Пламене, ти ме уби.
Как успяваш да насмогнеш на това темпо? 
може и повече ама не иска!!!!!!!!!!
Темпото е нормално а и времето необходимо за това, не е кой знае колко много - все пак и служебно съм ангажиран от частти с проектиране, като общото е работата в графична среда - OrCad или WinTrack - принципите са сравнително общи (графичните) а разликата е... да знаеш основните изисквания и на двата вида проектиране. То и макросите помагат по-малко, а останалото е тренинг на ръката и точност на окото ...опит в проектирането...

, но Гервасий е прав - напоследък не виждам много смисъл тук

, но тъй като съм обещал на Грегари

, ще довърша започнатото...

И така ...следващата част от този "скромно" голям проект за макета.

По реда на цифровите означения:
1.След слизането от виадукта по горната част на дясната спирала и преминаването по дългата права се стига до входа на нов тунел. Котата на дългата права е 223 (220)мм.
2.Навлизането в тунела (станала е грешка – забравил сам да означа тези релси като прозрачни – за тунел).
3.Излизане от тунела след един плавен завой (тук отгоре може да се развие теснолинейната част от макета).
4.След дълга права (180см) навлизане в завой. Този завой не се съобразих, (тъй като повече ме интересуваше отдолу какво става) и го направих доста „остър“, но това може лесно да се преправи на завой с доста по-голям радиус.
5.След спускане покрай пристанищната гара (всъщност в непосредствена близост практически е петролната база – 26), стигаме до малък шосеен надлез, през който да влизат камионите и цистерните обслужващи цялата товарна гара. Този надлез е връзката м/у града и товарната гара на пристана.
6.След надлеза следва още един завой, който също може да бъде направен по-плавен, но пък за „града“ ще остане по-малко място.
7.Последният завой преди влизането в основната гара на този проект. Тук спускането стига до необходимите 26 мм. (защо са 26 мм – виж предишните постове)
8.Лявата входна гърловина на основната гара. Тук е отклонението от централното трасе към товарната и част, малко депо (също като на Жорж) и един глух коловоз в посоката на теснолинейната гара.
9.Депото.

По реда на цифровите означения:
9.Депото.
10.Градсктат част която благодарение на насипа от обхождащото трасе е визуално отделена от товарната гара с пристана.
11.Приемна сграда на основната гара(сложил съм Бон за добиване на представа). Впрочем дължината на най-късия коловоз в тази гара е 255 см.
12.Коловозите са групирани два по два, с перони между двойките. Така на всеки коловоз има и поне по един перон до него.
13.Връзката м/у нормалното и теснолинейно трасе е тук в тези два глухи коловоза обърнати с „гръб“ един към друг. Тук трябва да се направи товарно/разтоварна рампа за прехвърляне на нормалнорелсови вагони върху теснолинейни транспортни платформи. Много е атрактивно такова съоръжение, като може лесно да се направи и работещо наистина.
14.Участъка от основната гара за теснолинейката.
15.Малка теснолинейна товарна част с нахвърляни глухи коловози.
16.Малко теснолинейно депо.
Последното (теснолинейният участък) не съм го развил, като съм оставил това за по-късен етап или по усмотрение на теб. Има място и за много по-подходящо развитие, което е видно от големината на „нахвърляните“ коловози.
17.Втората гърловина (дясната) на основната гара. Веднага след нея започва един особено „усукан“ тунел, чиято форма позволи на сравнително тясно място (общо 320 см) да се развие гарата с минимален коловоз от 255 см!
Благодарение на този усукан тунел и подпъхването на трасот под самото него си, в комбинация от разклонения в крива на входната гърловина, все пак 255 см са напълно постигнати съгласно желанието на Грегари. Транзитното преминава през гарата ща става с означение на светофорите за „транзитно преминаване с намалена скорост“ което изглежда и по-атрактивно изразено чрез светлините им.
18.Първият завой в този тунел – минимален радиус 425 мм и котата си е 26 мм.
19.Малък прав участък (дължина 228 мм) за избягване на „S“ – образната крива.
20. Вторият завой също с минимален радиус 425 мм (за това са и скрити в тунела...но то и мястото отгоре си трябваше де...).
21.Следва втория завой и тунелна част с прави релси, като се излиза след лек завой от тунела, зад пристанищната товарна гара.
22.Премиваме по ниският мост над края на езерото, като котата си е все още 26 мм, което допринася за една добра визия както от моста над езерото, така и над товарната гара. Тук се сещам че тя (товарната гара) може да се спусне на 10 мм над „водната“ повърхност, като по този начин съвсем може да се отдели от трасето зад нея (26-16=10 мм).
23.Трасето е „стъпило“ върху изрязаната стръмна скала над него, която скрива двойната спирала под себе си.
24.Така стигаме до третият (най-нисък) мост който „прекрачва“ реката минаваща под средният мост (над ниския) „спускаща“ се изпод виадукта.
25.Пристан за товарене на въглищата (в черното поле) докарани от въглищната мина горе при спирката, на шлепове (удобни са за моделиране тъй като са плоскодънни...). Виждал съм такова пристанище, в което на шлеповете са монтиране колелца и те също се движат по „водната повърхност“.
26.Петролната база както я искаше (в сивото поле). Тук има една връзка от разклонения образуваща малък разменен коловоз, която позволява да се маневрира и разкомплектова (съответно комплектова) всякаква композиция , било то въглищарка или от цистерни...
Това е в общи лини за тази част.
Следва продължението...