Електрификация на линия София-Перник

[misan]

Една интересна дискусия може да се създаде по темата,дали не е трябвало още в началото на 30-те години линията София-Перник да се електрифицира. Тази идея широко се е дискутирала още тогава,но до решение не се е стигнало.

[KRAKOMOBILA]

Може би е по-добре, че електрификацията се е осъществила по-късно защото е избрана по-добрата система на променлив ток. Първоначално всичко е било планирано за 3KV прав ток.

[Petko Ivanov]

Аз смятам, че електрификацията е щяла да е по-полезна в сравнение с доставката на локомотивите 46. Причини за това са:

1. Възможност за използване на енергия от по-малко калорични и по-евтини лигнитни въглища.
2. Въвеждане в експлоатация на нов прогресивен тип тяга.
3. Намаляване на тежкия физически труд на огняри, въглищари и персонал на много тежките за обслужване парни локомотиви 46, особено втората доставка.
4. Използването на шестосни електрически локомотиви вместо шестосни парни е щяло да позволи извозването на по-тежки влакове с по-голяма скорост поради по-голямата мощност на електрическите и липса на паразитни оси, воден и въглищен резервоар.
5. При електрифицирана линия всички влакове (товарни и пътнически) между София и Перник са щели да се обслужват от електрически локомотиви, което би довело до по-големи скорости на движение, по-кратки времена на пътуване, липса на необходимост от помощни локомотиви с прикачане и откачане на Горна баня, Владая и Драгичево. По онези години влакът е бил единственото средство за пътуване между София и Перник, а често пъти такова пътуване е отнемало 4-5 часа поради закъсване на товарни влакове по наклоните, чакане на помощни машини, прикачване, разкачане и т.н
6. Въвеждането на електрическа тяга в началото на 30 те години е щяло да нареди Царство България между пионерите в тази дейност Германия, Австрия, Швейцария и Италия.

Поради тесните връзки с Германия по това време предполагам, че е щяла да се внедри тяхната система АС 25 кV 16 2/3 Hz и да се доставят локомотиви Е44 и Е94. За DC 3 kV се е мислило за София-Мездра след войната, по подобие на електрификацията в СССР.

[misan]

С баща ми много подробно разговаряхме на тази тема.  Той ми обясни,че електрификация само на участъка София-Перник не е целесъобразно по следните причини.

1. Трябва да се построи отделна електроцентрала само за линията ,която да произвежда ток с напрежение 16000 волта и честота 16 2/3  херца. Която си е изключително скъпо съоръжение със сушилня за въглища,топкова мелница,парни котли,турбини,генератори,охладителни кули и др..

2. Най големия проблем е неравномерното натоварване. Тръгнат например едновременно два локомотива-необходимата мощност на централата е около 5000 киловата.  Спре единия-мощноста вече е около 2500 киловата.  В един момент може да няма никакво натоварване.
В този режим  централата практически не може да работи,особено ако парните котли изгарят въглищата във вид на прах.

Така,че електрификацията е ефективна,само ако се прилага на голям брои участъци,когато да си струва  изграждането на отделна централа и да има възможност да се осигури приблизително равномерно натоварване.

Проблем при електрификацията с 16 000 волта напрежение, дори при широкомащабна електрификация ,е че би трябвали и да се строи допълнителен далекопровод с високо напрежение,около 100 000 волта,от които да се захранват подстанциите. Не знам как е в Германия,но според мен няма друг изход.