Искам да ви се оплача, но предупреждавам - абсолютен оф топ е! То не че не оревах вече орталъка, ама искам и на вас да си кажа, че да ми олекне.
Що съм такъв карък, бе? Днеска цял ден ми беше хубаво, ама те - накрая следобед ме вкиснаха. Отидох да пия кафе в едно кафене тука наблизо - от ония, дето дават с кафето и късмети. Не от скъпите, ама не и евтино. Ама не ме разбирайте неправилно - не ми е жал аз парите, щото и кафето им е хубаво. Ама късметите хич не са!
Глейте на мене кво ми се падна:

Мани, мани - не ми се говори. Още съм стреснат и възмутен. Да бях сам - иди-дойди, щях да я сдъвча тая гнъсна хартишка и да я глътна геройски. Ама не - бях с двама приятели, хем и те къде моделисти, къде ми знаят крастата. Та се чудеха келнерките какъв беше тоя смях откъм нашата маса...
Те това е - олекна ми. Сега Владо може и да го търка тоя пост - то се виде, че не съм за тука. Щом това ми препоръчват...