Мдаааа, бях забравил този филм.

За мен има още повече сантиментална стойност, защото при снимките беше ползван доста "чужд" реквизит.
Например джипката заедно с шофьора (ГАЗ-69 с "лудия Пара`Мунчо") беше всъщност шофьора и служебния джип на баща ми.



Надписа на предното стъкло "геоложки проучвания" си е напълно автентичен и не е правен специално за филма. Въобще около
заснемането на този филм има много смешни случки и истории, станали между различните външни хора и снимачния екип.
Самият филм е много приятен и сега! Той и навремето си беше абсолютно пародийна комедия,
като това практически бе единствения шанс да се осмива властта без последствия.
Кадъра с тази фраза:
"- Ама другарко, тука има ред!
- Се`а нема ред, се`а сите сме равни! - отговаря другарката от село"... беше станала култова в някои софийски кръгове, извън партийните събрания на БКП.

Когато го снимаха и прожектираха, едва ли съм схващал нещата в цялост,
но имах възможност около 86/87 година да го изгледам отново, събитията в Афганистан (първата война)
и Полша (профсъюз "Солидарност") бяха "поотминали" и тогава вече си беше хептем на място иронизирането.
Освен въпросния "Барейрос", в целия филм има автентични кадри и на другите превозни
средства от 70-те години на 20-ти век. Единственото което сега трябва да уточним пред младите хора,
които биха може би го изгледали все пак, е че тогава София беше значително по-спокоен град.

Тази "ОХРАНА" на "Волга-М21" пък не си я спомням въобще какво е било!?!

На снимката има доста вече "култови" превозни средства.
Линейка "Волга-М21-комби", автобус "Чавдар" и самосвал "летящия леген" (караха много щуро) е "ЗиЛ".

Не беше чак пък толкова интензивно движението, а това въртолет на КАТ да прелети над града (модел КА-26)
си беше истинско събитие. Те летяха над междуградските шосета най-вече.
Тук има и още нещо вече "отпаднало" от полети - над града прелита и ИЛ-18, но тогава въобще не прелитаха (като сега) над центъра на града.
Но като във всяка комедия режисьорските приоми засилват картината до гротеска, за да могат да отправят еднозначно послание към публиката.
В случая показването на твърде интензивно движение в центъра на София, цели да покаже шума който е "главния"
герой в сценария а не че това е било наистина така.

И все пак автобуси "Чавдар" да минават по ул. Съборна пред ДетМаг не си спомням.
То и багера с мотопеда пред себе си май е "пуснат" там за снимките!?!
Въпросният "Барейрос" които ходеше до морето за 9-часа, а до Китен (крайната му дестинация) пристигаше за още 2,30часа,
беше от друг модел. Общо за 12-13 часа двамата шофьори ни докарваха до морето.

Този във филма е по-нисък, задната врата е по-назад с един прозорец и задния ред седалки е на нивото на тези пред него.
Този модел е явно от 1970 година, докато този който писвам аз е по-новият модел - от 1978 г. може би на шаси В-210!?
Той тръгваше от международната автогара, на ъгъла с улиците "20-ти април" и ...сегашно име бул.Дамян Груев в 20,00 часа.
Някъде към 1,30-2,00 часа правеше 20 минутна почивка в Пловдив където се сменяха двамата шофьори (винаги пътуваха по двама)
и към 6,00 часа (през август е около изгрева на Слънцето) виждахме през прозорците му морето и първите слънчеви лъчи
в района на изхода от Бургас към южните курорти.
В Китен както казах пристигаше на площадчето между пощата и нашата станция, към 8,30 сутринта.
А в 10,00 вече съм се плацикал на южния плаж...

"Моят" автобус за разлика от филмовия беше в светлосин цвят и тъмносини ливрей, повдигнат под, за багажното отделение
и синкаво нощно осветление в салона, което шофьорите превключваха от бяло(слънчево) някъде към 23,00 часа.
Освен меките високи седалки (те бяха по-високо от пода между тях, заради багажните отделения от долу)
имаше и доста плътни завеси по страничните и задни стъкла, както и минибагажници над самите седалки от "самолетен" тип,
тоест не мрежи а плътни и дебели плоскости, в които бяха вградени осветителните фанари -бяло и синьо осветление в един.
Задните седалки бяха по-повдигнати от тези пред тях, макари с малко, шото там беше двигателя.
На филмовия Барейрос, май двигателя е под пода.

Явно е бил по-люксозен вариант от показания във филма...тоест на външен вид дори не са много еднакви.
Може би по-луксозния да е бил югославски, щото като малък не съм му гледал номерата. Имахме някаква съвместа "фирма"
с балкански привкус, в която само шофьорите си бяха наши, а автобусите не. Тогава много малко хора знаеха например,
че фирма "Тексим" всъщност е българска, работеща по "западен" образец. Както сега много малко знаят точно кой е "Wili Betz",
и как стана тази фирма някога в Европа.
Същото беше и с тези международни автобусни превози. Всяка седмица преди да тръгнат сръбските туристи,
изкупуваха всичко от кварталния магазин за хранителни стоки.
Купуваха направо цели пити кашкавал и тенекии сирене, като брояха на касите последните стотинки за дъвки и т.н.
за да не връщат български пари в Югославия, където цените явно бяха доста по-високи от нашите. Ех, спомени ....
Както казах по вътрешния маршрут, синият Барейрос тръгваше от международна автогара,
от която всеки ден тръгваха по пет автобуса - по един за Скопие, Белград и Загреб, един за Солун и един за Истанбул.
Всичките бяха "Барейроси" от луксозните, а тези за Истанбул пък бяха от "облите" Мерцедеси,
каквито по-късно внесоха за "БалканТурист". Мерцедесите бяха бяло жълти - нещо като този на долната снимка,
а Барейросите - светло сини/тъмно сини.

А Филма "Тихия беглец", ак оне ме лъже паметта май беше първата българска кинокомедия заснета на цветна лента "ORWO".
Но може и да бъркам кой е бил първият цветен комедиен филм у нас...