Не исках да влизам в подробности за реостатната спирачка, че форумът не е подходящ, но вече задълбахме, а много хора знаят, че тя ми е слабост.
Контакторите, които създават проблеми най-често (поне на мен) са чудесно измислени: имат по два паралелни силови контакта с притриване и отделен независим дъгогасителен (рогов) контакт, който при изключване се отваря последен и разкъсва дъгата.
Проблемът е, че блок-контактите, които трябва да контролират дали контакторът е включил преди натоварване на спирачката, всъщност контролират само дали контакторът е напълно изключил. Явно се предполага, че средно положение няма... а то има. Това е, когато нещо заяжда, има запушване по пневматичното задвижване и др. Тогава включва само роговият контакт с дъгогасителната бобина, които са слаби и изпушват.
Другият недостатък, както по-горе се спомена е спирането на охлаждането веднага, щом спре натоварването. Това обаче не е проблем, стига вентилаторите да имат оптимален дебит. На някои локомотиви, дори след продължителна работа на максимална мощност, ламарината на кутията с резисторите остава студена. Почти всички домашни сешоари работят на 100 % същия принцип.
Като цяло проблемите са основно два - контакторите и неработещ вентилатор, който по някаква причина (вкл. субективна) остава неконтролиран. "Аспирините" обикновено задействат твърде късно, когато вече коженият мех гори, което също е наше творчество, защото мехът трябва да е от огнеупорна тъкан. Имам си няколко прости правила и за сега тази спирачка ми е спестила повече грижи, отколкото причинила.
По въпроса с изкормените реостатни спирачки на горели локомотиви, аз не знам някой от тях да се е запалил от това, а за повечето съм и сигурен.