Здравейте... Казвам се Венцислав Гласков, от София съм на 42 г. /скоро стават 43/, тъй да се каже от "дъртата" генерация във форума... :P Женен от 20 г., с две деца /дъщеря на 19 и син на 14 г./. Средно образование, специалност "профи шофьор" /иначе гимназия ЕСПУ/, незавършено висше /6 семестъра/ в ТУ - София, специалност електроника... Животът ми се завъртя покрай промените и не остана време да довършва учението, а и си заформих собствен бизнес, така че образование не ми е особено нужно... Преди време се занимавах с търговия на строителни материали и химия, но от няколко години поради различни причини промених нещата към компютри и недвижими имоти, макар че от време на време завъртам при случаи и нещо от старите неща. Впрочем от стария бизнес се запознах с Адриан преди доста време, макар че изобщо нямам спомени да сме говорили с него някога за общото ни хоби... Наскоро се присетих, че в няколко кашона отлежава от доста време скромната ми колекцийка от влакчета размер ТТ /втора колекция/ и взех да я поразгледам, поизчистя и подредя /пак в кашони, този път нови

/ След мероприятието ми дойде на ум да поразровя из нета дали все още има разни БГ ентусиасти на тая тематика, а и да проверя информацията от един познат, че немската ПИКО била фалирала отдавна, още преди 15 години. Естествено, тоз отнесе една яка майна, след като открих, че фирмата изобщо не е спирала работа и продължава развитието си... После "дедо гугуле" откри сайта за хоби и моделизъм в старт.бг, откъдето ползвах линковете към този форум и един друг... фактически в другия открих една позната физиономия на аватар, плюс познато име, плюс музикални наклонности и нещата взеха, че ме заинтригуваха. Този сайт и форум ми се сториха по-добрите /нека не се обиждат привържениците и на другия сайт/ и се регистрирах онази вечер, а вчера имах път към жк Стрелбище, та минах да видя дали Андри е още в магазинчето си и с радост открих, че е там...
Иначе развитието ми започна през края на лятото в далечната 1970 г. /нямах още 5 г./, когато първи братовчед на баща ми от СССР /сигурно се забелязали по фамилията ми, че съм от българо-съветската дружба/дойде на гости за месец и ми донесе подарък първия комплект размер НО - една елипса с един див двумоторен електровоз с три сребърни вагона и един страхотен тогава трансформатор за прав и променлив ток. Винаги съм си падал по техника, конструиране, чоплене, разглобяване, сглобяване и т.н. и това беше ключът към интереса ми към ЖП моделизма. Естествено, през следващите няколко години нещата бяха под контрол на баща ми - той от време на време ми сглобяваше влакчето, пускаше го... Родата от Съюза идваше почти всяка година и все носеше по някоя дреболийка към влакчето... Първото голямо попълнение дойде след няколко години, когато баща ми отиде в ГДР в командировка и домъкна почти цял куфар с какви ли не чудесии - вагони, локомотиви, стрелки, светофари и какво ли не... Е, не мина и без период на "катастрофи" по ЖП линиите, ама детска ми работа тогава, предпубертетска още... Проблемът идваше, че живеехме 6 души в тристаен апартамент и все нямаше място - железницата се правеше от време на време на пода в хола, въпреки честите ми хленчения. Основният баласт, който обърна кантара, беше през началото на септември 1977 г., когато бях с родителите си на гости на родата в Ловеч и Плевен и за мой тогавашен ужасТ "Млад техник" в Плевен беше фул до козирката с немски играчки - влакчета, конструктори, рали колички и т.н. Може да се каже, че след това окончателно се затвърди интереса към това хоби и някъде тогава успях самичък да пусна първия си управляем "макет" - в спиращи локомотиви, светофари, семафори... , с управление от пулт. .След това до 1983 г. есента, когато влязох в казармата, може да се каже, че обикалях всяка седмица "Млад техник" на сегашната "Мария Луиза" /близо до пресечката с "Кирил и Методий"/ и първия етаж на ЦУМ. За съжаление тогава обаче, въпреки всеобщото твърдение, че размер НО е най-разпространеният сред хобистите, нашите тъпаци от ВТО-тата тогава внасяха най-вече ТТ, а доста по-слабо HO и N. Въпреки това успях да събера над 10 локомотива и близо 50 вагона, но поради проблеми най-вече с намирането на стрелки, допълнително оборудване, семафори и т.н. и една разправия с една продавачка в ЦУМ /която отказа да ми продаде 2 къщи, защото били уж запазени/, спрях да се занимавам след казармата... Още повече, че през 1988 г. се ожених, роди се първото дете, преместих се да живея на друго място, учене, работа... В началото на 90-те разпродадох по-новите и ценни неща по приятели/някои може да са живи все още някъде между други участници във форума/, след това брат ми се установи, че е доликвидирал остатъците, оцеля само захранващият трансформатор... Естествено, като дойде демокрацията, се установи, че има още много производители на влакчета и спомагателни неща и наистина НО е най-масовият размер, вече може да се намери всичко, ама моето вече беше заминало... А и друго натежа към ново развитие в по-малкия размер ТТ - хроничният недостиг на жилищно пространство и място за такова хоби.. Най-вече поради теснотията така и не съм достигнал да направя още първия си макет... Напоследък и нямам много време, а и не искам да го правя по земята, че да не мине някой параход набързо през нещата... Така че може да се каже, че съм назад - доста съм изостанал с матрЯла, но важното е, че меракът все още го има... Занимавам се и с друго хоби - преводи на филми и направа на субтитри, но мисля с него да понамаля, че ми поомръзна... Оттам идва и никът ми - да не се чуди някой защо съм го избрал - аз съм си с еднакъв ник навсякъде... Който има интерес по-специално, може да заповяда на
http://subs.sab.bz/ , така и така едва ли някой не влачи филми от интернета...
