Ревюта и поддръжка на модели | Reviews and maintenance of models > Създаване, ремонти и усъвършенстване на модели | Creation, repairs and tuning up models
"Модернизиране" на стари модели на PIKO
IvanC:
Не ми се искаше да прекъсвам мненията за ES499, чиято нова платка все още пътува към Владо Цанков, но докато търсех снимки на "измервателен вагон номер 2", които така и не намерих, попаднах на снимки от монтирането на декодер(и) в E42 на Пико - от старата серия. Не е съществена "модернизация", защото механиката е без промяна (тези механики и без това не са прекалено шумни), но все пак е "модернизация", заради цифровизирането на локомотива:
Клип от "товарната проба":
https://youtu.be/SJdlRNeXBTA
Очаквам тези, които са наблюдателни (а и аз подадох жокер) да зададат въпроси.
Иван
pach:
Хах, доколкото виждам, всяка талига си е със свой дешифратор?
Единият е звуков, но не виждам да имат връзка м/у тях (без SUSI) - тоест те са с
общ адрес (консис режим?), но любопитното е как си разпределил функцийте им?
Предполагам, че двата дешифратора са необходими поради обратната връзка,
за всеки двигател по отделно, за плавна, равномерна скорост и от двете талиги?
Не виждам кондензатори "long live" - тоест "къде отива" захранването при прекъсване на токоснемането,
в една от талигите например? Пък и дънната (покривната тоест) платка оригинално ли е така разрязана?
Не съм запознат с локомотивното устройство на модела преди цифровизацията... :blush2:
Въобще ако не съм се заблудил и въпросите ми не са лаишки, ще очаквам и тук продължението!
:hi: ;D
ПП.Сега видях на последната снимка че има ел.връзка м/у талигите де... :blush2:
ПП2. Май имаш и активно осветление на машинното отделение (светловоди към страничните джамове)?...
Абе въобще ......разказвай!!! :bb: :read: :scenic:
IvanC:
Да, декодерите са два. Единият е звуков, вторият е без звук. Реших да не експериментирам само с един декодер заради обратната връзка по ЕДН и затова монтирах два декодера - по един на мотор/талига. Понеже и двата са на Digitrax и от една серия, работят с идентични настройки за управлението на моторите. Декодерите на Digitrax нямат SUSI. Звуковият декодер е SDN136, а този без звук е DN136.
Звуковият декодер си идва с кондензатор и е в единия ъгъл на отделението на талига номер 1 - виждат се навитите му проводници, а кондензаторът е под тях. Декодерът без звук няма кондензатор.
За да се съберат звуковият декодер и говорителят, махнах една от пластините, които образуват тежестта в средата на локомотива и срязах платката под покрива, която оригинално е цяла, има диоди за управление на челните светлини, участва в токоснемането от пантографите и има преключвател за избор на токоснемане от пантографите или от релсите. След като я срязах, я използвам само за подаване на захранването към челните светлини. Промених и опроводяването на контактните пластини от талигите към платките под покрива, защото оригинално те са тоководещите за единия извод на мотора, а сега са за светлините. Всеки декодер управлява бялата светлина от неговата страна и червената от другата. Други промени от оригинала няма - осветление на машинното няма. Токоснемането на двете талиги е запаралелено с проводниците, но това си го има и оригинално.
Другото по "модернизацията" е подмяната на тегличите с такива с лястовича опашка, така че могат да се сменят лесно при нужда.
Иван
Ivo Nedkov:
Поздравления за смелото начинание да модернизираш старите локомотиви.
Другаде не съм виждал подобен проект, описан така детайлно и с много снимки.
Ще следя темата с интерес.
IvanC:
От този модел имам много весели детски спомени. Брат ми беше още пубер, а аз бях може би на 7-8-9 години. Моделът много ме кефеше, защото беше най-бързият локомотив от тези, които имахмe (E11, E69, BR 89, BR 55 и M61). Бяхме леко "бутнали" трафото (FZ1 на Пико), така че да даде малко по-високо напрежение на максималната позиция на врътката - да хване последните витки на вторичната намотка. Редяхме от старите релси на Пико (с П-профила) - с различни радиуси, за да видим на кой радиус локомотивът ще изхвърчи от релсите в кривата. Това ставаше на R380. На R440 залиташе, но не успяваше да падне извън кривата. Тези експерименти ги правихме няколко десетилетия преди Калояновец, така че БДЖ-то ряпа да яде! :)
Заради описаните експерименти, както и поради други експерименти, които си правихме с първия M61, той не оцеля дълго време. Години по-късно отново пуснаха M61 на Млад техник и веднага купих 2 броя - идеята беше да изпозлвам роторите, четките и крушките за ремонт на E11 и E44, чиито ротори (колекторните пластини) и четки бяха много износени от доста каране. Поради това двата M61 не видяха много каране и оцеляха в кутиите си.
И така 40-тина години по-късно брат ми изрови двете М61-ци и събра от двете една работеща, която ми изпрати. Като я получих ѝ направих ново осветление със светодиоди, но само като заместител на оригиналните крушки, които светеха с бяла светлина само напред и едновременно и в двете посоки на движение. Със светодиодните светлини светеше само в посоката на движение, но иначе локомотивът си остана в оригиналното състояние.
Преди няколко дена реших да монтирам декодер в локомотива без да преправям задвижването (механиката), която си остана в оригиналното състояние. Почистих задвижването основно. Изглеждаше сухо и чисто, но като взех да чистя с изопропиловия спирт, взе да пада чернилка. Изглежда е имало някаква заводска смазка, която е засъхнала напълно и затова ми изглеждаше сухо и чисто. При сглобяването използвах минимално количество смазка, колкото зъбните колела и осите да не са сухи, за да намалее шума от тях. Махнах дроселите и опроводих талигите наново така, че да е удобно за свързване на декодер:
Преработих основно светлините. Оригиналната крушка е монтирана на картонче, за което са закрепени две подходящо профилирани метални пластини. Махнах картончето и направих нови платки за светлините със светодиоди с мека бяла светлина за предните светлини и за подсветка на "кабината" и червени светодиоди за задните светлини. Направата на новите светлини ми отне значително повече време, отколкото почистването на задвижването и опроводяването на декодера.
За разлика от E42 (BR 242), при M61 реших да експериментирам само с един декодер. Първо свързах моторите на талигите в паралел към декодера. Наложи се да си поиграя доста с настройките на декодера за управление на мотора и най-вече с тези за обратаната връзка по ЕДН и успях да постигна задоволително движение на малка скорост, както и да регулирам добре максималната скорост и скоростта при 50% положение на тротъла.
След това реших да изпробвам поведението на модела, като свържа моторите на талигите последователно. Успях да постигна по-добър ход на локомотива без товар на малки скорости, ОБАЧЕ... независимо от скоростта, при натоварване на локомотива с вагони, ако едната от талигите започне да буксува, а това става и при сравнително малко натоварване, втората талига се разтоварва напълно, колелата ѝ спират да се въртят и съставът (локомотив и вагони) спира. Увеличаване на позицията на тротъла води до увеличаване на оборотите на буксуващата талига, докато другата талига си остава разтоварена и не се опитва да развърти мотора/колелата.
При паралелното свързване на талигите (моторите), натоварването на локомотива води до подобрено движение - точно обратното на това, което наблюдавам при последователното свързване.
Другият недостатък на последователното свързване на моторите на талигите е, че не успях да достигна максималната мащабна скорост. Максимумът беше 86-90 км/ч мащабна скорост, което силно варираше в зависимост от товара. Локомотивът беше особено чувствителен, когато вагоните влязат в кривата (пробите бяха на овал с криви с радиус 559 мм) и скоростта падаше с 4-5 км/ч (мащабни). Скоростта измервах с един от моите измервателни вагони.
Поради описаните проблеми с последователното свързване на моторите на талигите, възстанових паралелното свързване и настройките на декодера, които бях направил за този тип свързване.
Декодерът е DZ126 на Digitrax, като го преработих така, че да има 4 функционални изхода (за светлините). Оригинално декодерът има само два функционални изхода (F0F и F0R), но на платката на декодера има площадки за запояване на втори двоен MOSFET, както и площадки за проводници за двата изхода от MOSFETа. Запоих един двоен MOSFET (NX3020NAKS) на предвиденото за това място и два проводника и така декодерът стана "DZ146". :) Изводите F0F и F0R управляват през баластни съпротивления катодите на всички светлини, общият плюс е свързан към анодите на предните светлини, а изводите FA1 и FA2 управляват анодите на задните светлини през PNP транзистори. По този начин мога да паля задните светлини с един бутон (използвам бутона F1), а подсветката на "кабините" с друг (при мен това става с бутона F3). В следващо мнение ще пусна и схемата на светлините - след като я начертая, защото в момента е само в главата ми.
Опроводяването на декодера:
Електрическата връзка между талигите и светлините:
Рамата на локомотива в коша, вижда се къде се е побрал декодерът:
Сглобеният локомотив - визуално не се отличава от оригиналното състояние:
Клипче от движението с малка скорост:
Иван
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия