Релсови вериги - истински и моделни.

[TANO]

Ми да я почнем тая тема, пък да видим какво ще излезе. Понеже релсовите вериги са съществена и много важна част от осигурителните инсталации , то опита за моделирането им бих го определил като  част от жп моделизма. Затова и качвам темата в този раздел.  Щото възприемам  цифровото и аналоговото управление само като отделни подсистеми за управление на подвижния състав. Нищо, че и двете могат да се съчетават донякъде с управлението и  на гарите.
И така – какво е релсова верига? Най просто казано обособен участък от релсовия път който посредством специална апаратура бива следен  по електрически път дали е свободен или зает от возило. Има различни видове релсови вериги.  Тук обръщам внимание – броячите на оси не са релсови вериги. Техния принцип на действие е друг. Ще стане дума по надолу за това. Ето по най елементарният начин как може да се обясни действието на релсовата верига: имаме участък от релсовия път, отделен и изолиран електрически от съседните участъци посредством изолиращи настави. Вляво на картинката е захранващия край, към който е свързан токоизточник. Той посредством въжета се свързва към релсите в самия край на участъка. В другият край пак чрез въжета се свързва приемника – пътното реле.  Става ви ясно, че релсите се явяват част от електрическата верига – от токоизточника през тях сигналния ток отива към релето. То се задейства и дава информация за свободен участък. Какво става когато возило влезе в участъка.  Неговите колооси дават накъсо релсите. Сигналния ток минава през тях и не стига до релето . То отпада – налице е информация за заетост.

Това разбира се е опростено обяснение на принципната идея за релсова верига. В действителност  нещата са доста по сложни. Двама от вас (Адри и ПАЧ) вече писаха, че не обичат да си правят нещата сложни. Прави са – и аз не обичам, затова и съм си направил инсталацията в къщи без РВ. И твърдя, че спокойно може да се мине и без тях. И през годините така и не направих опит да измисля нещо по въпроса.Но понеже се зачекна темата за колоосите, пък и ей така за идеята реших да отворя тема за РВ и как можем да ги наподобим в домашни условия. Тук може да съберем на едно място всичко, което е правено  и пробвано у нас(затова предварително ще помоля някои от вас да се включат в темата) , както и линкове към чужди постижения. Но ще бъде хубаво този, който реши да качи линк към нещо да даде и кратък груб превод на това, което показва и как работи.  Аз ще продължа с кратко описание на РВ у нас.Нямам намерение да обяснявам схемно всички видове РВ. Само колкото за обща култура – има постояннотокови РВ. Те са най стари и се срещат предимно при ЕМЦ. Първият вариант на WSSB също е с постояннотокови РВ.  От променливотоковите РВ първо са импулсните.  При тях в релсите се подават променливотокови импулси, като релето което ги приема също работи в импулсен режим. Негови контакти са включени в специален импулсен дешифратор от когото пътното реле бива задействано постоянно. Недостатъка на тези вериги е именно импулсната работа – от непрекъснатото щракане импулсните релета бързо се износват и им нагарят контактите. Най разпространени са фазочувствителните РВ. При тях няма импулси. На пътното реле се подават две напрежения – едното идва от релсите, второто е директно, но отместено по фаза на 90 градуса. Тук има малка аналогия със старите електромери – те въртят хоризонтално един диск. При релето не е диск, а един сектор, който се завърта  нагоре и затваря контактите. Има още подвидове РВ. При бившата автоблокировка София-Карлово бяха кодово-импулсни. Всяка секунда - три токови импулса  с различна продължителност приемани от кодов дешифратор. При автоблокировката София – Пловдив са честотни. Сигналният ток е с 4 честоти, които се редуват две за единия път и две за другия . За прелезите широко се използват КЕРВ(къса електронна РВ)в ролята на точкови датчици, понеже дължината на обхвата на тези вериги е малка. Особеното при нея е, че не изисква изолирани настави и може да работи съвместно с другите РВ.В Метрото също са честотни с 4 честоти с амплитудна модулация и редуване две по две за двата пътя.  Те също не изискват изолирани настави. Така изолирани настави има само на стрелките и на границите м/у станциите. Особеното тук е че РВ са съчетани с АЛС – АРС. В резултат апаратурата за една РВ се увеличава значително и като отчетем факта, че са къси (по стотина метра), то почти цялата апаратура в релейните помещения е на РВ. Това е снимка на РП на Цариградско шосе – само първият ред е на маршрутните и стрелковия стативи. Всичко останало е РВ.


 Пропуснах по горе – дължината на РВ в железниците е най много около 1  - 1,2 км. При стрелките са по къси и разклонени.  Поради факта, че при всички РВ сигналният ток минава през релсите, то те се явяват и като средство за контрол на целостта на релсовите нишки. При счупване на релса пътя на тока се прекъсва и релето отпада – казваме, че РВ дава изкуствена заетост. На практика участъка е свободен, но РВ дава заето. Това е и разликата с броячите на оси – те няма как да контролират целостта на релсовите нишки. Затова и навремето докато учехме в ПЖИ ни казваха, че броячките били само помощно средство. Те никога нямало да заменят РВ. И какво – 20 год. след това направиха няколко гари само с броячи. Първо беше Горна Джумая и Ген. Тодоров, Петрич, Кулата и Дамяница, сега и Сименсовите гари са с броячки. Времената се менят. Броячите мисля са ясни като принцип на действие. Две броячни глави в двата края и сравнител. Каквото премине през едната глава се запомня. След това брои и другата глава. В момента когато преброеното в едната глава съвпадне с другото, сравнителя формира импулс за свободност. Резултата отново е задействано пътно реле. Може би стига толкова за истинските РВ. Ако има интерес към темата следващия път ще дам основните правила за секциониране и разделяне на една гара на релсови вериги, след което ще разчитам на вас да напишете нещо за моделните такива. Беше споменато, че такива отдавна има и топлата вода е открита. Ще бъде интересно ако вместо линк на канадски език (от който бъкел не разбирам ) бъде дадено грубо преведено описание на модула и дали той работи и се държи като релсова верига/брояч на оси. Както и ако не – дали можем да го променим за да се държи като такъв. Подобен подход може да се приложи и към другите схемни решения, било то ваши или смъкнати отнякъде. Така мисля, ще си говорим и за жп. моделизъм, нищо че на някои им се струва усложняване на живота.

[Rado]

Сега разбрах защо в БДЖ (Божанови Домашни Железници) не се използват релсови вериги.
Просто в хола няма достаъчно място за апаратурата от снимките 

[mitko0888]

Хайде аз да напиша нещо за моделните "релсови вериги".

В моделните железници нещата малко се различават от истинските. Да се счупи релса е доста малко вероятно, да не кажа невъзможно докато си караме влакчетата да се отчупи парче релса. От друга страна в истинските железници е доста малко вероятно един вагон да изчезне от даден участък, или да се появи от нищото. А пък ако се ползват броячните точки в моделните железници е нормално да добавим вагони или да вземем вагон от една композиция, при което цялата схема трябва да се рестартира или установи ръчно в необходимото състояние (брой оси / вагони или каквото се брои).

В крайна сметка в моделните влакчета се говори за "датчици за заетост". Т.е. трябва да знаем в един участък дали има нещо или няма. В истинските макети това може да даде по правдиво управление на маршрути и сигнали. В играчките (при което влаковете вървят автоматично, а пък ние само ги зяпаме) такива датчици са задължителни за правилното движение. Участъците може да са коловози, части от междугарието, отделни стрелки и т.н. Как се определят тези участъци при истинските влакове предполагам ТАНО ще понапише. В моделите - би следвало да е малко по-различно. В противен случай няма да може да пуснем едно влакче да обикаля в кръг ...

Та какви датчици на заетост има:
1. Броячи - мисля че бяха правени във форума от bdz43r, според спомените ми доста успешни и работещи достатъчно безотказно. Пак по спомените ми схемата им не беше много проста, и ако трабва да се контролират десетина (или десетки) участъка трябва сериозен хардуер плюс процесор и софтуер.
В канадския сайт има няколко схеми, използващи различни фототранзистори, фотоклетки, инфрачервени датчици и т.н. Може да се лепят бели листчета или метално фолио отдолу на всеки вагон (и локомотив) и да се броят преминалите листчета. Може и нищо да не се лепи, тогава датчикът отчита преминаването на влак през съответната точка.
Не ми е известно да има успешна схема само с фото датчик. Всичките са със светодиод и фотодатчик. Най-често инфра червен, но има примери и с лазер! Слагат се между релсите и отчитат отражението ако нещо се намира отгоре. Или се скриват от двете страни на расето в подходящи къщички, колчета, храсти и т.н. и отчитат прекъсването на светлината ако нещо мине през лъча.
На теория може да се отчита и електрически преминаването на едно метално колело през дадена точка - трябва да отделим парче от едната релса - може да е много късо, но да е здраво - което да не е захранено, и при допирането на едно колело в процепа между захранената релса и незахраненото парче да се получи сигнал за преминаване на една колоос през точката.
Във всички случаи освен самия датчик трябва да има някаква схема, която да отчита преминаване при "влизане" и "излизане" от участъка, за да се знае кога е зает. Май само руснаците бяха правили макет с датчици през 10-20 см, така че да има "заетост" като се покриват едновременно няколко датчика.
Тук слагам и известните от 50 години механични контакти до релсата, известни от старото Пико или от Флайшман. Също и рид-контакти с вагнити по локомотивите и т.н.

2. Аналог на релсови вериги - електрическа схема, която следи дали в някакъв участък има консумация на ток - моторчето на локомотива или токопроводима колоос. Тук нещата са "стандартни" при DCC системи. Доста рядко се срещат при DC. Използват се:
- токови трансформаторчета. Канадците твърдят че се постига нужната чувствителност от около 1 мА. Схемата работи само с DCC или AC захранване.
- два паралелни диода (противоположно свързани) или малък резистор, като загубата на напрежение се отчита с компаратори. Тук има електрическа връзка междузахранването на датчика и захранването на влака и трябва да се помисли сериозно при използване на няколко датчика. Губи се около 0.7 волта върху диодите.
- оптрон, който взима спада на напрежение върху два последователни диода (и още два в паралел в обратната посока). Според мен най-доброто решение, тъй като схемата е проста и лесна за повторение, галванически отделена от тяговото напрежение. Недостатък е загубата на 1.5 волта върху двата диода. Като че ли това е и "стандартната" схема при цифровите макети.
Двете последни схеми работят и при DC, но трябва да има подадено захранване за движение на влака за да сработи схемата.

За моя "макет" - т.е. трасето ми за каране - съм си харесал последния вариант. Захранването ми е с LM317, при което и сега имам два диода в изхода за да "загубя" остатъчното напрежение от 1.25В при нулево положение на скоростта, тези два диода ще ги елиминирам и същото напрежение ще "губя" във всеки релсов участък. Освен това съм "измислил" как схемата да работи при всяко положение на регулатора на скоростта, т.е. и при спрял влак да има работеща схема за заетост. Освен това съм "решил" и проблема с токопроводящите колооси. Идеята е да не променям нищо по вагоните, т.е. да не правя доработки на осите. На краищата на релсовите вериги ще има "точкови" датчици - още не съм си избрал точно какви фото датчици ще бъдат. Когато локомотшвът напуска даден коловоз (например), фото датчикът ще отчита и преминаващите над него вагони, така че коловозът ще бъде освободен не само когато локомотивът напусне коловоза (и не тече ток в участъка), ами и когато се освободи фото датчика. По същия начин фотодатчикът ще дава заетост при влизане с вагоните напред, а когато и локомотивът е преминал след тази точка токът през него ще държи заетост на участъка. За сега съм реализирал само оптронната част, като не съм я вградил за постоянно в схемата. "Някой ден" ще добавя и фото датчиците. Участъците са само тези, които предварително си бях намислил (има ги на схемата ми в съответната тема). В следващата стрелка, която ще сложа, ще пробвам да отделя стрелката в отделен участък, и ако ми хареса (т.е. след още месеци каране) ще резна и сегашните.

[pach]

Поздравления за интересната тема и най-вече към написалите достатъчно полезни неща в нея.
Надявам се така и да си остане (не да я осерем по форумна тразиция).
Ще карам по ред:

...Двама от вас (Адри и ПАЧ) вече писаха, че не обичат да си правят нещата сложни. Прави са – и аз не обичам, затова и съм си направил инсталацията в къщи без РВ. ...

ТANO, по въпроса за опростяването на нещата сам си се уверил, че колкото по-простичко е
дадено управление - толкова по-малка вероятността за грешна информация и даване на дефекти има.

....Може би стига толкова за истинските РВ. Ако има интерес към темата следващия път ще дам основните правила за секциониране и разделяне на една гара на релсови вериги, след което ще разчитам на вас да напишете нещо за моделните такива. ...

Информацията за това как работят прототипити на нашите моделни железници никога не е достатъчна и макар конкретната
навярно да е интересна на по-тесен кръг хора, ще е хубаво да я разшириш и с останалите видове вериги за контрол.

....Беше споменато, че такива отдавна има и топлата вода е открита. Ще бъде интересно ако вместо линк на канадски език (от който бъкел не разбирам ) бъде дадено грубо преведено описание на модула и дали той работи и се държи като релсова верига/брояч на оси. Както и ако не – дали можем да го променим за да се държи като такъв. Подобен подход може да се приложи и към другите схемни решения, било то ваши или смъкнати отнякъде. Така мисля, ще си говорим и за жп. моделизъм, нищо че на някои им се струва усложняване на живота.
....

Да, ще се постаря постепенно да кача тук (не само от канадския сайт който е много добър) в кратце,
схемите и схемните описания на основните видове електронни блокове за контрол по заетостта на моделните коловози,
за някои от видове захранвания по тях  (по обясними причини за АС няма да има), със съответния приличен превод.

Много приятно е да се "ровим" в хубава тема (най-после нещо смислено напоследък във форума) и написано от хора,
 които желаят да споделят свойте знания и придобит практически опит. В това отношение Митко направи много точно
 и приятно вярно включване в темата, може би защото и аз съм привърженик на безконтактния (почти) контрол по
заетостта на коловозите и не пипането по конструкциите на моделите. Това е допълнителен "плюс" в описаната от Митко система, защото допуска пускането на всякакви модели по трасетата  (например на гост донесъл своята любима композиция)
 без да се нарушават външният им вид или конструкция и да не може да се ползва с тях въпросната система.

През годините на принципа "Проби и грешки - охххх това боли, ама онова върви!" съм стигнал (с малки разлики) до изводите
които сублимират именно описаната от Митко система за контрол (а от там и за управление) на заетостта по коловозите.
В допълнение на Митко, само ще добавя че така реализирана система, както споменах в другата тема, спокойно позволява
с минимум средства да се "подкачи" към голяма управляваща централа по DCC или към компютърен интерфейс за контрол и
управление чрез една от многобройните компютърно базирани програми в моделизма ни. За DC това е най-лесно чрез
 самостоятелни модули които освен контрола, поемат и управлението на коловозите в гаровите и муждугарови пространства.

...
Та какви датчици на заетост има:
1. Броячи - мисля че бяха правени във форума от bdz43r, според спомените ми доста успешни и работещи достатъчно безотказно. Пак по спомените ми схемата им не беше много проста, и ако трабва да се контролират десетина (или десетки) участъка трябва сериозен хардуер плюс процесор и софтуер.
...

Доколкото си спомням, схемата е изградена на ТТL-ки, и не е кой знае колко сложна. Тя има за цел именно самостоятелно управления на макета, в резултат от подадената от нея информация. Не знам дали Тодор е замислил понататъшно компютърно
разширение, но съм съгласен с теб, че тогава ще трябват доста повече такива "датчик-броячи" и допълнителни блокове за връзка към управляващият компютър. Сещам се и за един недостатък - необходимостта от залепване на бели (или станиолови) отражители по дъната на всички "каруци" от моделния подвижен състав.

...
В канадския сайт има няколко схеми, използващи различни фототранзистори, фотоклетки, инфрачервени датчици и т.н. Може да се лепят бели листчета или метално фолио отдолу на всеки вагон (и локомотив) и да се броят преминалите листчета. Може и нищо да не се лепи, тогава датчикът отчита преминаването на влак през съответната точка.
Не ми е известно да има успешна схема само с фото датчик. Всичките са със светодиод и фотодатчик. Най-често инфра червен, но има примери и с лазер! Слагат се между релсите и отчитат отражението ако нещо се намира отгоре. Или се скриват от двете страни на расето в подходящи къщички, колчета, храсти и т.н. и отчитат прекъсването на светлината ако нещо мине през лъча.
...

Ще преведа и пусна тук само схемите които смятам че си заслужават нашето внимание.
Ще ги допълня и с други, включително и от сайтовете  с "отворен код" както се казва.
Колкото до фотодатчиците - точно това имах предвид "откриването на топлата вода". Това е единственият начин
който гарантира "неприкосновенността" на моделите ни ...или на нашите приятели дошли да покарат на нашето трасе,
макет или ...модули. Е винаги може дадена система да бъде изключена в името на приятелството и контрола и управлението
да става по стария метод "окото видя - ръката пипна" както е и в момента в Божановите Домашни Железници например. Споменатите по-горе лазерни фотодатчици дават едно допълнително предимство при първоначалната
настройка - лесно се "прицелват" във фотоприемника. В комбинация с "кодировка" по честота на излъчване/приемане те са и
защитени (наред с инфрачервените) от заблуждаващи импулси ли светлини и работят еднакво сигурно през деня и нощта.

...

2. Аналог на релсови вериги - електрическа схема, която следи дали в някакъв участък има консумация на ток - моторчето на локомотива или токопроводима колоос. Тук нещата са "стандартни" при DCC системи. Доста рядко се срещат при DC. Използват се:
- токови трансформаторчета. Канадците твърдят че се постига нужната чувствителност от около 1 мА. Схемата работи само с DCC или AC захранване.
- два паралелни диода (противоположно свързани) или малък резистор, като загубата на напрежение се отчита с компаратори. Тук има електрическа връзка междузахранването на датчика и захранването на влака и трябва да се помисли сериозно при използване на няколко датчика. Губи се около 0.7 волта върху диодите.
- оптрон, който взима спада на напрежение върху два последователни диода (и още два в паралел в обратната посока). Според мен най-доброто решение, тъй като схемата е проста и лесна за повторение, галванически отделена от тяговото напрежение. Недостатък е загубата на 1.5 волта върху двата диода. Като че ли това е и "стандартната" схема при цифровите макети.
Двете последни схеми работят и при DC, но трябва да има подадено захранване за движение на влака за да сработи схемата.
...

Един основен недостатък на токовите трансформаторчета въпреки тяхната прецизност - трудно се намират
 фабрично произведени с достатъчна точност и то на ниски цени, тъй като на моделистта му трябват и количества.
А не, че не могат да бъдат изработени и ръчно при набавянето на необходимите материали (най-трудно се
набавят вече феритните  пръстенчета с нужните параметри), но при това губим точността и от там универсалността
 им за електрониката - трябва всяка схема да се настройва индивидуално към "своето" токово трансформаторче.
В мойта градация токовия траф е с оценка "оххххх, тук боли - не става!"

Двата паралелни диода са едно много добро решение особено при днешните жълти стотинки за бройка.
Пада на напрежението (0,7V/бр) може и се компенсира с достатъчни мощни захранвания които отдават достатътъчен ток
при съответните напрежения и практически въпросния пад става пренебрежимо малък. Така или иначе различните модели
имат и много различен начин на движение при различни захранвания. Тоест те са доста индивидуално и за пример на това
ще дам, че при преминаване към управление на консистна двойка локомотиви, те са настройват един спрямо друг
 за уеднаквяване на ходовите им характеристики. .

Стигаме до оптрона с два (+два) диода (грецовете са универсални). Според мен това също е много добро решение,
защото лесното и точно постигане на много добри резултати и е по силите на всеки който не хваща поялника за човката.
Удобно е за двете най-разспространени системи на управлнение в нашите моделни железници - DC и DCC.
Митко е визирал че при DC, работи само при наличието на напрежение по релсите,
 за разлика от DCC където според специфичността на употребата му, такова има постояннно.

В заключение ще спомена, че въпреки нарязването на коловозите в мойте модули на участъци от по 18 см (сн,10а) за
подкачване на оптронно-диодната схема за контрол по заетостта, аз съм привърженик на изцяло фотоблоковете
кодирани по честота, защото те дават още едно предимство освен запазването на конструк;цията в подвижният състав.
А това е най-малкото усложняване в изработката на дадено моделно трасе било то в модули,
макети или дори в "трасе на масата" и т.н. Впрочем това е напълно валидно и за лазерните такива.
Аз лично все още се колебая между някаква комбинация м/у лазерни (все още експериментирам практически) и инфрачервените,
като вторите съм в напреднал стадии на изработка (и точно за тези ставаше въпрос TANO в онзи стар разговор).
Няма никакво рязане и изолиране наставите на релсите от коловозите и съответно може да бъде монтирано на всеки един
етап от изработката на трасето, включително и на вече завършени макети въведени в "редовна експлоатация"!!!

Защото и Митко го  е написал:

... Или се скриват от двете страни на трасето в подходящи къщички, колчета, храсти и т.н. и отчитат прекъсването на светлината ако нещо мине през лъча.
...

А изходите от различните блокове много лесно могат да се включат в различните модули-посредници (пример за S88)
между коловозите и системата за управление, била тя в станция на макет или в компютърно базирана програма.

Надявам се, че ще опазим темата и ще можем да публикуваме тук резултатите от опита който имаме тримата,
пък и всеки който има натрупан опит в процеса на изработка и реализацията на предпочитаните от нас схеми.
А професора ще избере коя схема му харесва да инсталира в БДЖ (домашни в N - например), нищо че както казва:

... Прави са – и аз не обичам, затова и съм си направил инсталацията в къщи без РВ.
И твърдя, че спокойно може да се мине и без тях. И през годините така и не направих опит да измисля нещо по въпроса....

Дотогава ще се постарая в паралел на двата проекта (не съм ви забравил j.k.К и TANO) да преведа от канадците и другите интересното за тук.
 

ПП. Тодор всъщност е реализирал не само няколко броячи на оси но и микроконтролерното им "четене и управление",
както и възможността за по нататъшно разширение към компютърно управление както сам е отбелязал! 


А аз се сетих, че по-горе не съм отбелязал още едно предимство на фотодатчиците (били те инфрачервени, лазерни и т.н.)
а то е че чрез тях може да се реализират всякакви устройства - от контрол на заетост в участък, през брояч на вагони
или дори блокировка на участъци (подобно на сигналната блокировка), та се стигне до истинко преброяване на преминалите
 колооси. Всичко  е въпрос на монтаж в крайна сметка. 

[mitko0888]

С единствената забележка: с фотодатчиците можеш да контролираш наличие на подвижен състав в една точка, а не в един цял участък. Пък и ако махна с ръка отгоре (неволно или нарочно) сработването им е сигурно.

[pach]

С единствената забележка: с фотодатчиците можеш да контролираш наличие на подвижен състав в една точка,
 а не в един цял участък. Пък и ако махна с ръка отгоре (неволно или нарочно) сработването им е сигурно.

ПРинципно си прав - ако нещо закрие излъчвателя или приемника, ще има погрешно задействане...
...или ако спре токът.. пан няма да им такова. Говориш все пак за екстремни ситуации от които нито
един датчик не е защитен (моделен). Например ако падне нещо метално на контактната вилка (може би сачмичка от тинол
 или лагер) то вилката ще контактува с релсата и пак ще имаме грешно задействане. Или няма да има съдействие ако дадена
 резистивна колоос в следствие на лош контакт (сребърната паста не е светая светих) и си вдигне съпротивлението
 в пъти повече от необходимото.

Колкото до участъци всичко е относително...
Зависи как ще си монтираш фотодвойката, спрямо нужният участък за контрол.
Ето един пример за контрол по дължината на правилни коловози, което си е и цял участък:
 

Лично аз обаче дори така бих предпочел в зависимост от дължината на коловоза да го разделя например на 4 участъка,
като монтирам 4 фотодвойки напречно (но не перпендикулярно щото ще ми броят вагоните например) по дължината му.

А ако се използват тъй наречените последователни датчици (поредица от фотоприемници в
серийна верига - един да не е затъмнен, не се задействат и останалите)  тогава пак добре биха се получили
контролните функции в коловоза.


Но лично аз бих предпочел нещо такова...


Ясно е че от информационите светодиоди в изхода на датчиците може да се вземе сигнал за
каквото искаме - например транзистори управляващи релета. Логично, че въпросният информационен сигнал
 може да се ползва не само за релета,  ами за каквото си поискаме в електрониката като го "прекараме"
през един формировател на нива удобни за употребата му, било то в логически блокове с микроконтролери (Тодор),
 било то в шина S88 (примера по-горе) или нещо подобно, даващо му достъп (на съответния сигнал) до компютърните
 входове за понататъшна обработка от съответната информационно-управляваща програма.
 

ПП.Схемите са принципно от канадския сайт, но променени малко.

ПП2 .Темата май ще бъде "убита" още в зародиш - забелязва се активизация от "малкото гаднярче" (по делата му ще го познаете),
 което отдавна не е тролило из форума....май професоре въобще не трябваше да отваряме дума за това тук....

[TANO]

Нещо като гледам тая картинка виждам проблем
 
Да номерираме коловозите отдолу нагоре като 1, 2, 3 и 4.Представете се, че влака идва отляво и трябва да го вкараме на най горния четвърти коловоз. Завивайки наляво на първата стрелка влака закрива първия лазер. Съответно втори коловоз дава фалшива заетост. Това се повтаря и за трети и четвърти коловоз, след което започват да изчистват един по един след опашката на влака. Така сме далече от истината. Тия лазери май трябва да ги забравим, или да ги редим напряко в началото и края на всеки участък в ролята на броячки.
 По начало - мислех си структурата на темата да е следната - ако трябва да се разберем дори и на лична - някой подхваща дадена схема, разнищваме я докрай, описваме положителните и отрицателните и страни, след което минаваме на следващата. Така отделните схеми ще ги има описани, и ако някой някога реши да прави нещо такова може сам да си реши коя схема да ползва според както му изнася. Ще ми се освен вас двамата и Тошко и Ванката наново да опишат техните схеми, но малко по подробно. За да може и ние по тъпите да ги схванем, пък и да им намерим кусури . И още - трябва да кача един пост с основните принципи как се секционира гара на отделни РВ, но май ще се забавя малко. Трябва да чертая едни картинки на ръка, а тия дни не се виждам свободен. Нищо де - не бързаме за никъде. Надявам се през това време някой да се прежали да попреведе това - онова от канадския сайт. Знам, че има хора, които са на ти с канадския.

[bdz43r]

Понеже неизбежно споменахте моите опити, ще внеса малко яснота в развитието им. За съжаление работата по МКЦ върви много бавно по ред причини, но за сега се очертава да се получи - вече имам успешна серийна комуникация по шината между платките, отговарящи за обектите, както и действащ контрол на 2 стрелки.
След като си навих, че ще правя пълноценна заетост, обмислях всякакви варианти, включително споменатите лазери, релсови вериги и т. н. Понеже проекта включва контактна мрежа, така или иначе няма да е удобно подвижният състав да се поставя и вдига от пътя по коловозите, затова се насочих към броячи. Да се броят надеждно осите е сложна задача, но да се броят белите лепенки отдолу на вагоните съвсем не толкова. Първоначално успешните експерименти с TTL схеми обаче се провалиха в момента, когато по линията се появи и локомотив, създаващ смущения с тяговия си ток. Броенето стана напълно невъзможно и се наложи да търся ново решение за обработката на информацията, така че да бъде устойчива на смущенията.

Новото и действащо към момента решение е с един PIC микроконтролер, който проверява последователно всички сензори, отчита състоянието им, запомня го и при следващата проверка на даден сензор отчита дали има промяна. За да се възприеме информацията като валидна, е необходимо един сензор първо да даде един и същ резултат при две последователни проверки и второ състоянието му да се промени в определена последователност, от която се отчита и посоката на движение. При действащата система се получават по около 250 цикъла в секунда, достатъчно за безпроблемно броене при скорост, отговаряща на 200 км/ч за мащаб ТТ. Но в резултат вместо няколко прости схеми, се получи една сложна, която има нужда и от софтуер, за да работи.

Това не изключва релсовите вериги в моя макет, но те имат по-различни функции. На първо място пред всеки сигнал има изолиран спирачен участък, който при затворен сигнал се захранва асиметрично с цел автоматично спиране на приближаващия влак, оборудван със съответен декодер. Освен това на захранващото напрежение от релсите разчита методът за контрол на положението на стрелките - допреният език захранва контролно реле за съответното положение на стрелката.

[mitko0888]

Освен това на захранващото напрежение от релсите разчита методът за контрол на положението на стрелките - допреният език захранва контролно реле за съответното положение на стрелката.

Като следиш дали езикът да е допрян до ралсата - как подаваш захранване на езика?

ТАНО: Типовете схеми в канадския сайт горе-долу ги преразказх в няколко изречения. Пламен е показал и някои схеми (по негов вкус). Кажи кое те интересува по-подробно, ще го драсна на български, но едва ли ще седна да пиша 50 страници.

[TANO]

ТАНО: Типовете схеми в канадския сайт горе-долу ги преразказх в няколко изречения. Пламен е показал и някои схеми (по негов вкус). Кажи кое те интересува по-подробно, ще го драсна на български, но едва ли ще седна да пиша 50 страници.

За съжаление тия дни ме е завъртяла шайбата, още не съм седнал да прочета и вникна кой какво е писал. Пък и след вчера си мисля дали да не изтрия темата и повече да не влизам в тоя форум. Или пък да влизам и да чета само когато се пише в теми като тия за ламБите, танковете и войните от шесто поколение. Щото като се пише за влакове и влакчета във форум за жп моделизъм някои се дразнят.
Все пак най близо до реална РВ ми се струва варианта фотодатчици през минимум 10 см. по цялата контролирана РВ с едно общо реле. Само един датчик от всички да има затъмнен релето да е долу(или горе - няма значение). Предимството на този вариант е, че дори и да сложиш вагон на ръка (или извадиш всичко от участъка) системата ще реагира като истинска РВ. При изключването на захранването с последващо включване не е нужно системата да помни оси/вагони. РВ просто ще си даде заето ако има возила в/у датчиците и толкоз. Недостатък - много датчици. Пък и дали могат да се скрият хубаво м/у траверсите. И дали има такива датчици при които да не се лепят лепенки на вагоните. Другия недостатък, че някой може да махне с ръка и РВ да даде заето не е проблем - като си махне ръката РВ ще изчисти. Все едно, че е минала коза със синджир и е дала накъсо релсите. И при истинските има такива случаи на кратковременна изкуствена заетост. И като изчисти иде че търси кво е било - казваме, че е минала коза със синджир.
 И при всички случаи търся система, която няма нищо общо със системата за управление на влаците - аналогова или цифрова. Тя трябва да работи независимо, за да може да се ползва и при двете.

П.С. Само за информация - наясно съм и с канадския, и с швейцарския, и с мексиканския език. И с умствената ограниченост и липсата на чувство за хумор.

[bdz43r]

Като следиш дали езикът да е допрян до ралсата - как подаваш захранване на езика?

Не подавам захранване на езика, а следя дали езикът е получил такова от раменната релса, до която би трябвало да се е допрял. Нарушавам традициите и не захранвам езика през външна верига, а точно обратното - захранвам външната верига през езика. В случая релето от първоначалния проект за релейна централизация е заменено с оптрон.

При варианта с релсови вериги и резистори на колоосите, аз не бих ползвал диоди и пада върху тях, защото е твърде голям, а ще мисля схема с резистор с много малък пад и компаратор, който хваща и най-малката разлика от двете страни на резистора. Схемата може да се захранва от DCC захранването и да предава информацията нататък през оптрон.

[mitko0888]

Благодаря. Сега разбрах. Надявам се нямаш проблеми с контакта между езика и другата релса. На моя макет гледах да нямам никакви външни открити контакти, които да работят на включване. Както и да нямам нито милиметър релса незахранена. (честно казано съм си много щастлив с това, че забравих какво е лошо токоснемане).

Варианта с диодите го избрах, защото тези 1.4 волта, които губя, не са ми съществени. Каквото и аналогово захранване да вземеш, то дава винаги поне 14, 15 дори и до 18 волта. С моето си захранване тези два диода така или иначе стоят на изхода, с токовите датчици просто ги местя на всеки токов кръг. Слагам ги включително и на участъците без датчици. Схемата с резистор и компаратор я отхвърлих преди време, без да си играя с нея, защото трябваше да осигуря захранване от DC веригата, пък то може и да е 0, може и да е с обратна полярност (DCC нямам и не предвиждам в обозримо бъдеще). Даже си бях доставил едни "изолирани усилватели" - захранването на входа и на изхода е отделно - но ми се видя много сложно. Пък и всички готови DCC детектори на зетост според мен работят със спад върху диоди и с оптрони.

Ти мисля че също губиш по два диода за всеки участък с ABC? Това си е стандартна функция и не виждам да пречи.

[liro4605]

Хубава тема и понеже не мога да кажа нещо повече от дуайените,ще постна само нещо,което случайно засякох в нета


Професоре катедрата е ваша 

[TANO]

От къде ги копаш тия картинки? Намерил си принципна схема на двузначна автоблокировка, каквато у нас няма( на първото кадро), и принципно описание на сигнализацията при тризначна блокировка( като нашата). Само не разбрах защо на последния ред са нарисували двата влака един зад друг, като втория не би трябвало да минава червения сигнал и да спира зад първия влак. И вторият проблем е, че така раздразнихме някои като ъпнахме тази излишна локумена тема, която никой няма да ползва. Ако ни се размине без критики и минуси утре ще взема да драсна някой ред.

[bdz43r]

Според мен последната картинка показва автоматичното спиране, ако вторият влак подмине червеното.