Преди заминаване от начална гара се прави пълна проба на спирачката, при която се определя колко от вагоните са с изправна спирачка и дали са достатъчно.
Важна част от пробата в самото и начало е измерване на неплътността, т. е. темпа на въздушните загуби в задържано положение. При гореописаната ситуация с неплътни бутала, този тест се проваля - налягането спада от 5 bar до нула за секунди, много далече от нормата до 0.5 bar на минута. Много малко машинисти биха се съгласили да подкарат такъв влак... но все пак се намират. На практика почти всички товарни влакове са извън нормите за плътност и се движат с компромиси, но в някакви разумни граници.
А в нашия случай, няколко от вагоните, както и локомотива са имали изправна спирачка, която е работила до последно. Иначе влакът би изхвърчал още след спирка Яхиново, където щеше да влезе в кривите с малък радиус най-малко със 130 км/ч.
б) резервоарите са изправни, но не е имало въздух поради често използване на спирачката при спускане. Времето за напомпване на резервоарите не е било достатъчно между две изпускания.
Резервоарите на вагоните, от които се взима въздух за спирането се допълват от главния въздухопровод винаги, когато налягането в него е по-голямо от това в резервоара. При нормално спиране, налягането във въздухопровода не спада под 3,5-4 bar, което е напълно достатъчно за поддържане на запаса в резервоарите. При екстрено задържане обаче, налягането във въздухопровода е нула и един вагон, имащ някаква спирачка, но неплътна, ще изгуби напълно въздуха си за няколко минути. Така че, възможно е някои от вагоните да имали спирачка отначало, но след това да са останали без по тази причина.
Има една друга особеност, която води до "изтощаване" на иначе изправна спирачка при много дълъг влак. Получава се при чести слаби задържания, когато ново задържане се налага преди спирачката да се е заредила напълно след предишното задържане. Това може да доведе до постепенно отслабване на спирачния ефект, докато машинистът в един момент усети, че е задържал много, но ефектът е минимален. Обикновено ситуацията се овладява навреме, защото е лесно обратима. Едва ли случаят на Дупница е такъв.
Появи се версия, основно на база слухове, че локомотивната бригада съзнателно е изключила спирачки на някои вагони, за да успее да разхлаби замръзналата спирачка, което наред с изключени преди това вагони е оставило влака без достатъчно вагони с изправна и включена спирачка. Това е лесно да се установи по положението на ръкохватките за изключване на спирачката на всеки вагон и със сигурност е проверено още при първоначалния оглед. Вероятно ще има и разследване от министерството, но техните подробни доклади обикновено излизат към края на годината и ще почакаме доста.
