Може ли аз да разкажа една случка с Бербатов отпреди 15-тина години и с това да ви докажа, че изобщо не си заслужават хвалебствията за този келеш, с каквито е фрашкана тая тема. Нищо няма да коментирам, само ще разказвам по спомени. Та в един сравнително топъл ден през зимата на 95-та, бях 8-и клас в испанската гимназия, си отивам на село за 2-3 дена да "оползотворя" междусрочната ваканция. И пътувайки с автобуса от Кулата за моето село, по едно време се обръщам назад и гледам трима малко по-малки от мен хубостници - Георги Бижев (майка му и баща му са от същото село, ако някой не се сеща по едно време играеше в Славия и в Нефтохимик), Крум Бибишков (същото се отнася и за неговите родители, сега май играе в Литекс) и Бербатов (който тогава все още не знаех, че се казва така и че е от Марикостиново, едно село преди Кулата като се пътува към Гърция) да стоят на хармониката и да пушат цигари, като тръскат пепелта в пролуката между парапета и самия "мех". Вероятно отиваха на гости при Гошовата баба. Само след секунди автобусът спря насред пътя тъй рязко, че главите на няколко човека, и моята в това число, се нахакаха в седалките отпред. Шофьорът отвори една от вратите и излезе от кабината казвайки: "Който пуши, слиза и ше го вземем на връщане", при което не последва никакъв отговор. Още веднъж "Който пуши, слиза от рейса и на връщане ше го вземем". Тримата калпазани, вече загасили цигарите и съответно изхвърлили ги зад парапета на хармониката, което е абсолютно недопустимо, понеже гумата нямате си представа колко лесно може да се подпали, един през друг почват "Ама ние такова, ние онакова.........." Шофьорът вече едвам се сдържа и "Ако дойда назад и видя някой, че пуши, с ритници ше го сваля!" и "Кой пуши отзад бе, келеши такива! Ки съ запали рейса, ки изгорим кат нищо!" При което Бижев се обръщa към мен и вика "Абе ей, ти оти пушиш, знаеш ли, че ки запалиш рейса?" Аз през живота си никога не съм помирисвал цигара, но естествено си затраях, а и шофьорът не се хвана. Както и да е - след известно време пристигнахме и всички слязохме на площада. Аз хванах Георги и му викам "Я ела тука, ти какви ги приказваше в рейса" с гарнитура един шут в гъза и завъртник зад врата. При което Бербатов (който тогава не познавах) скочи да го защитава, но в резултат на това получи шамар с обратната страна на ръката. И това пред поне 30 човека в центъра на селото...Така че повече не искам каквито и да било хвалби по отношение на това леке - като футболист може да е много добър, но иначе е абсолютен келеш....
