Там, въпреки че парни локомотиви в редовна експлоатация по главните линии няма, пътуването с каквото се сетите - влак, автобус, самолет, си е цяло приключение.
Проблемът е, че влаковете, колкото и да са на често по основните линии, са крайно недостатъчни за пътникопотока. Всяко купуване на билет за влак е свързано с поне 3-4 часа висене на опашка. Но най-голямата трудност е, че касиерът ти иска предварително ИДЕАЛНО попълнена бележка, в която всички полета, без изключение, са задължителни, съдържаща както следва:
1. Наименование на влака, ако има такова и прави му сметка да не го знаеш.
2. Номер на влака.
3. Начална гара за самия влак и дата+час на заминаване от нея, плюс крайната гара - за влака и дата+час на пристигане.
4. Гарата от която тръгваш плюс датата и часа на заминаване от тази гара, и гарата, до която пътуваш, заедно с дата и час на пристигане.
5. Класът, с който искаш да пътуваш - има седем класи, като цената към по-горна расте в геометрична прогресия:
- трета без резервация - дървени пейки "легла" на два етажа, може и да стърчиш отвън, вагоните нямат прозорци със стъкла, а само понякога метални щори или решетки.
- втора без резервация - твърди кожени пейки "легла", може да няма къде да седнеш
- втора с резервация - същото като горната, но уж имаш гарантирано място – легло
- втора с резервация и с чаршаф - нещо подобно на нашия кушет
- първа без климатик
- първа с климатик - на цена, приблизително равна на самолетния билет
- има и спални вагони...
Та като ти дойде редът, ако бележката е непълна или на касиера не му хареса как си я попълнил, той директно те отпраща и минава на следващия клиент. Поради тази причина е пълно с фирми и агенции, чиято специализация е продажба на ж.п. билети, които фирми печелят доста добре.
Самолетите, въпреки че са скъпи, почти винаги са претъпкани и билети се вземат седмици, дори месеци предварително. Въпреки горе-долу читавите самолети, летищата в провинцията често представляват един навес или шатра за пристигащи, един за заминаващи, една пожарникарска кола и един трактор с ремаркета за извозване на пътниците от/до самолета. Някога и това го няма, а хората ги карат да вървят пеша до самолета, нещо, абсолютно забранено по международните стандарти.
За автобусите по-добре да не се приказва - стари, раздрънкани ТАТА - индийският Мерцедес, или японски, претъпкани, не спазващи абсолютно никакви разписания, идващи с по 5-6 часа закъснение, не е въпроса кога, а дали ще дойде, съответно стигне до крайната си цел, може да се наложи пътуване и на покрива, на рядко - един, максимум два на ден. С една дума - крайно несигурни.
