Като ученик баща ми ме водеше къде ли не из България и не само.Една от посоките на юг беше катеренето към Велинград.Гледах релсите как вървят наравно с пътя и стисках палци дано мине и влак.При тогавашния график почти не се случваше да минем от там и да не спрем на култовия прелез за да изчакаме влака.Една година дори ходих на някакъв лагер за служители на железничари на гара Баня (днес спирка).Най-много се кефих като мине товарак с три локомотива идвайки отдолу и да ги чуя как се "напичат".Ехх спомени,споменииии.Тогава наборите гониха гаджетата,а аз гледах да не пропусна минаването на някой влак.Спяхме в една от сградите за служители преустроена за лагер само до линията а ресевето на гарата беше направено на столова.Случваше се понякога там да откачат единия локомотив и да го връщат към Якоруда което за мен беше голямо преживяване.
Други едни спомени са ми от младежките години когато бяхме напълнили целия последен вагон пътувайки към Цигов чарк.Преживяването беше веднъж,такова нещо в нормален влак няма как да стане,самата атмосфера на вагончето ни обединяваше още повече,от един друг вагон,който отдавна не пътува пък идваше друга една атмосфера.Сега чак невярвам че наистина е имало бюфет-вагон във влака.
Като спомени това някак ме привързва към 760мм,иначе обаче някак си всичко ми е много несъразмерно,така се чувствам и като отида на детската железница в Пловдив.Какво точно имам предвид,от всичко са намалени само подвижния състав и междурелсието-всичко друго е 1:1 с 1435мм и това някак ме дразни.Локомотива някак ми стой неестествено на това малко междурелсие.Не мога да кажа,че съм много запален по 760мм ,но от спомените ми някак се чувствам привързан към нея.
Е това е моето мнение за теснолинейните,а без думи по-добре съм го казал тук
http://vbox7.com/play:0abf6515р.р Сега се сещам за още един спомен като от мъглата.Годината е някъде много назад,късно е привечер,гарата е Червен бряг,изведнъж чувам потропването на буталата на нещо познато,но какво е то?Впервам очи в прозореца и какво да видя-760мм.Докато се осъзная и бързия влак във който бях отлетя и за мен това остана загадка за която после се поинтересувах и научих.За жалост тази загадка вече е...но спомена от онази късна вечер е останал в мен завинаги.
