и така стигам до третата задача – по-сложната (3/4).

Извъртях още една месингова четворка и огледах местата за монтаж. Естествено на рамата на модела, за друго не се сещам. Технологията е: отвор; оформям го като канал по половината му дължина; залепвам парче пружинен тел и после добавям демпфера. Така се получава прилично – при завъртане, присадения детайл се избутва навън и остава между конзолата и капачката на буксовия лагер. Като се отдръпне талигата в предишното положение, пружината прави същото. За съжаление това важи само за две от четирите нови „висулки‟.

177

Толкова е измисленото до момента, като трябва да добавя някоя декорация да замазва гледката. За домашно ми остана още по-сложната задача (4/4), свързана с липсата на място за изнасяне на последните две – там вече има добавени от мен „разклонителни‟ кутии. Ако не успея, поне модела ще има с два демпфера повече т.е., доближавам се повече до истината. Пак е нещо положително.

А смотаното време тези дни хич не ми беше в помощ...


26.03.2018

Лошо, лошо... без домашно съм. Обзел ме е мързел и тъпота, затова нито съм правил, нито мислил нещо по последната задача. Отплеснах се по декорации и ето какво натворих.
Гледайте жълтата тръбна конструкция/ръкохватка, стъпенките на ниво кабинен под, прожекторите и огледалото – това е темата на днешното упражнение.

178

Над стъпенките на челната греда, които присаждах преди време, е следващата стъпка нагоре. По същество пак са стъпенки - едни такива изпъкващи сегменти по ъглите на машината. На снимка 149, моделните се виждат идеално, както и двата отвора точно над тях. Прегледа на горния референтен материал ми подсказа какво трябва да се промени. Отворите запуших, защото не им е там мястото - видно е че „ръкохватката‟ се закрепва в долния си край не към челната стена, както е на модела. А стъпенките стояха недостоверно гладки, при положение че отгоре е рифелова повърхност която, за съжаление, не личи добре на илюстрацията. Промяната започна с изправяне краищата на фабричните „ръкохватки‟, последвано от мерене, пробиване на отвори и проби, проби... Естествено първия отвор не стана като хората, но всяка грешка е незначителна тук – все пак ще има какво да я скрие. Изчистих и напасвах парчетата рифелова ламарина и ги залепих по места. Обърнах машината и през вече наличните отвори, направих такива и в метала. И толкова, следва баене. Добавям и по-читав изглед на готовото, ама пак си е на полуфокус (сигурно няма такава дума). Видима е грешката която допуснах преди време, за съжаление вече непоправима поради липса на желание.

179

180

За прожекторите има още по-малко да се пише – изчистване на гривните и напасване по места. Пила и шкурка според нуждите, като трябваше да оформям и прожекторната „кутия‟ зад тях. Но това е козметика... На приведения пример, десния прожектор е по-ниско от левия. Това е поправено по-късно, но вече не ми се снимаше. Редно беше и още една проба да се направи и я отразих на 182. Все още е сурово и пак не изглежда зле.

181

182

Нахвърлях за снимка заготовките за огледалата – лице/гръб. Всичко е ясно, състоят се от две части, към които после се запоява 0,3 mm стоманен тел от Aber. Според мен се получиха доста по-добре от фабричните. Което не е учудващо, както не е и критика към производителя, а нещо напълно естествено, при положение че са си съвсем различни поначало. Снимки от процеса на запояване няма – ръцете ми бяха недостатъчен брой само за това, какво остава за фотоапарат.

183

И приключвам с направеното почти лежешком и без грам мисъл. Вероятно пак ще пиша, само да ме озари вдъхновение някакво. Каквото и да е от горните, само да е в положителна посока. 

30.03.2018

Леко продължение с огледала – все пак трябва да се монтират някак на машината. Постигнах го чрез месингова тръбичка, с вътрешен диаметър напасван по стойките за огледалата. Запоих я към парче мед (нещо такова) и изчистих спойките (на снимката не съм). После обичайното  напасване, фиксиране, лепене... Реших сега да ги сложа, че ще има замазване около тях, а ако ги монтирам след боядисване, ще стане голямо мазало там и не мога да докарам чиста сглобка.
Пропуснах голямата промяна – преместих назад отвора за монтаж на десните огледала по посока на движение. На този локомотив, там просто си е така. Както са сега на снимката, имат възможност да се завъртат насам-натам, обаче не вярвам да ги оставя така...

184

Има за преустройство две-три нещица, малко шкурка и напасване на прикачен инвентар, но като цяло, изглежда е готов за боя. Вероятно през почивните дни ще го довърша, ама когато стане - аз не бързам. (Готин локомотив се получава – отваряш една врата и си в другата кабина!)


05.04.2018

Вероятно, но по-скоро не. Тя не стана както си я мисля, вместо да го довърша, щях да се довърша. Пак някакви болестни състояния (без да ги описвам). Ползвах времето да надраскам оставащите задачи на едно листче, основно за мое удоволствие – за да ги драскам после. Ще спомена само някои: добавяне „планки‟ за цилиндрите на пантографите (с предварителна корекция на основата); фугиране ;-) около огледала и прожектори; да се оправя някак с двата останали демпфера и изработка на финални детайли в кабината. Към момента всичко е задраскано, без предпоследното. Нещо не ми се занимава хич с него и след ликвидация на останалото в списъка, се съсредоточих над последното, а именно – щорите. Там, над челните прозорци и десния страничен, има едни такива ролки с плат, които се развиват надолу по метални направляващи. (По снимки 45 и 47 се провижда нещо)
Първоначалния вариант беше с пластмасов профил и телчета забучени в него. Кусури: теловете не се лепят надеждно и са със собствено мнение по много въпроси, а профила се оказа по-дебел отколкото пише на опаковката. Ориентирах се към месингови тръбички 0,5 или 0,6 mm. Тук пак вилица (май е термин от шаха): 0,6 е дебело като пластмасата, обаче тела минава свободно през него, а при 0,5 е обратното - подходящ диаметър, но вътрешния отвор... не влява. Реших да го разширявам и на цена два часа, едно счупено свредло 0,3 и похабени няколко сантиметра от тези месинги, по едно време се усетих, че имам някъде медицински игли. Знам даже точно къде, ама защо чак сега ти дойде този акъл, българино?
Започнах начисто: тел неръждаем 0,2 mm, игла медицинска 0,5. Можеше и 0,4, но стои прекалено тънка вече. И при двата размера няма проблем с проходимостта на отвора. Нататък ясно – рязане на подходящи парчета, нанизване на тела и кривене според случая. Предварително матирах иглите с шкурка и се получи каквото се получи (в средата е пластмасовата проба). После боя, комбинирана от две различни.

185

За фиксиране на място и преди горните приключения, направих отвори където прецених че трябва да са. Наложи се изработката на приспособление за постигането на тази цел. Хич не ми се занимаваше, но има такива моменти, когато трябва – трябва. Парче литник, загладено с пилата, скосено в единия край и с глух отвор пак там. Опашката на свредлото я оформих като длето, но двустранно, и си се законтря прилично. Може да работи самостоятелно, може и да се захване в нечии челюсти. Аз ползвах и двата варианта, такива бяха условията (основно бърках през прозорците). Полезна вещ се оказа, осигури достъп до доста кофти места, мисля да си я запазя.

186

В списъка вече е ясно само какво имам. Ще видя как да ги отложа още, но няма да е безкрай това – обеднях откъм идеите, та остава да се довършат досегашните.


20.04.2018

Ей така, шепнешком, дописвам – нещата си се движат кротко и спокойно. Основно се занимавах със сглобяване и разглобяване на модела. Нямам идея колко пъти, но беше повече от задължително. Обаче вече всичко си идва по местата без да закача никъде, все едно си е за там правено. На два пъти даже не се сещам да включа конектора към горната инсталация и той вземе че застане някъде накриво, а пък аз си се чудя това нещо защо не се сглобява. Загубена работа, а не смея и да натисна като хората (но сигурно щеше да стане... веднъж).
Да продължа по темата:
- от предишните заигравки приключих със задача 4/4. То имало място точно колкото да се вмъкнат последните два демпфера. Още при първото успешно сглобяване се видя, като единствения кусур е разположението – трябва да е почти плътно до планката. Съгласих се, какво да се прави.
- коригирах някои от прикачените дреболии по талигата. Кое опира, кое не изглежда добре, въпреки, че копира правилно истинското. Компромиси, няма как.
- най-после боядисах талигите и онази плочка с резервоарите. Цвета беше неуточнен (нали там си е все мръсно), обаче си прегледах снимките от февруари 2007-а – почти ново(пре)родена машина – та се изясни картинката. Предстои да „изпъкна‟ малко добавеното от мен и после запечатвам. Ще се опитам да прокарам и идеята за леко експлоатационен изглед, а после ще тълкуваме какво значи „леко‟. Аз да приложа първо освинващата смес...
- сложих надписи на сандъците с акумулаторите. Само два от три налични. Интересен факт: новите батерии били по-малки по габарит и се побирали в два, а не в три шкафа. Затова и означенията са само две, обаче машината пак си вози ненужно още един обем въздух.
Декалния лист е на Micromark, помощната химия - на Agama, а технологията е като при вмъкнатия тук локомотив на БЖК. Много добре си взаимодействат споменатите материали, аз ползвах само Adhesol и Tensol и пак се получи. Hyperspol-a пък, едва ли не, втечнява прозрачния филм (пробвах отделно). На снимката съм на етап „покрит с лак на Alclad II‟, остава леко шлайване да ликвидирам стъпалцето и после тънък сатен.
- мазах също и по машината – черно и синьо. То последното не е много точно, обаче е приближаване към истината. После ще покрие по-лесно в тези неудобни места.

187

Открих си информационен пропуск: ползваната боя е алкидна Humbrol, гланц.
И така, като цяло се занимавах основно с наместване, прогонване, прострелване и т.н., на  сглобки и възли. Време много, свършена работа – видимо не чак толкова. Усещам как и занапред ще е така, просто технологиите го налагат.

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #8 -: 22 Декември 2018, 00:23:28 »
11.07.2018

Браво, браво, от април - на юли! Как неусетно лети времето, особено като се отплеснеш с нещо друго. В случая, отклонението от правата тема е регистрирано в съседната (тази за ЭР25).

Покрай работата в нея обаче, получих последните (надявам се) фотоецвани детайли за локомотива тук. Липсата им малко спъваше начинанието, но сега даже са сложени на местата си. За сверка с истинското нещо, може да се гледа снимка 178, аз моделната я гласих да е в близък ракурс. (Понеже не съм пояснил: за свирките говорим тук, и по-точно – подходящи стойки за тях.) Нали лявата (според машината) е по-голяма?
Поиграх си също с ламарините на климатиците. Отрязах 1 mm широка месингова лента с дебелина 0,1 mm. Направих си я на винкел, който запоих на челната страна. После вече пили и шкурки си казаха думата при окончателното оформяне.
Крепежа на ламарините към покрива е посредством щифтове. Отвори в покрива, лепене на месингов тел, нагласянето му по височина... е, предварително си премерих къде трябва да са.

188

Изчаквах и продължавам чакането да отмине дъжда и да поизсъхне света, преди занимавки с боядисване, като времето се ползва за поправянето на видими дреболии. Например, отворите за повдигане на машината са с кофти форма – стоят едни конични такива, а всъщност не са, че и по диаметър различни ги виждам. Е, малко игра с подходящото свредло оправя работата. На същата тази снимка 178, точно над намека за групата AC/DC, има една допълнителна връзка към ръкохватката. Пресъздадох я по едно време и нея, както и черната (тук временно бяла) кутия над челния номер. Ей такива разни нещица, като вероятно изпускам нещо...

От невидимите дейности: отдавна съм приключил с фиксирането на всякакви „висулки‟ в търбуха на животното, оглед, кит и шлайф на нередности, но последното вероятно ще се повтори в някаква степен след грундиране. Снимки няма – нищо по-различно от показаното дотук няма да се види. И сега чакаме по-нормален климат...


11.07.2018

Хм, чакам аз... нищо не чакам, ами копая на другата нива (тема) - 32 квадрата, обаче ми се виждат като декари. Затова за изминалите месеци, няма нищо по този модел. Тези дни обаче, взех че го побутнах малко, първо назад, после напред:
Промененото са стъпенките по ъглите. Сбърканото в тях е посоката на рифела, също не ми харесваше и стабилността им като цяло. Новите са с правилна шарка и подсилени отдолу с 0,3 стоманен тел. Може и да се вижда малко на снимката.
Ако някой не знае, съществува химия за разлепване на цианоакрилат – прави го на желе и човек трябва да съобрази каква свинщина става на това място. За мой късмет, тук това няма значение и си я ползвах спокойно.
След което, новите детайли (а, все пак съм чакал нещо) огънах, запоих, изчистих и залепих на място. Този път с Milliput. Вече изглеждат по-верни, като със сигурност са с по-кораво „окачване‟.

189


12.11.2018

През големи интервали, но все пак продължавам. В конкретния случай – с покрива.
След кратко мъдруване с цел намиране точния цвят на подвижните секции, направо взех една кутия феролит. С това отпаднаха всякакви варианти на заместители и вече ползвам „оригинални‟ материали. Аз доволен!
Също така, оцветих и покрива над кабините. Тук не съм толкова доволен – синьото е доста синьо и си плаче за поправка. Ами, ще поправям, няма да е трудно.
Кадри от маскирането няма, затова предлагам резултатите до момента.

190

Дотук с добрите вести. Следва нещо не толкова позитивно, като информацията е от началото на октомври. Ето в какво състояние е героя от настоящата история. Буксови капачки, пантографи, прожектори - това е забележимото отвън на пръв поглед. През илюминаторите се виждат отворени шкафове вътре и просто не ми се влизаше, дори и от любопитство.
11 години след модернизацията... А по-лошото е, че на същия коловоз има още три машини от серията и те в такова състояние. Също там стои една бройка от серия 04 и дано не е музейната... Спирам да пиша. Май наистина, както говорихме с един приятел, само в моделизма ще запазим историята на реалния свят.

191

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #9 -: 22 Декември 2018, 00:34:33 »
Олекна ми като минал махмурлук. Не се виждам да прехвърлям такава тема втори път, но към момента (вече 22.12) приключих с трансфера.
Лека нощ!

vankata86

  • Trade Count: (11)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 361
  • Рейтинг: 186
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #10 -: 22 Декември 2018, 17:14:40 »
Бих казал,че цялата работа и време изразходвани за проекта будят в мен огромно уважение към труда на майстора.Отбелязвам,че това е най-добрият модел който аз лично съм виждал правен някога от моделист.Имал съм удоволствието и да го видя и карам на живо.А особено автоматичните прикачни,които допринасят за още по голяма достоверност към модела изцяло завършват картинката.Уважения и почит!Продължавай все така и за напред и весели празници! bg&flag :hi:

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #11 -: 23 Декември 2018, 13:50:59 »
Весели празници, Ванка и благодаря за мнението! Тя работата е с големи прекъсвания по разни причини, но нали сме тук за да се забавляваме, та няма да навлизам в подробности.

А относно нивото на модела... не знам, потърси из корабния моделизъм – ще ти се съберат очите. В един конкретен и следен до някъде от мен случай, на 62-63 страници (и продължаваше) в такъв форум, човека демонстрираше такова разнообразие от ползвани материали и технологии, и в такива обеми, и с такова качество, че аз ако някой ме караше да задам въпрос, нямаше да знам какво да питам.
Та така, оказва се че лудостта била на различни степени...   :drinks:

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #12 -: 12 Март 2019, 08:36:15 »
Леко продължение, колкото да се види, че не е съвсем затихнала темата. Процедурата „боядисване‟ нещо не ме влечеше, а и изчаквах резултата от една кореспонденция по въпроса.
Към днешна дата това е успешно приключено и мога спокойно да напиша следното: преди време, един колега опита да реже и ряза на плотер маската за този модел.:hi: Тъй като не бях стигнал до този момент, всичко се прибра в архива за по-добри дни.
Междувременно, с приближаване към боядисването, пак започнах да се чудя нещо и написах писмо до фирма Peewit, занимаваща се с такава дейност. Явно на човека отсреща му стана интересно и реши да опита. Безкрайно съм благодарен, Zdenek!
Нататък какво да кажа – изключително коректно отношение и комуникация, повече от приемливи цени, предложения за различни фолиа понеже не е сигурен кое точно ще ми свърши работа (накрая прати и от двете). Добави и допълнителни материали (трансферно фолио) както и инструкции за работа с тях. Изобщо, във възторг съм от общуването с такива хора.

И илюстрация: горе са тукашните опити на плотер, долу е вносната продукция.

192

И двете си имат плюсове и минуси, но клоня към виниловото фолио, като вероятно окончателното решение ще е компилация от различните маски, плюс нещо доправяно на ръка. Ще видим, засега не съм задълбавал, а ще трябва – вече нямам оправдание да не боядисвам.  :blush2:

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #13 -: 01 Ноември 2019, 08:39:43 »
Осем месеца по-късно и къде сме ние?
Вероятно, очакванията на повечето следящи темата, са били сега да видят боядисан и посглобен вече локомотив. Извинявайте, драги читатели, че няма да е точно така, а ще бъде изненада. Също поднасям извинения и на няколкото човека, които чакат да приключа с модела по техни си причини. Отвя ме в друга посока, но пак боядисвах - стените вкъщи, и т.н. битовизми...

Както миналата година повече от шест месеца проучвах ситуацията с декодерите и електрониката, така от тази ползвах споменатите осем (не всичките де) за ландшафтни изследвания. Разни технологии, инструменти и материали, си искаха опознаването (+ поръчка и доставка). Също беше интересно да си направя сравнение на цените на разните видове треви.
Първоначалния замисъл да се изработи прозрачен капак за кутията в която ще стои модела, се промени с купуването на готова такава. Понеже кутията се оказа по-голяма, готовата вече основа просто се вмести там и бе взето решение да се добави околна среда, запълваща свободното пространство. В общи линии – отворих си допълнително работа.

Обобщаването на всичко, допринесе за следните резултати:
На снимката се вижда вече поприключило грубо строителство – положен е готовия участък, добавена е къса крива, оформен е терена, готова е отводнителната канавка, отляти и залепени са някакви там скали. Нямам междинни снимки, затова: секциите на канавката са сглобявани от разпенено PVC, 1 mm; трапеца на призмата и разни големи фуги са от гипсово лепило; скалите са от същия материал, отливани в намачкано фолио. Тук голяма заслуга имат филмите и дейността на този човек https://www.youtube.com/channel/UCjRkUtHQ774mTg1vrQ6uA5A

193

Боядисване на всичко, още боя, суха четка, добавяне на детайли, лепене на тревното килимче (май е Noch), баластиране, ръжда по камъните, малко чернилка около осевата линия на пътя и... сигурно изпускам нещо, но продължавам с декорациите:
- туфа с жълти цветове – измъкнах я от един Noch комплект със съгласието на собственика;
- тръстика от Noch;
- храсталаци от Green Stuff;
- храсталаци от Silhouette;
- папрат от Busch;
- разни треви от Noch, Silhouette и Woodland (предстои да се добавят);
- вода от Noch;
- пресъхналата локва е направена по рецептата на чичко Люк (сигурно е по-малък от мен, ама...), с акрилни бои и напукващи медиуми Creall. Той ползва други, но резултата е сходен.

194

Има за усвояване един 12V/15kV генератор на статично електричество – да си садя тревата, и откъм зеленилки съм готов. Очаква се още да поставя един сигнал, един стълб от контактната мрежа, както и част от самата КМ. Обаче трябва първо да ги сътворя .

Засега съм дотук и се надявам изненадата да е била от приятните.

P.S. По-изобличаващи снимки ще сложа като завърша „сцената‟, че не ми се пълни повече темата с полуфабрикати.

pavel75

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (18)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1814
  • Рейтинг: 264
  • HO; IV и V; BDZ, BG; София
Re: 46229 ROMPETROL
« Отговор #14 -: 01 Ноември 2019, 09:17:31 »
Цитат
Има за усвояване един 12V/15kV генератор на статично електричество – да си садя тревата,

виж тази тема, може да ти е полезна:

http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,3551.msg70964.html#msg70964