"История и развитие на ЖП моделизма в България"

[piko1]

Борис в темата в която се представи има също доста имена и факти относно историята на жп моделизма в България освен блога му
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,3360.0.html

[pach]

в този клуб от около 30-тина човека:
- Димитър Деянов.
- Стойко Алексиев.
- Георги (Жоро) Чернев.
- Борис Шопов.
- Йордан Андреев.
- Стефан Стоичков.
- ..........

Паце, да не би да говориш за Георги(Жоро) Дончев?

Точно...явно в писането съм смесил две имена...
Става въпрос за:
- Георги (Жоро) Дончев.
- Стефан Чернев.

Веднага ще бъде коригирано и в сгрешения пост.
 

[Vlado]

А в представянето на Борето наистина има много имена. Някои се повтарят с вече написани, но има и много нови, които следва да се включат във фактологията. Пък намерим ли и малко биографични данни - безценно!

[Сaprycorn]

...

Бях чул, че колекцията на проф.Тасев е изкупена от БДЖ. Вярно ли е това? Ако е вярно, къде се намира сега?

Всъщност БДЖ купи останките от колекцията на Тасев. Аз присъствах на предаването на 75 локомотива от Тасев на БДЖ. Беше доста интересна сцена- един кабинет на ул.Иван Вазов 3, от страна на БДЖ имаше комисия -една госпожа май се казваше Поборникова и двама непукисти, единият от тях си беше купил току що дигитално апаратче и много се забавляваше да снима локомотивите. От другата страна присъстваха Йордан Тасев, синът му Петър Тасев и аз. На масата в кабинета беше наредена около един метър права релса, по която трябваше да преминат всички локомотиви напред и назад и да им светят светлините. Моята задача беше да извършвам експресни ремонти на локомотивите, които се проваляха на теста За целта си носех някои най-необходими инструменти като отверки, пинсети, клещи, поялник, фино масло, спирт и т.н. На един от локомотивите се появи пликче с прикачни- дръжки, чистачки, маркучи и други дреболии, и тогава избухна голям спор между госпожата и Тасев, дали Тасев е длъжен да монтира въпросните части на локомотивите или не! В крайна сметка се наложи аз да ги монтирам, като за целта Пепи трябваше спешно да излезе и да купи някакво лепило за пластмаса!
Когато всичките 75 локомотива все пак преминаха светейки и накичени с всичките си прикачни по еднометровото право трасе, бяха прибрани в кутиите, кутиите подредени в кашони, а кашоните запечатани и изпратени в музея в Русе. Това се случи през лятото на 2003 година. Няколко години по-късно разбрах, че все още кашоните не са разпечатвани. И така от "витринна", колекцията се превърна в "кашонна"

[Сaprycorn]

А в представянето на Борето наистина има много имена. Някои се повтарят с вече написани, но има и много нови, които следва да се включат във фактологията. Пък намерим ли и малко биографични данни - безценно!

По-важно би било да отбележим точно каква хоби дейност е развивал въпросният човек.

[Vlado]

А в представянето на Борето наистина има много имена. Някои се повтарят с вече написани, но има и много нови, които следва да се включат във фактологията. Пък намерим ли и малко биографични данни - безценно!

По-важно би било да отбележим точно каква хоби дейност е развивал въпросният човек.

Тук Борето, като лично познавал/познаващ ги, би могъл да помогне. Стига да желае, разбира се!

[pach]

По-важно би било да отбележим точно каква хоби дейност е развивал въпросният човек.

Това е и целта на темата!
 

[Adrian]

Пц, полека с тия букви бре - ще го уплашиш Ясен - тъкмо се поотпусна да пише във форума въобще
Жоро , а драсни някой разказ де , за мен ти си living legend ?

[Жоро]

Жоро , а драсни някой разказ де , за мен ти си living legend ?

Баси, още не ме бяха титулували така
Адри, обещавам. Ако не със спомени, поне с допълване

[ivo]

ей Яска колко хубаво разказана приказка ...  ama тъжна бре

[Gervasii]

 

[hristo]

Да напиша и аз нещо в тази тема, което не знам до колко би ви било интересно. Вече съм на 34год., а "запалването" ми към това хоби датира от 3-4 годишна възраст. Като син на хобист (Борислава Шопов), нямаше как да не бъда увлечен и аз. Това увличане стана именно на сбирките на тогавашните хобисти. Става въпрос за годините от 1980-1990г. От това време много ясни са ми спомените за Стойко Алексиев и Жоро Дончев. Сбирките тогава се провеждаха в жилището на някой- най-често при този който имаше макет. "Търкаляха" се много влакове от всякакви епохи. Естествено почти всичко беше PIKO, просто защото нямаше достъп до друго. Няма да забравя идванията на Жоро Дончев- винаги идваше на гости с по няколко куфара влакове, всякакви размери. Именно негови бяха първите ROCO-вски и FLEISCHMANN-ски неща, които съм виждал и събираха очите на всички. Спомням си пускането на влаковете с парни локомотиви, ритуалното слушане на грамофонната плоча "Von 01 bis 99" ( по старите хобисти я знаят), която огласяше целият блок.
За разлика от сега, тогава като че ли хобистите нямаха толкова ясни и конкретни интереси (насоченост в определена епоха, колекциониране само на дадена администрация и т.н.) -просто се купуваше всичко поради ограничения достъп по магазините.
Сбирките продължаваха до "малките часове на деня" и бяха поне веднъж седмично. В онези времена беше доста трудно да изработват модели, а малко се осмеляваха да "бастисат" 1-2 локомотива в опит да сътворят нещо. Спомням си баща ми и Стойко правеха тендери и котли от кофички за кисело мляко и кутии от филми "ORWO" ( май така се пишеше).
Тогава всички творяха в посока БДЖ. Режеха преправяха и всеки бързаше да покаже на другия до къде е стигнал на следващата сбирка.
Ако ще е интересно мога да изровя снимки на макети и модели правени тогава ( период 1970-1985г.), включително модели които реално не съществуват, а са творчески плод ( например компилация от мотриса VT135, тендер на BR 52, прозорци от SCHIHT-ов вагон, части от къща на VERO, в резултат на което се появява маневрен локомотив ).

[Сaprycorn]

ей Яска колко хубаво разказана приказка ...  ama тъжна бре

Да ви разкажа още една
Става дума за един много голям хобист, неговото име се спомена няколко пъти вече, но сега по-подробно!
Боно Стефанов от Бойчинивци- локомотивният машинист, който почти сам е възстановил локомотив 15.215!
През есента на 1994 година група столични хобисти  предприеха експедиция до Бойчиновци с цел да разгледат, снимат и поиграят на макета на Боно.  Мога спокойно да кажа, че от всички макети, които съм виждал /включително и само на снимки/ този е най-красивият за мен! Макетът на Боно беше разположен в едно хале в депо Бойчиновци върху маси, от онези маси, с които в миналото обзавеждаха ученическите и заводските столове за хранене. Тези маси обикаляха и четирите стени на помещението, като на мястото на входната врата имаше разглобяем метален мост /направен от конструктор/, а под моста подвижна река /направена от сребърен станиол/. Върху масите насипан голямо количество пясък /по думите на Боно 14 колички пясък/, този пясък оформя релефа на макета, полупланински и равнинен, както и баластовата призма. Извън баластовата призма пясъкът е посипан с фасадна боя на прах с тревисто зелен цвят, като така невероятно успешно се имитира трева. А на стените зад масите е залепена от онази светло синята амбалажна хартия, с която някога увиваха колетите в пощата. Тази хартия имитира едно прекрасно безоблачно небе. На макета има една гара с четири проходни коловоза. Приемното здание е точно копие на гара Бойчиновци, изработена от Боно с подръчни материали- картон, кибритени клечки и други такива. До гарата има ветрилообразно локомотивно депо с обръщтел,  и двете дело на Боно! По онова време в България се намираше само един вид релси- Пико-П-профил. Боно никак не харесваше геометрията на тези релси /кой ли би харесал крива с радиус 380 мм?/ и беше създал някаква технология, при която си правеше сам кривите релси с хубав, голям радиус, сам си правеше стрелките с много малък ъгъл на отклонението, беше направил дори и една английска стрелка. Като донор за това производство използваше релсите на Пико-П. Щях да пропусна сигнализацията, която също е дело на Боно, изпълнена по всички изисквания на БДЖ. Подвижният състав беше сравнително малък но силно впечатляващ:
Парни локомотиви- 01, 15, 26, 28 и 35
Дизелови локомотиви- 04, 07, 52 и 55
Всичките изработени от Боно с части на Пико, но така направени, че се разпознават веднага, още от далече кои серии на БДЖ са. Този ден е филмиран на видео касета от Жоро и се надявам да го сподели във форума. Един незабравим кадър от филма е моделчето на локомотив 15.215 поставено върху сцепната щанга на истинската 15.215, в същият кадър се появява и професор Тано, но тогава все оше млад доцент
Трябва да призная, че макетът на Боно до такава степен повлия на моя мироглед, че всъщност идеята я откраднах и я реализирах и на моя макет 16 години по-късно!
Макетът в Бойчиновци беше разглобен и преместен в Русе, но вече в не толкова привлекателен вид. В архива на форума би трябвало да има снимки от Русе.
За съжаление тежка катастрофа преживя Боно през 2008 година, лежа дълго в болница с много счупвания и сега е трудно подвижен. Но въпреки това дойде на първата национална среща във Велико Търново 2010 година и разменихме няколко думи. Този човек излъчва топлина, доброта и любов към влаковете!

[ivo]

Гледал съм филма при Васко наистина е впечатляващ. Ще е много хубаво ако героите в филма се съгласят той да бъде излъчен. 

Боно съм го виждал веднъж само kогато на срещата подари снимка на Васко na 15 seria. Човек който не може да не уважаваш. 

Яска ... любим ми разказвач на приказки 

[daddy_g]

Да разкажа и аз моята история.
Роден съм 1985г. като по това време баща ми работеше в ЖП завода зад Централна гара.
Буквално проходих сред електровозите от сериите 4ХХХХ. На 4-5 годишна възраст(не мога да се сетя точно) подкарах и влак за
1-ви път - изкарах от ремонтното хале, под ръководството и контрола на баща ми, една ремонтирана и лъскава 42-ка.
Почти всеки ден бях с него сред локомотивите. Тогава баща ми събираше влакчетата на Пико - имаше един огромен кашон с релси
П-профил, 2x BR110/V100, 2xBR120, BR130 + Trans Europ Express и една купчина джуниъри...Ама аз тогава разсипник...
После отиде да работи в ПЖИ-то като преподавател, катедра "Дизелови локомотиви" - Имаше една огромна метална "Людмила" на бюрото
в мащаб 1 която все му се молех да я довлече вкъщи, а той все ми отказваше, и най- накрая ми връчи клюяа от таванското на 1 корпус и по цял ден
карах влакчетата там..Постепенно влакчетата от вкъщи се пренесоха в кабинета му, аз станах ученик и забравих за тях..
И така допреди няколко години.
Докато бях ученик братовчед ми ми беше подарил една 118-ка в N с релси и вагони която бях забутал в гардероба, защото нямаше мотор.
Изнесох се да живея сам, запознах се с жена ми, и докато обзавеждахме апартамента след ремонта и подреждахме гардероба попаднах на
старото влакче в N. Жена ми ми каза тогава да си го сглобя на една дъска и да си имам едно малко макетче, като спомен.
Малко, малко....още един локомотив от Малкия ЦУМ, релси и стана макет 1,30х0,6м...който след това отиде в Англия.
Изрових стария кашон с нещата останали в НО и постепенно започнах да разкарвам излишното. Междувременно се бях регистрирал вече тук
и бях изчел почти всичко.
След това попаднах на една тема в румънския форум как си правят техните 55 серия и реших да се пробвам.
Сега се боря да правя БДЖ локомотиви от сериите 55, 42, 43, 44, 45 и силно се надявам да има интерес от други маниаци като мен, защото всички много добре знаем че
западните фирми не ни отразяват много много. Скъпо е няма спор ама както казваме ...Кеф цена няма