България!

[bdz43r]

Почти всички наши планини са изкуствено залесявани в по-ново време, затова на повечето стари снимки всичко е голо. Това много добре личи по границите, където гората свършва точно по браздата, както и по най-южните райони, където не е залесявано и изглежда съвсем различно.

[CaLLlo]

 
Бингооо!

Да, бая растителност е избуяла за доста кратко време, при положение че хиляди години там не е имало нищо, само ... трева ...

С царски Декрет от 1908 г. (ако не се лъжа), цар Фердинанд залесява всички тия територии, които се оказват главно по-голите тогава южни склонове на планините. Когато Вазов преди 100 г. купува вила в Своге(сега музей), трите хълма наоколо, които той много пъти описва, са чисто-голи. Вижте ги сега какви са - гъста гора ...

[IKAR]

Това къде е?

[refil]

Площад "Света Неделя"- в дъното магазин " Явор"

[pach]

В София, разбира се!
 

Майтап, не скачай....щото е доста интересно наитина.
Първоначално помисли че е е стария площат "баба Неделя", ама като гледам отсрещните кооперации,
вече не съм сигурен. После помислих да не е  на площад "Света Неделя" с поглед към магазин Явор (паметника на ленин още не е побит там) но и там мисля че не е...
Трябва по-спезиален анализ:
1. Сградите наоколо може още да съществуват.
2. Паважа е показателен също.
3. Трамвая в тези цветове определя доста точно периода в няколко години (2/3Г.)
4. Ако се види по коя линия е, ще е почти изяснено.

Любопитно....


ПП.Благодаря за снимката!

ПП2 ТО си пише на магазина - ЯВОР!!!

[Vlado]

Света Неделя е или около него! Ето я сградата отсреща, видяна със Street view:

https://www.google.com/maps/@42.697779,23.321354,3a,75y,353.15h,88.94t/data=!3m4!1e1!3m2!1sMT9WH6Ils5us_Fdaadbthw!2e0

[IKAR]

Морската гара в Скъпарна

Пак там, на бул. Карл Маркс или сега Владислав Варненчик.

[Boris 2-12-4]

 

     Втората снимка е на блоковете срещу Централната поща. Долу беше "Плод-Зеленчук" -" показен" магазин, като онзи до стария Детмаг в София. Там "пускаха" банани, по 1 кг на човек, в същото количество портокали  и мандарини, както и зехтин 1 литър и ядки до 500 грама.
( За по младите ще обясня -  по времето на реалния социализъм "пуснаха" означаваше, че властимащите, са решили да се заиграят с населението и му"пускаха" един-два- рядко три пъти в годината редки стоки в така наречените "показни магазини".)
    На ъгъла на блока вдясно от двойния Икарус беше магазин за платове и до него хранителен. В този за платовете между 1964 и 1966 беше извършено "вредителство". Някой си "Враг на народа" беше влязъл вътре и надупчил с огромен шиш платовете и ги бе направил негодни.
     Разбира се, официално никой не говореше за "вредителството". Аз като ученик в малките класове го видях отивайки рано сутринта на училище, щото не се бяха сетили да дръпнат завесите на магазина. По-късно, преди голямото междучасие, го направиха, даже с допълнителни завеси...
     Години след това - тук беше култовото заведение с грешното изписаното име "Рощок"  . (По немския правопис, и новия и стария, "st"- се чете "щ" само в началото на думата или при сложносъставни думи. На немски се изписва Rostock.) Сега върви и обяснявай , че е сгрешено; 99 процента от варненци ще Те вземат за луд...
     Вървейки по тази страна на булеварда, на около 800 метра по нагоре, посока София, имаше китна книжарничка. С тясна фасада , но мноооооооооого дълбока. Все пак, това е била една от двете главни  търговски улици на Варна, затова и сградите винаги са били импозантни...Та  в книжарничката , тя бая  книжарница си беше , но ми е мило и затова я наричам така, освен книги и тетрадки имаше, МОДЕЛИ НА КАМИОНИ ОТ ГДРто 1:50,  НАБОРИ ЗА КОРАБИ, САМОЛЕТИ И ШПЕРПЛАТ - български 3мм и 5 мм,рядко 2, ШПЕРПЛАТ СЪВЕТСКИ АВИАЦИОНЕН  1,5мм, 3мм.40 х100 см и по-малки , а българския и до 2 метра дължина ; още балса и липово дърво на плоскости и читички, както и чамови читички и доста рядко плоскости.  С две думи РАЙ. Не беше заредено с тези благинки през цялото време, но с търпение и постоянство, се зареждахме колко Ти душа сака. Имаше и мотори с вътрешно горене и оризова хартия, темперни бои...А влакове - никой не беше чувал за тях...
      На същата тази снимка, блокът отпред беше "Карл Маркс" 16, във вход Б на първия етаж точно над "Плод-Зеленчук"а, пишещият тези редове, живя три години в една стая с родителите си, без кухня и.т.н,...майстореше кораби и кораби  и кораби и виж Ти, първи опити в жпмоделното строителство - от балса депо и депо и депо - правоъгълни, индустриални сгради от шперплат авиационен, вапцани с плакатна, респ. темперна боя, всичко това в 1:160.  Понеже не ми се получаваше в този мащаб тоалетните със заобленото предвходие, то се опитах в 1:87. И ходихме с Татко до леярната на "Васил Коларов", че на пара да ми извият съветския шперплат и някой малки читички от бук за украса, тях не ги бях вземал от книжарничката, подарък  от Чичо бяха... После се научих да го правя и в гореща вода у дома.... Накрая го докарах и в 1:160. Досущ като Владо... :yes:А българския шперплат и липата ги мажех отгоре, след като беше готова сградата  със смес от лепило за дърво и гипс и ги дращех за по-голяма автентичност...Това вече в 1:87... Годината 1969...
(Всяка крушка си има опашка -   Татко е правил модели още от 30-те години на миналия век...)

     Вълноломът е бил преди Нас и ще остане и след Нас...
     Красива и опасна игра си спомням, гледайки този стар фотос...На съвсем ниско ниво, най-долу до водата с обувки ,които не се хлъзгат на мокро, бягаш между разбиващите се вълни...Точно и навреме, се изкачваш нагоре...  Не си ли прецизен, вълната Те грабва и връща в морето, и после Те засилва срещу каменната стена на вълнолома и пак и пак... Вероятноста от отърваване в такъв случай- клони към нула...Затова не падай...
     Но адреналинът е всепоглъщаш, слопоочията блъскат като бас барабани, крака Ти стават като въжета на висящ мост, ръцете - абордажни куки, сърцето  се вихри в кариер или е космонавско винаги на 60 удара...

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ВЪРНАХТЕ КЪМ КОРЕНИТЕ...

[IKAR]

Рекламна листовка на столичния градски транспорт от 1958-а година.

[gts.best]

Училището като заплаха за националната сигурност

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/04/12/2278702_uchilishteto_kato_zaplaha_za_nacionalnata_sigurnost/?ref=miniurl

....."Питате се, защо българите реагират толкова неадекватно на възкръсналия руски империализъм?.........."

[IKAR]

Бул. Христо Ботев, гледан откъм изхода на старата Централна гара.

[pach]

Като стана въпрос за този автор (Olle Nevenius), разхождал се по България през миналия век....






Тук явно е снимка на наша територия - след влизането на влака през Цариброд (димитровград-запад).



И една вече известна снимка - този път с дата:

[pach]

До 1939 г. линията Бургас-Поморие е била теснолинейка и е имала неочаквано друг маршрут. 
От Гарата е минавала покрай Митницата и Пристанището, после през плажа в посока на Солниците,
 минавала е през центъра на село Сарафово и нататък за Поморие. След Солниците е имало отклонение
 за към мина "Черно море". Товарите са били предимно въглища и сол

Ж.П линията Бургас - Поморие е започната да се строи още през началото на миналия век.
(Нейното трасе е променяно на няколко пъти, като изменението най-много е било около Сарафово.
 Има запазени стари снимки, които показват как в началото линията е минавала през центъра на Бургас.
Доколкото зная пътническият влак от Бургас за Поморие започва да пътува някъде от началото на 70-те години.
Спират го в началото на следващото десетилетие и то някъде 1981 година. Пътувал е два пъти на
ден –сутрин и вечер, а композицията е била обикновено от два вагона. Тръгвал е от гара Бургас, Вл. Павлов,
Солници –това са били трите спирки в града, ако последната я смятаме като част от Бургас.
 По-нататък следва гара Сарафово, която е далече от квартала и се пада точно до моста разделящ пътя за
Поморие и Каблешково. Следва мина Черно Море– самата мина, а населеното място е отново далече.
 После е село Лъка, над което може да се видят изпреварили времето си постаменти за мост- оттам е
щяла да минава линията за Варна. Те са строени точно началото на 50-те години. За тези три спирки не
се намери човек, който да ми каже със сигурност да ли е спирал влака там. После е гара Каменар, там е спирал,
 впрочем там е имало и каменна кариера. След това е завод ''Черноморско Злато'', Поморийски солници и гара Поморие.
 Ако се изразиме с терминология от миналото, цели две ''петилетки'' е просъществувал този влак.
Но така и не успява да привлече пътници. По разкази на очевидци летните месеци, пътниците, са били с
някои и друг повече и то до солниците. Причините вероятно са повече от една, но първото, за което межеш
 да се сетиш е траекторията на трасето през което минава. То обикаля града в по–голямата си част и
времетраенето на самото пътуване е значително, като това се отнася и до крайната гара– Поморие.

През това време Градският Транспорт до толкова е противоположен на този, на тази линия специално,
 че се стига до закриването й. И това, при положение че автобусите все не са достигали, колкото и броя да е имало.
Сега пътуват товарни влакове предимно от мина Черно Море. Линията стига до Поморийския винзавод,
 а след него, това е пътя който пресича, и по нататък до Поморие вече релсите са изкарани.
Когато някой мине, поне по част от тази линия, дали в началото й или в края, може да почувства съжаление,
 че не ноже да пропътува това разстояние, както е било през онези години    
Преди няколко години имаше специално теснолинейно влакче от самите Солници,
 които имат отделен релсов път. По скоро такова, като в мините, което предлагаше обиколка на Бургаските силници.
Това е било като част от програма за опазване на прелетните птици съвместно със Солниците,
на чиято пък територия граничи Атанасовското езеро. Което се явява като един от главните
маршрути за престой на мигриращите прелетните птици.
Самите Солници са големи по площ и са свързани с такъв теснолинеен релсов транспорт,
който на места върви успуредно с нормалния железен път.

и по-точно с допълнение:

Зирка, позволи ми да уточня нещо. Влакът със сигурност е пътувал повече от 20 години.
Първо, пътническият влак Бургас-Поморие си пътуваше още през 50-те години, имаше един
вагон 1-ва класа и 3 вагона - втора. Тази линия е открита през 1939 г., но кога е тръгнал пътническия нямам данни.

Второ, за гарите и спирките по 25 км. трасе. Те бяха: Централна гара Бургас, Старата гара, Солниците, Сарафово,
Лъка, Лоза и Поморие.
Спирка Лъка беше далече и от с.Лъка и от минното селище "Черно море" и от Каменар,
спирка Лоза беше малко преди Поморие, преди прелеза на пътя за Слънчев бряг.
До 1939 г. линията Бургас-Поморие е била теснолинейка и е имала неочаквано друг маршрут. 
От Гарата е минавала покрай Митницата и Пристанището, после през плажа в посока на Солниците,
 минавала е през центъра на село Сарафово и нататък за Поморие. След Солниците е имало отклонение
 за към мина "Черно море". Товарите са били предимно въглища и сол.

от форума на ГТ.

[Best Ripper]

Като допълнение - гара Рио Поморио  в по-ново време. Снимката е от лятото на 2007 г., с телефон

[gts.best]