Към 1ви май 1991г. крокодилът не ми беше непознат. Вече бях виждал модели на машината многократно. Но поздравът на голeмия локомотив на постамента впечатли и мен. Това беше първият ми работен ден и ето, че бях поздравен от крокодил. До мен не беше стигнала информацията, че още един такъв е изложен в музейно състояние, защото тогава информацията не беше достъпна така, както днес.
Прохождащият машинист беше впечатлен от кафявия локомотив между зелените му наследници. Машината беше добре защитена и не всеки имаше право да я докосва. Ce 6/8 II беше светиня и всеки петък беше на линия. ПО време на обучението си никога не бях имал възможността да се докосна до атракционното пътуване с крокодила.
С годините се насочвах все повече към музейните локомотиви в депото в Ерстфелд. Натрупах техническата подготовка за тези машини, макар да не съм минал дори метър с тях. Особено крокодилът изисква много голям обем от техническа подготовка, защото и гостите ги познаваха и би станало доста конфузно, ако обикновен пътник знае повече за машината от машиниста.
Но ако той има техническата информация може да вдъхновява посетителите при всяко тяхно посещение и да ги посвещава в легендата. Очите на възрастни мъже грейват и децата трудно могат да бъдат отстранени от локомотива. Дори жените проявяват любопитство около историите с тези електровози. Крокодилът вдъхновява млади и стари. И винаги се задава въпросът. "Ама наистина ли е вярна годината на производство от типовото означение?" "Да, наистина е 1919г."
Дори аз, и трябва да си го призная, не мога да откъсна удивени очи от Ce 6/8 II всеки път, когато го видя в движение. Той е и ще остане най-известният швейцарски локомотив. Много деца не познават машините на SBB, но всяко познава крокодила още отдалеч. Опитни машинисти тайно сънуват деня, в който ще потеглят с крокодила на дълго пътешествие.
Не Ce 6/8 II ме накара да се присъединя към SBB Historic, но по-голямата част от екипа винаги беше около машината, подготвяйки я за път и все не достигаха хора. И все не се намираше човек, който да поеме моя Ае 6/6, за да мога и аз да хвърля един поглед на 6/8. И дума не съм повдигал за това аз да го подкарам. Но когато няма кой всеки машинист с готовност би застанал на пулта за управление на Ce 6/8 II, той ме впечатли още на първия метър, който минах с него. Не беше нещо уникално, но веднага през тялото ми преминаха тръпки от това, че карам легенда.
Деветдесетгодишната машина беше попаднала в ръцете на машинист, който като дете правеше нейни модели от конструктори. Тогава имах чувството, че това е най-новият модерен локомотив на Швейцария. Тогава Be 6/8 III вече бяха изчезнали и последните 6/8 II правеха маневри в закътани гарииз Швейцария. Днес, пишейки тези редове, се обръщам назад с облекчение, знаейки че ще дойде денят, в който щетръгна с крокодила из Швейцария. Не знам кога, но знам, че това ще се случи.
И ще го кажа още веднъж, Ce 6/8 II 14'253 е най старият от оцелелите крокодили и най-старият електровоз на Швейцария, годен за техническа експолоатация. Предполагам, че в Европа също няма толкова много локомотиви, строени през 1919г. А по-старите ни локомотиви вече просто застояват някъде или се оставят легендата да ги тегли из едно депо, станало световно известно отново благодарение на крокодилите.
Крокодилите от серии Ce 6/8 II и III
Съвсем накрая още няколко думи от мен, машиниста, който се научи да обича крокодилите, макар никога да не е карал планирано влак с тях. Тези локомотиви откриха голямо бъдеще пред железопътното дело в Европа, защото без тах може би дори нямаше да има електрическа тяга на влаковете. Това са били машини, впечатлили персонала дотолкова, че да измисли име на типа, име толкова известно, че никой вече не си помисля за типовото означение.
Крокодилите принадлежат на SBB. Всички, които си мислят "Ето този локомотив също е крокодил." се лъжат. Нека им припомня, че няма друг крокодил освен Ce 6/8 II и III.
(Малко неочаквано и извънредно привърших и с главата за личните впечатления.

)