Готтардската железница - част IIЕрстфелдЕрстфелд, къде е това? Това беше въпросът, който аз самият си задавах. Като дете не бях впечатлен от това трасе. Затова за мен Ерстфелд беше просто име на населено място, както всяко друго. И не бях единственият, защото който не се интересува от железници не би могъл да подозир аза съществуването на това селце в кантона Ури. Това обаче не значи, че всеки който пътува по Готтардската линия забелязва селцето.
При едно пътуване по Готтард обаче непременно трябва да направим пауза тук, особено ако сме свързани с железниците и желаем да си направим снимки от трасето. Може да се запитаме кое е възникнало първо - селото или гарата. Разбира се, било е селото, но то е било далече от железницата, на другия бряг на езерото. Затова днешното село се е изместило, за да е около гарата.
Затова Ерстфелд е изцяло повлияно от железницата. Надали ще намерите друга църква, построена от железопътна компания, или деца, които ходят на училище, създадено от железопътна компания. Така селото и железопътният възел са неделимо цяло.
Депото, голяма част от което е защитена като национален паметник, определя до голяма част облика на селото. Голяма част от хората са работели и работят там, а останалата част от населението се грижи
за доброто обслужване на пътникопотока. Депото е разположено тук, защото по време на планирането и изграждането на Готтардската железница далеч не всички общини по трасето й са били съгласни на тяхна територия да се разположи подобен обширен обект. Така компромисното решение Ерстфелд се оказва мечтата на всеки железничар по онова време - водата с която се зареждали парните локомотиви тук не съдържала варовик. Депото тук е било необходимо, защото характерът на трасето се променя рязко. Реално оттук започва планинската част на Готтардската линия. Тук вече локомотивът, теглил влака от Базел не е достатъчен.
Трябва да споменем, че на базата на числата от гара Ерстфелд се изчисляват транзитните потоци за Готтардската линия. Има си определена причина за това и ще я научим по-късно. Факт е, че на базата на пропускателната способност на Ерстфелд е определеня тази за цялата линия. Числата са се променяли с годините, но нека ги погледнем:
Година Тонаж на товарите Забележки
1883 470'000 t Първа пълна календарна година на редовна експлоатация
1909 1'615'000 t Преминаване в разпореждане на Швейцарските федерални железници
1938 5'918'400 t Преди световната икономическа криза
1945 2'617'500 t С края на ВСВ
1954 10'493'500 t Нов рекорд
1966 22'652'400 t Двоен железен път по цялото трасе
1975 19'906'000 t Световната петролна криза
1980 27'911'800 t Откриване на шосейния автомобилен тунел през прохода Готтард
2000 38'671'200 t Либерализиране на достъпа до трасето за други ж.п. компании
Разбира се тези числа предлагат само бегъл поглед върху общата картина. Но все пак те не са за пренебрегване. След 2000г. тези данни са трудни за съставяне, тъй като други компании също започват транспортна дейност през Готтардската линия и всяка сама създава своята статистика.
Готтардската железница всъщност е товарно трасе, по което се движи и пътнически трафик. Днес на ден през трасето минават около 170 000 тона товари. Рекордът е региистриран на 19 октомври 2002г. когато количеството товари достига 170 202 тона. Но какво означават тези числа?
Това се равнява на влак с 2 128 вагона, всеки по 80 тона. При средна дължина на вагон от 20 метра подобен влак трябва да е дълъг 42 560 метра. А поразителното е, че целият този влак ще може да събере в Готтардския основен тунел - най-дългият ж.п. тунел в света със своите 57км.
Община Ерстфелд дължи своя растеж до голяма степен на железницата. Това лесно се разпознава. Та къде другаде имаме локомотив за основна забележителност на село? На сградата на общината е монтирана емблема, свалена от локомотив Ae 6/6. Без железницата Ерстфелд не би съществувал.
Туризмът тук е свързан с и насочен към железницата. Множество хора идват тук заради нея. Но още по-важно е, че тук в Ерстфелд можем непосредствено да преживеем железопътната история. Докато се разхождате из селото непрекъснато ще минавате покрай сгради с надпис: "Тази сграда е построена от Железопътното дружество Готтард."
Който има нужда да се раздвижи може да поеме към планините, обграждащи Ерстфелд за да се наслади на красотите на природата. Можем да направим това и покрай линията, но ще го оставим за друг път, защото нашето пътешествие с влак продължава със следващия етап. (Следва главата за отсечката Ерстфелд - Гьошенен)
