25.01.2018Да се отбележа отново, този път основно с пантографи. Предполагам, ще пиша доста, че и заниманията бяха продължителни, но винаги може само да разгледате картинките.
Това изчекнато съоръжение, се състои от доста елементи, които трябваше да се съберат отделно и после да формират цялото нещо. Разделих условно задачата на две части - пружини и „закачалки‟ за пружините. Прилагам и схеми към снимките, че може да останат неясни обясненията. Да започна с:
1. Пружини: комплекта дреболии може да се изброи лесно. Кука, втулка, шайба и самата пружина. Е, имаше и помощни материали, но като му дойде времето...
- куките изработих от месингов тел. Взех го от приложеното в кутиите с тракове на Friulmodel. Тела ми хареса, че е твърд и проклет. За да станат еднакви куките, трябваше да се направи стенд за огъване. Не беше сложно – два кръгли метални 0,4 mm профила (сини на 143.1), на разстояние един диаметър на тела, набутани и залепени в предварително разпробити отвори в 2 mm месингова основа. Пропуснах да спомена – 0,3 mm диаметър на тела. После вече ясно как се действа, а колко се получиха еднакви... за мен са добре.
- втулките са месингови, диаметър около 1,25, височината я целих да е 0,6, а отвора 0,4 mm. Това последното е с цел да оставя някаква свобода на куката и в радиална посока.
- шайби от фотоец, 1х0,3 на 0,2 дебелина. Тук нищо сложно, режеш, чистиш и ползваш. Добре. че си ги направих преди време.
- пружините са тези от фабричните пантографи. Кофти момент беше наличието само на две от тях. Объркам ли нещо, издирването на същите такива ще бъде сложна задача, а тези бяха идеални. Разполагах с две дължини по, да кажем, 14,5 mm. Първоначално мислех новите да са по 5 mm. Спретнах си две пробни пружини за пластмасовия вариант на пантографа, проверих каквото трябваше и започнах с финалната версия. Дотук добре, само че при разваляне на пробните, взех че унищожих (разтегнах необратимо) леко единия край на едната. Това намали проектната дължина до около 4,5 mm, като по този начин се оказа възможно, от непипаната фабрична да извадя три дължини. Плюс двете пробни, се оказвах с общо 5. Малко се успокоих и успешно нарязах и оформих каквото ми беше нужно. Дори им подравних краищата – знаете как стоят на една страна навивките. Малко игра с шкурката и се получи нещо приличащо на показаното на 143.2. Ще стои леко по-напрегната цялата конструкция, но като я загледах после, ми се види прилична работа. (А и материал няма, така че...)
И последва сглобяване. На схемата е принципното положение (143.3): зеленото е куката, сивото и оранжево – втулка и шайба, съответно. Пружината е ясно кое е, а споменатите помощни материали са припой (червено) и тънък тел от многожилен проводник (жълто). Същия този тънкия, ползвах за фиксиране на шайбата, защото ми беше важно спазването на разстоянието белязано със светлосиньо. Хм, сега броя – 7 елемента на пружина, 9 ако се включи фиксажа и 11 с припоя... не, не, спирам!
Втулките са запоени към пружините, като на куката е осигурена възможност да се върти колкото си иска там. Хлабината в отвора, донякъде осигурява допълнителни степени на свобода. Почти ги изкопирах от истинския възел, ама е малко нагласено като за модела. По-проста система не можах да измисля, а ми се щеше да е (от чист мързел).
И илюстрация към горния текст - схема и снимки. На последната се вижда стенда за огъване, или не се вижда, зависи. То пък и той един стенд... но също се забелязват двата канала, които ползвах за да държа успоредно теловете за „закачалките‟ при запояване.
143
144
145
Ползвайки визуалния преход, продължавам с:
2. Закачането на пружините. Пак се делим на две - страна пантограф и страна основа.
- откъм пантографа е лесно – от същия проклет тел, се огъват едни U форми, чиито завойчета после се подгъват малко на око. В основата на първото рамо на пантографа, се появиха проходни отвори и развръзката се вижда по снимките. Разстоянието е съобразено с вместването на надлъжната греда на основата, между двете пружини. Това е лесната страна.
146
- откъм основата. Тела се поставя в каналите на вече споменатия „стенд‟, затиска се на място и запоявам перпендикулярно още едно парче от него (сн.145). Излишното се маха с пила и шкурка, огъвам където трябва и спирам дейността. Защото, връщайки се назад и гледайки снимка 115, става ясно къде трябва да отидат тези гънати телове. Само че, на мен не ми е ясно как точно ще отидат там. Технологията безспорно ще е запояване, обаче разсъждавам върху обездвижването на цялата конструкция по време на работа, плюс правилно и стабилно позициониране на „закачалките‟ преди запояване, плюс достъп до поне едно от двете места където трябва да капна припой. Мисля си нещо за гипс, ама (дано) не е свързано с леда навън...
Иначе си направих един шаблон и с него маркирах къде трябва да застанат кривите телове. По четири маркировки на място се падат – две челно и две отдолу – като всъщност, това са си леки прорези в материала. Отказвам да нося отговорност за качеството на снимките (толкова си мога).
147
...оставам на пауза, като добавям едни други глезотии.
Набързо нагласих планките по секциите на покрива, даващи възможност за свалянето им (на секциите). Пак са предварително проектирани фотоецвани детайли, само оформих долната част като клин. Така по-лесно се поставят, стърчащото отдолу се подгъва и с малко цианоакрилат оттук-оттам, работата стана. Да не пропусна – не без баене.
148
И стъпенките. Тук имаше допълнителната операция „огъване‟, другото е подобно на горното изпълнение. Личи чопленото от мен за захващане на табели и надписи, както и отворите за водата по челното стъкло. Е, за тръбите от инсталацията де.
149
Нещата започват силно да клонят към боя. Всякакви финални оформления вече са незначителни (фина шкурка), а покривното оборудване при всички положения се добавя при готово всичко друго.
Та така, пак ще дойда, стига да си реша домашното.
P.S. Междувременно се появи заключителен материал в темата от съседния форум и теглим чертата там.
29.01.2018...добре я теглих чертата, няма що! Неприятна работа, никакво удоволствие не ми достави, но поне изяснихме техническата страна. Напуснах аргументирано, преди да оцапаме темата с приказки на лична основа – нещо, колкото по-ненужно, толкова по-често срещано из форумите. (Толкова относно P.S.-a)
Да продължа с едно по-присърце занимание. Гледайки изработката на пружините, един приятел попита: „Добре де, това сега не е ли ненужна детайлизация?‟. Замислих се и - принципно е прав, но в случая се касае за „неизбежна механизация‟ (ама ги съчинявам и аз...). Иначе пантографите няма да работят правилно и красиво, а нали тук, в моделизма, гоним красотата и в живота? Поне доколкото позволяват уменията и мащаба.
Какво конкретно постигнах тези дни: направо ги размазах! (Някъде надолу има пояснения за ползвания израз.)
Петък вечер, усещането за предстоящите два дни свобода от служебни задължения и опити да откраднеш от тях време за занимания с моделите – позната картинка, а? Аз успях още вечерта да взема парче Depron и да му набуча основите за пантографите. Оставих ги на разстояние, което запълних с гипс. Отгоре също гипсирах всичко и се получи това което се надявах – обездвижих конструкцията, позиционирах правилно (според мен) „закачалките‟ и оставих достъп за запояването им. Следващите снимки показват нещо, за което не съм обещавал да изглежда красиво, но е илюстрация на уменията ми за работа с този материал. (Ако имате някой и друг квадрат за шпакловане, вече знаете към кого да се обърнете.)
И така: купчинките стегнал гипс и местата за първи припой. Как пък точно юбилейната снимка се падна да е това...
150
Запоено, смъкнато от Depron-а и изчоплен подход към второто запояване, но все още не съм наплескал и блокирал вече готовото. Нямам такава снимка, а и не е нужна, просто повторение на предишната стъпка.
151
Счупих гипса. Мръсна работа. Не, че не си изпълни задачата перфектно, но се радвам от напускането на строителната площадка. Извадените железа чистих няколко пъти, дано съм се справил (не се отнася за следващото изображение). Все пак, мисля, че е по-добре точно в сезона на гипса, той да е по моделите, отколкото по ръцете и краката.
152
Относно позицията на присадените органи – да не ви впечатлява неуспоредността и разни кривини. Някои части се отстраняват, други се размиват в общата картинка. Аз нали се правя на пророк, че даже се и опитвам да нагаждам пророкуваното, ама направо се изненадах от резултатите. Тук става споменатото размазване, което не е точно моя заслуга. Кривото се вижда добре само в разглобено състояние на пантографа. Когато всичко се събере, се получава множество от линии, пресичащи се под най-различни ъгли и се губи точната преценка. Всичко това, след едно боядисване, ще изглежда почти като безгрешно. Или поне така се надявам. Междувременно, коригирах което можах в сегашното сурово състояние.
153
Друго замислено отначало и на което му треперих досега – усилих връзката между „пантите‟ на първото рамо и опората на пантографа. Дали „рамо‟ е правилния термин не знам но, вярвам, се разбира за какво го ползвам. Та, огънах няколко месингови лентички и ги запоих поетапно по местата им. Десния е готов, левия чака, виждат се и лентите. Дали беше нужно? „Страх лозе пази‟ е в пълна сила, обаче да, трябваше си.
154
Стигнах до задвижването. По-скоро, до вариантите за позициониране в спуснато и вдигнато положение. Разглеждам го като възможност за представяне на стендов модел в до четири различни „конфигурации‟. Нещо като свободно лагеруващ въздушен винт – може да си го нагласите както желаете. А самия процес на задвижване не ни интересува.
Относно работата: блокирах в свалено положение и маркирах през тръбичката мястото на бъдещия отвор. Освободих го и с 0,3 извъртях по един проходен, като мисля това да му е с грубите интервенции. Ползвах нишки от кевлар, или поне за такова го поръчвах през друг приятел преди време (по-трудно беше тогава с покупките). Разнищих снопа, реших че „тази‟ дебелина е добре и фиксирах краищата с цианоакрилат. После ясно – режеш, нижеш и лепиш.
Пак в свалено положение, взех мерките и направих нови „щанги‟(?), предаващи движение на второто рамо. Тези лъскавите телчета – карат го да се вдига и завърта по негов си начин. Старите се оказаха къси и не му позволяваха да се прибере пък докрай надолу.
Запуших тръбите с Milliput, китвах където реших и засега толкова.
155
Следват изгледи от мястото на събитието. Има го във варианти „долу‟, „максимално разгъване‟ и предполагаемото „работно положение‟.
156
157
158
Трябва да сверя как изглежда истинското съоръжение в състояние горе/долу, докъде ние ще го оставим да се вдига, както и взаимното положение на рамената, ъглите между тях и покрива... Тогава, за справка колко съм успял да го наподобя, ще сложа и снимки от реалния свят.
Давам нататък, най-важното е, че механизма се получи, другото са настройки, но щом е механика не се притеснявам – на мен електрониката ми е проблемна (пак съчинения).
И понеже не става много ясно от снимките, добавям чисто схематичния вид на целия замисъл. Отгоре – надолу с различни цветове: пантограф, основа на пантографа, тръбичката с нишката. Вдясно остана новото запоено (лилаво), а червените петна, с голяма вероятност, са разположението на припоя. Сиво – покрив. Накрая на тръбичката има детайл, който предстои да направя. Идеята е да не прережа нишката при движение в завоя. И последното лилаво е задвижването от сервото. Горе/долу за него е дясно/ляво, а за нас – вдигнат/спуснат.
159
Сега се спасявам и ви оставям на мира. Което не ви гарантира, че няма пак да досаждам някой друг път.
12.02.2018Да, никой не е застрахован – пак съм тук. Ама за малко и с финални щрихи по пантографите (поне откъм конструкция).
Три задачи си бях набелязал – две козметики и една функционална. В крайна сметка се получи допълнително размазване, в смисъл, добавих още криви линии към съществуващите и окото все повече се затруднява да намери несъвършенство. А пък аз изглеждам все по-можещ... но да карам поред - ето обещаното истинско съоръжение. Надявам се да съм пресъздал по-характерните черти, основните от които, виждам така: каретка – успешно имитирана; подвижни рамена – ползвани готовите; основа – чисто нова, може би от по-дебел профил; изолатори – достатъчно подобни; пружини – да, неповторими! (и то разположени под ъгъл); както и изработване местата за закачането им. Към дреболиите спадат: щангите за второто рамо – получиха се, даже и работят; системата за поддържане успоредността на каретката спрямо контактна мрежа – ползвана фабричната такава.
160
Тук е мястото на едната козметика – онези чупки в левия край, всъщност са част от тази система, но не ми се преправяше да е работеща, затова просто добавих по два огънати тела. Първоначално опитах с месинг и после се сетих, че за тази мекица имам точния заместител: 0,3 mm стоманен тел от Aber. Огънах, запоих и това е! Стана от две части системата, обаче това е компромиса с ползването на заводски елементи (да, с различна конфигурация от истинските са).
161
Относно споменатото миналия път осмисляне на външния вид (геометрия, взаимно разположение): исках в сгънато положение рамената да са успоредни, с идеята да заемат по-малко място или поне по-красиво да стоят. Нещата не бяха такива, горното рамо слизаше по-ниско откъм каретката. Понеже на истинския има едни ограничители за същата работа, това ми дойде като по поръчка. Почудих се малко, запоих, срязах и огънах по два тела. Съвпаднаха с краищата на усилващите „планки‟ и сега възела има завършен вид. Мисля, че стана достатъчно добре и приключвам функционалната задача.
162
И третата – под каретката, надлъжно на нея и напречно на пътя, има едно „желязо‟, оформящо условния триъгълник на горното рамо. На модела такова нещо няма. Обаче има две стърчишки, на които се нанизва и лагерува каретката. Е, след малко размишления, намалих диаметъра от двете страни и просто им нанизах парче от игла за спринцовка. И повече не пипам (зелените стрелки).
163
Май стана, а? И не само това стана – новите „железа‟ опират в лагеруването на първото рамо към основата, и до ограничителите остават някакви малки десети разстояние. Ще ги запълня, няма как, стоят като недовършени, а пък аз си имам разни дебелини полистирол.
Обаче ми хрумна друго: на истинските пантографи, долното рамо стои под ъгъл спрямо покрива. Без да опитвам да го имитирам, си ревизирах идеята за успоредност и ще направя тези на модела така. Причината е много елементарна, но не се усетих по-рано, а тя идва в точния момент - при прибиране докрай, не съм сигурен какъв е опъна върху нишката. Така, с оставяне на някакво видимо разстояние, ще знам че сервото е изчерпало хода, спряло е и не товари ненужно нишката. Хайде да добавя приблизителния завършен вид:
164
...и спирам да пиша, както и да издевателствам над полуфабриката. Само ще го замъкна до срещата на хижата тази седмица. Предполагам ще му е последно пътуване преди завършване, то и без това основно боядисване остана (детайлизацията отделно).
P.S. Почти точно наобратно съм разказвал за работата – по началните снимки се виждат готовите изпълнения описани след това.
07.03.2018Отидохме и се върнахме без поражения. Имам предвид модела и споменатата хижа – студ, пушек, скара и веселба. Това беше, но обърнахме сериозно внимание само на последните две.
Откъсвам се с нежелание от масовите прояви и финиширам с глезенето на пантографите. Полистирола се ползва както бе предвиден – квадрати, залепени върху металните ограничители. Ще имитирам гумите намиращи се там, като с една боя ще изглежда направо ново. Междувременно почерних основата и направих възлите за „лагеруване‟ на нишката.
165
После какво – един вид маскиране, грунд и чакане. (По едно време свалих пружините, които трябваше да се бележат коя откъде и в каква посока е била. Не щях го, ама... технология.)
166
Червена боя по основата, черно на гумите, и пак червена само по челата на пружините. Засега ще ги оставя така, въпреки че и те трябвало да са солидарни с партийния цвят. След изсъхване, продължих нагоре, обаче с четка и разредена боя - не ми трябваше да покрива, просто да докарам всичко в по-еднакъв тон. Графита излъгах само с почерняне, а роговете надолу са алуминиева боя. В общи линии, относно цветовата схема, спазих указанията на обикновено надежден източник (най-надежден преди да сме започнали опразване на масата). Ще видим за пружините...
167
За финал един небрежен мат лак. Да не свети много, че по се забелязват дефектите в изработката.
168
И толкова по тази глава от книгата. Следващият път когато им обърна внимание, ще са монтирани по места и, надявам се, работещи. Поне сега ги раздвижих от боята.
