Подписваме се разбира се, но реално инструктаж няма.
Има купчина бумаги (ама истинска купчина), в които всеки сам трябва да си търси каквото го касае, съответно никой нищо не търси, защото за 50-те минути от часа на явяване до заминаване на влака, трябва на 20-тата минута да си на изхода на депото, инструктиран, получил актуално разписание (ако си го намериш в купчината, го преписваш, защото не ти дава никой да го вземеш, че друго няма), прегледал локомотива отвън и отвътре, прегледал всичкия му инвентар и дори изпълнил програмата за почистване, която в този ден може да включва почистване на трансформатора или талигите например.
Затова се инструктираме взаимно "ти знаеш ли там как се минава вече?", а разписания някои си вадят от Интернет, от сайта на БДЖ, други идват едни час по-рано да ги намерят и препишат, а аз съм си намерил неофициален източник на всички телеграми за изменения и преди тръгване пускам търсене по номер на влак и си ги качвам на таблета.
Особеностите по пътя вече са толкова много, че истински инструктаж би продължил един час, а човекът който би трябвало да го прави има толкова задължения за 12-часовото си дежурство, че ако трябва да свърши всичките, ще му трябват поне три дни. В книгата за инструктаж обикновено се преписва това от предишния ден и рядко някой добавя някоя особеност или пък вече неактуална особеност може де фигурира там няколко месеца, защото нито някой чете там, нито хората, които пишат са наясно с всички особености и дали са актуални.
Това се отнася изключително за София, по другите депа се явяват много по-малко бригади, организацията е обикновено по-добра и дори ти дават понякога изменено разписание, да си го носиш с теб.
В крайна сметка никой нещо не знае, но всички трябва да са се подписали навсякъде. Като стане издънка, разследването установява по подписите, че всички са инструктирани, докато реално те само са се подписали. За същото следи и т. нар. отдел "Безопасност" - да има подписи. Безопасност може и да няма, но подписи задължително.
